Много е лесно, след като колата се е катурнала, да правим опити да отбием атаката срещу българския бюджет и държавните финанси. Истината е, че сами даваме повод за подозрения - нужно ли е да припомням как малкият дефицит за 2009 година се оказа свръхдефицит и как балансираният бюджет за 2010 г. ще стане още по-свръхдефицитен?

В крайна сметка трябва да признаем, че българската и европейската бюджетна методология имат коренни разлики. Просто нашата дава твърде много възможности бюджетните данни да бъдат манипулирани и така



да се създаде грешна представа



за точното състояние на държавните финанси.

Например, когато правителството забави плащания към фирмите и ги пази за следващата година, това по българската бюджетна методология води до "подобрение" на бюджета. Ако се подпише договор, който задължава правителството да плати определена сума, по българската методология това въобще по никакъв начин не се отразява на бюджета. Ако правителството не връща дължимия ДДС на фирмите, това също изкривява картината, защото се отчита като подобрение на бюджета. По нашите правила можеш спокойно да не плащаш на лекари, болници, аптеки, доставчици - всичко това води до подобрение на общата бюджетна картина, с което поне за известно време изглежда сякаш сме оазис на бюджетната стабилност насред кризата.

Нещо повече, българската бюджетна методология не просто дава възможност -



тя създава стимули на правителството да манипулира данните



Защото, забавяйки едно или друго плащане, правителството може да отчете "подобрение" в дефицита. И това е най-големият проблем - не само създава погрешна представа за реалното състояние на бюджета, но води до намаляване на натиска за реформи и увеличава натиска за харчене.

Миналата година и в началото на тази, когато уж имахме балансиран бюджет, имаше огромен натиск за допълнителни харчове и правителството се поддаде на него. Синдикати, лобистки групи, съсловия, отделни министри, че дори президентът тогава искаха повече харчене. Доктор Тренчев ни поучаваше как дефицитът ще ни помогне. Ако се знаеше реалното състояние на бюджета, натискът за разходи нямаше да среща подкрепа, а щеше да има и повече публичен натиск за ограничаване на харченето и реформи.

Поради тези, а и поради много други причини правителството трябва да възприеме европейската методология на бюджетно отчитане (ESA95) и всеки месец да публикува бюджетните данни.

При европейската методология гореизброените възможности за изкривяване на реалното състояние на държавния бюджет стават невъзможни. Защото всички дължими пари се отчитат в бюджета, независимо дали са платени или не - което от своя страна ще премахне стимулите на правителството да бави плащания към фирми, което затормозва икономиката и влече след себе си и други негативни ефекти.

Разбира се,



необходими са и допълнителни мерки



- актуализацията на бюджета трябва да намали дефицита през 2010 година (до ниво под 3% от БВП) и да го премахне през 2011 година.

Ако се приеме сегашната актуализация на бюджета, която раздува дефицита още повече, е силно вероятно срещу България да се открие процедура по свръхдефицит. За тази процедура ЕС също готви по-строги правила и по-големи санкции (вкл. глоби, спиране на еврофондовете и пр.). И няма защо да се чудим защо Оли Рен посочва България като първата страна, чиито сметки Евростат трябва да проследи по нови, много по-строги правила. Нима не бяхме първата страна, която Брюксел наказа с почти тотално спиране на европарите? След фактическия фалит на Гърция и спасителния план от 110 милиарда евро ЕС вече е различен и има воля за строг контрол върху финансите на страните членки. И натискът за затягане на дисциплината ще се усили още повече. В такива случаи обикновено го отнасят държави, които са се показали недисциплинирани, за да осъзнаят всички останали, че подобни волности няма да се разрешават.