|
| Част от инвеститорите и хората, които стоят зад проекта за Пернишкия университет, очакват срещата си с премиера Бойко Борисов. И имат основания да са доволни от него. |
Опитите за прокарване на скандални проекти за нови висши училища през Народното събрание не са новост. Поразителното в случая с Пернишкия университет е липсата на какъвто е било стремеж
поне привидно да се демонстрира чистоплътност
От начина, по който проектът се придвижи безметежно през институциите, става ясно, че самото образование, което бъдещият университет ще предлага, е последна грижа на патроните му. Нещо повече - това е проект с много въпросителни около финансирането, които не правят впечатление никому.
България е република с парламентарно управление, цялата власт произтича от народа, пише в конституцията. Това не попречи на премиера Бойко Борисов да обещае дълго преди внасянето на проекта в Народното събрание, че депутатите на ГЕРБ ще го подкрепят. Дори да допуснем, че Борисов е детайлно запознат с чистия стремеж на инвеститорите да създадат образователна институция на международно ниво, директната му намеса (и преди това на президента Георги Първанов, който открито лобира за проекта) е проблем. Добър или лош, законът дава право на образователния министър да прецени по целесъобразност дали да придвижи положително оценените проекти от акредитационната агенция към МС и НС и при министър Даниел Вълчев политиката на МОН бе ясна. Вълчев отказа категорично да внася проекти за нови частни училища, било то най-най-обещаващи, заради изкривяванията в мрежата от университети.
И министър Сергей Игнатов счита, че
университетите са много
и държавните трябва да се закриват, но пернишкият вуз при него проби за сметка на други три частни проекта, получили положителна оценка от акредитация. Игнатов така и не счете за нужно да отговори на питането на Лютфи Местан от ДПС дали тези три висши училища ще имат късмета да минат през НС. По всичко личи, че това няма да се случи. Така аргументите за лошата държава, която не бива да пречи на частната инициатива, губят почва и просветният министър Сергей Игнатов явно осъзнава това. Показателно е, че встрани от получената положителна оценка от акредитационната агенция Игнатов не положи абсолютно никакво усилие да аргументира нуждата от ново висше училище и дори се въздържа да цитира Борисов за проекта като антикризисна мярка.
Инвеститорите зад Пернишкия университет са двойни късметлии
- подкрепата на премиера Бойко Борисов идва в много подходящ момент. Светкавичното предвижване на проекта през МС и НС го спасява от две ключови законодателни промени, които биха могли да отложат, ако не и да осуетят целия проект. Пернишкият университет няма да има забрана да приема студенти до получаване на същинска акредитация (в момента получената оценка е само на ниво проект) и ще може да записва новоприети още от тази есен. В готвения нов законопроект за висше образование идеята е друга - всеки проект за нов университет първо трябва да получи акредитация и едва след това да приема студенти. Второто условие, от което инвеститорите временно се измъкват, е забраната един преподавател да участва в акредитацията на повече от 1 университет. Проектът в Перник е оценяван при старата уредба, която позволяваше на преподавателите да имат два основни договора и всичките 147 преподаватели, които бъдещият университет смята да ползва, в момента работят в БАН, Техническия университет и УАСГ. Тук юристите се измъкнаха с уговорката, че тази забрана ще е важна едва при същинската акредитация, но тълкуването породи спорове в НС. За Пернишкия университет в образователната комисия бе допуснат и друг прецедент. В решението за откриването му изобщо не бе посочено
в кои професионални направления университетът има право да обучава,
макар че по проект те могат да са само три - информатика и компютърни науки, комуникационна и компютърна техника и архитектура. И според депутатите от мнозинството, и според инвеститорите посочването на областите не било достатъчно гъвкаво.
Отвъд всичко това стоят въпросителните за финансовата обосновка на проекта и произхода на капитала. Зад двамата инвеститори - свързаните дружества "Инвестек" и "Бългериън пропъртис", стоят офшорни капитали. Първо като собственик на фирмата майка "Милениа" бе посочено регистрираното на Каймановите острови "Спидиа интернешънъл инк", а впоследствие - регистрираното на Вирджинските острови "Юропа инвесторс инк". Според финансовия отчет за 2008 г. на "Милениа" печалбата на свързаните с нея дружества е скромна, а "Инвестек" специално е на загуба от 451 хил. лв. В същото време инвеститорите твърдят, че до момента в университета са налети 5 млн. лв. и общата инвестиция ще стигне 20 млн. лв. Никой депутат не счете за нужно да задава въпроси около тази собственост, впечатление не направиха и бомбастичните обещания на университета да дава огромни бонуси на студентите - да покрива 2/3 от таксата при добър успех например. Самата претенция за профила на бъдещия университет е впечатляваща - според заявката на университета в него ще учат предимно чужденци срещу 3000 евро годишна такса, а всяка изпитна работа ще се оценява от чужденец и роден преподавател. Общият капацитет на вуза е оценен на 1800 души.
Времето ще покаже дали Перник ще се превърне в международен образователен център. Може. Но можеше да има и гаранции, че това няма да е поредната авантюра на гърба на родители и студенти с любезното участие на държавата.
|
| В Перник ще има университет, обеща през 2008 г. президентът Георги Първанов. След един отказ от акредитационната агенция проектът в крайна сметка бе одобрен и светкавично прекаран през МС и НС. |
Сега се триумим - това нещо пари ли ще пере, почитателите на мутробарока ли решиха да се обзаведат и с дипломи по архитектура, или ще наблюдаваме поредното "дообрулване" на по-наивното население. Ще поживеем, ще видим ...