В България има много щастливи хора. Те са концентрирани по язовирите, реките, езерата, селските водоеми. Броят на тези водоеми е над 600.

Над 300 000 души в страната посрещат всяка година откриването на риболовния сезон като Нова година. Точно в полунощ фойерверки осветяват вълните, а развеселени компании се поздравяват с "Честито откриване".

Тази година риболовците много чакаха, за да могат законно да упражняват хобито си, тъй като забраната за риболов беше удължена с 10 дни. Вместо на 31 май срещу 1 юни разрешеното хвърляне на въдиците започна чак на 10 юни, защото държавата прецени, че рибата все още не е приключила с размножителния си период.

Това бяха десет кошмарни дни за хиляди българи, за които хобито е като религия.

На един от най-известните язовири в страната - "Искър", началото на сезона започна именно така - със заря, цвърчащи скари и студена ракия.

Пешо и Андрей са в еуфория, тъй като са заседнали на язовира от началото на месеца. Дошли са най-вече да запазят места. Съвсем предвидливо, защото караваните са вече тук, опънати са палатки, инсталирани са сателитни чинии, изкопан е нужник, хладилниците са включени към газовата бутилка и изстудяват напитките. Под навесите мераклиите вече са разпънали масите, приспособена е и душ кабина. Всичко, което е необходимо за живот, пълен с удоволствия и безгрижие, е налице край язовир "Искър".

"Задължително е да се дойде по-рано, тъй като след това няма никакви шансове да се намери подходящо място както за риболов, така и за разполагане на караваните и палатките. Тук съм от началото на юни. Но доскоро бях съвсем сам. Добре, че колегата Андрей пристигна преди два дни", разказва Пешо. Той е тартор на един от биваците около язовира. Пенсиониран полицай е и има възможност да стои до водата през цялото лято. Останалите му колеги работят и пристигнаха едва в четвъртък вечерта, за да са там за откриването на сезона. Десетина са, като следващите няколко месеца ще се въртят, като в бивака винаги ще има поне по пет-шест души. Повечето рибари са си взели по две седмици отпуск. Другата част ще вземат през септември, когато също излиза доста риба.

Андрей и Пешо захранват рибата от няколко дни. Влиза се с лодка във водата на 300 метра навътре и се изсипват няколко кофички с накисната царевица. Там са пуснати и шамандурите. Шараните задължително трябва да бъдат обучени да се хранят на едно и също място, за да има и успешен улов. "Миналата година имах едно много добро попадение - 14-килограмов шаран. Дано тази година да го подобря", казва Методи. Той има бизнес, от който изкарва добри пари и няма шеф на главата си. Баща му е пенсионер и пази караваните и палатките, когато му се налага да отскочи до София по работа. Язовирът е само на 60 км столицата.

"Дори да имам работа рано сутринта, ще стана тук по нощите, за да пътувам, но няма да спя в града", казва Методи. Той има жена и две деца. Жена му според неговото определение е "свястна" и от началото на връзката им е свикнала с неговото хоби. През уикендите води децата на язовира и цялото семейство се забавлява.

"От мен да знаеш, че добър риболов се прави от понеделник до петък. След това тук се довличат ония скапаняци с джетовете и водните ски и става страшно. Нарочно минават през такъмите, за да съсипят всичко. Даже си правят слаломи между шамандурите, където хвърляме да ловим. Изроди!", гневи се Методи. Но пък е намерил какво да върши през уикенда, като не може да лови риба. От петък вечерта вади ракията, реже салатата, месото се хвърля на скарата. "Това ми е и времето за семейството", заключава Методи.

Повечето риболовци тази година са двойно щастливи, тъй като ще могат да съчетаят хобито си с гледането на световното първенство по футбол. Бензиновите генератори и сателитните чинии отдавна са решили проблема с електричеството и телевизията. Все по-често под тентите на рибарските биваци се виждат плазмени приемници - за да е по-силно удоволствието от гледането на играта. Хората с въдиците обаче са единодушни - ако има дузпа, а същевременно ми удари, ще отида първо при рибата.

Риболовците са особен вид хора. Те са родени щастливи и през целия си живот се стремят да запазят това щастие. Те са с различни професии и с различен социален статус, но по темперамент са еднакви. Там винаги ще бъдеш посрещнат и ще се чувстваш добре, а между такъмите ще чуваш единствено смях и закачки. Няма кавги, а надпреварата е само спортсменска.

Истинските рибари ненавиждат бракониерите. Тези, заради които българските водоеми останаха с малко риба. Крадците се надпреварват да хвърлят бомби, да пускат огромни мрежи и да унищожават природата. За съжаление между бракониерите все по-често се срещат и онези, които трябва да охраняват водоемите. Най-после МВР трябва да разбие и "октопода" в системата на охраната на водоемите, за да има още щастливи хора.