България губи шансове да се присъедини към Европейския съюз не само през 2007 г., но нищо чудно и през 2008 г., показват последните сигнали от Брюксел, които могат да разочароват дори песимистите. Страната обаче не бива да се потапя в колективна скръб, а трябва да погледне ведро на тази перспектива, защото за нея по-важно е не самото присъединяване като административен акт, а подготовката й за него. За да има сватба, не е достатъчно булката да грабне букет. Трябва да се види на какво прилича самата тя.

Нашите политически сватовници, които пламенно убеждават Евросъюза да вземе България, правят



една и съща грешка от години



Стараят се да понакипрят булката колкото да не ги излага на тържествения акт, а като влезе в чуждата къща, да си бъде все същата. Еврокомисарят по разширяването Оли Рен излезе вчера от ревнивата си дипломатическа сдържаност и каза право в очите на домакините си в София: борбата с престъпността и корупцията продължава да е ахилесовата пета на България. За разлика от любовта, която е сляпа, Евросъюзът зорко следи как върви подготовката на страната и все по-малко е склонен да прави компромиси.

Вече е ясно, че първият мониторингов доклад след подписването на присъединителния договор преди половин година ще бъде "обективен", което на дипломатически език означава "критичен". Много държави съзнателно забавиха ратификацията на договора, за да изчакат доклада и да имат основание да кажат: защо да бързаме, когато страната не е готова? Факт е, че досега са го ратифицирали само три - Словакия, Чехия и Унгария. На 25 октомври България ще получи предупреждение с отсрочка, която обаче няма да работи в нейна полза. Същите държави получават нова възможност да отложат ратификацията в очакване на следващия мониторингов доклад през април 2006 г. Дори тогава България да покаже, че е започнала да се поправя,



ще изпусне влака за Европа на 1 януари 2007 г.



Времето, което ще остане дотогава, просто няма да е достатъчно, защото в някои държави ратификацията дори само по процедура не може да стане за по-малко от година. А като се има предвид растящата неохота за разширяване на ЕС след отхвърлянето на Евроконституцията във Франция и Холандия и след изострянето на споровете за бюджета на съюза, сигурно е, че ще има и страни, които не само процедурно няма да са готови да кажат "да" на България (а заедно с нея може би и на Румъния). Така, без да се задейства прословутата предпазна клауза, двете държави могат да бъдат държани пред вратите не ЕС не само до 2008 г., която е пределният срок според договора, а и неизвестно колко още след това.

Изправен пред тази зейнала опасност, министърът на външните работи Ивайло Калфин е отправил към Оли Рен



нещо като вопъл:



да се прави разлика между процеса на ратификация на договора за присъединяване на България към ЕС и процеса на мониторинг. Според Калфин двата процеса не трябва да се обвързват и комисарят Рен му дал "добър отговор", предаде официалната агенция БТА. Да си представим, че сме на мястото на жениха, и да си помислим как му звучи този призив. Вероятно като: не слушай какво ти приказват за булката, а си затваряй очите и подписвай уговорения предбрачен договор. Само Калфин си знае какво означава "добър отговор" на подобен призив. Но какъвто и да е бил отговорът на Оли Рен, последна дума ще имат страните, членки на ЕС, а не комисията, която е само изпълнителен орган. Една държава да се запъне - и България си остава в чакалнята.

Въпреки притеснението, че сватбата май се отлага, посещението на



Оли Рен би трябвало да ни радва



Той каза на нашите управляващи, че реформата в съдебната система е важна не само за Брюксел, но преди всичко за българските граждани, за българската икономика, която трябва да функционира в среда без престъпност и корупция. Точно това иска целият българския народ, тормозен от 15 години от мафията в разноцветните й превъплъщения. Научен на историческа търпеливост, той се спотайва и все чака някой отвън да му помогне за избавление. Брюксел го окуражава, че може да го има за силен съюзник. Не е сигурно дали сигналът му ще бъде разбран, но той ясно очертава фронтовете: от едната страна е Евросъюзът, от другата е българският народ, а по средата са бандитите. Достатъчно е мафиотите да започнат да влизат в затвора, за да се скъси разстоянието между България и Европа. Но как да стане това, след като властите у нас са толкова любезни, че искат и тяхното мнение?