Как се движи велосипед, чиито помощни колела завиват в диаметрално различни посоки? Ами просто буксува на едно място. Това се случва и със сегашното правителство на малцинството, което се крепи от доктринално разнопосочни съюзници. От една страна, Волен Сидеров иска държавно регулиране на лихвите, от друга - Мартин Димитров е за пълна ненамеса на държавата в пазарните отношения. По средата мълчи Бойко Борисов и гледа кое от крилата ще надделее. В резултат на сеира всичко си продължава по старому, а някои хора печелят безплатна телевизионна реклама в праймтайма. Ултралиберализмът на сините ги утвърждава като бранители на банкерите, а саркозианските импровизации на "Атака" й носят електорат от гневни дребни бизнесмени и крепостни кредитополучатели. Има и още един бонус за властта - хем парата на народното недоволство е изпусната през свирката на националистите, хем лихвите запазват своя размер.

Лекотата, с която "Атака" прие поражението,



издава рекламния характер на мероприятието



Истински интересно щеше да стане, ако хората на Сидеров бяха поставили ултиматум на ГЕРБ - подкрепа за кабинета срещу държавна намеса в определянето на лихвения процент. Засега Борисов дава вид, че не се съобразява нито с едните, нито с другите, но ще дойде критичен момент, когато ще трябва да направи избор. И то не по принципни съображения, а защото за малките сателити ще е въпрос на електорално оцеляване да наложат своите възгледи. И тогава не е ясно накъде ще завие коалицията от типа "орел, рак и щука", в която мирно засега съжителстват ултралибералните сини с проповедниците на държавно регулирания капитализъм от "Атака".

На този етап в битката за надмощие между съюзниците на ГЕРБ печели "Синята коалиция". Ако щете, и в кадрово изражение. Това показват и антикризисните мерки на правителството, които ще стоварят тежестта на кризата изцяло върху наемния труд. За разлика от Германия или Унгария например, където редом с орязването на помощите за безработни правителствата решиха да натоварят с допълнителни данъци и банките. Засега българската държава не демонстрира никакво намерение да смекчи силата на удара върху най-ощетените. В същото време се забелязва атакистка словесна твърдост спрямо частните монополи в енергоразпределението, съчетана с десант на маскирани барети из клиентските им офиси. Маски шоуто изглежда предназначено повече за клиентите, ако се съди по липсата на последици. Това посегателство срещу реномето на чуждите инвеститори издава неподражаемия стил на "Атака", но от него посоката на помощните колелца не се променя съществено. И все пак подобни действия пораждат съмнения



какво точно е ГЕРБ и що за политика води



"За разлика от Станишев аз нищо не обещавам", каза още преди три години Бойко Борисов в интервю за в. "Сега". Е, нима може да придиряме на такъв човек за неизпълнени обещания или кривване вляво и вдясно? Вярно, че по време на кампанията през 2009 г. дори и на него му се наложи да бръкне в торбата с късметите и да извади оттам скромното повишение на пенсиите за вдовици и старци. Но тая разпуснатост скоро бе овладяна под удобния претекст на кризата.

"Дали политиката на една партия е лява или дясна, се определя преди всичко от отношението й към бизнеса, към капитала и към преразпределянето на средствата." Цитатът отново е на Бойко Борисов от онова програмно интервю. Към днешна дата спокойно можем да заключим, че ГЕРБ успешно се доказва като дясна партия. В този смисъл "Синята коалиция" е нейният естествен съюзник. Но какво тогава прави "Атака" в тази триада, при положение че електоратът й се състои предимно от аутсайдери на прехода, хора оскърбени и унизени? Засега партията безропотно преглъща поголовното орязване на социални права и придобивки, стоически понася намесата на "глобалния империализъм" във вътрешните ни дела, изведнъж спря да се дразни от чуждопоклонническите метани на властта, напълно забрави за криминалната приватизация и даже ДПС престана да кълне. Не я подразни и фактът, че шефът на ЦРУ пренебрегна местните си партньори от НРС, но си шушука с премиера Борисов и прави политически декларации.

Приведена в това инертно състояние,



"Атака" е неспособна да бъде спирачка



на ултралибералния уклон на властта. Помощната "Синя коалиция" уверено завлича кормилото надясно, от което велосипедът не напредва кой знае колко, просто започва да обикаля в кръг. От въртеливото движение на много хора ще им призлее. И което е по-страшно - от главозамайването може да пострада кормчията.