Великият поет Уилфред Оуен е описал трагедията, ужаса, а също и тъгата, която предизвиква войната, така както никой друг поет не е успял. Но ние нищо не сме научили от него. Днес, близо 100 години след смъртта му, светът е станал още по-нецивилизован, груб и безмилостен.
"Но не и свободният свят", ще кажат някои, той е нещо друго. Като под "свободен свят" разбират САЩ и Великобритания. Действията на нашите две държави са различни, ние се водим от висок морал, нашите постъпки са продиктувани именно от изискванията на този морал - морал, който ни се диктува направо от лицето, наречено Бог. За някои това може да звучи странно. Осама бен Ладен обаче идеално го разбира.
Как ли би окачествил Уилфред Оуен инвазията в Ирак? Като бандитски акт, откровен държавен тероризъм, демонстриращ пълно презрение към самата концепция на Международния съд. Военно действие със съмнителна обосновка. Вдъхновено от серия от лъжи, построени върху други лъжи, и върху гигантска манипулация на медиите, съответно и на обществото. Действие, чиято цел е да консолидира американския военен и икономически контрол в Близкия изток. Маскирано - поради изчерпване на всички други предлози - като "освобождаване". Страховито утвърждаване на една военна сила, довела до смъртта на хиляди невинни.
По данни, получени от напълно независими и абсолютно обективни източници, медицинското списание "Лансет" изчислява, че в Ирак са загинали около 100 000 души. Но нито Великобритания, нито САЩ са се загрижили от броя на мъртвите. Или да цитираме знаменитата реплика на ген. Томи Франкс от Централното командване: "Не се занимаваме с преброяване на труповете."
Ние дадохме на иракския народ само мъчения, касетъчни бомби, обеднен уран, безброй безцелни убийства, мизерия и деградация. А твърдим, че сме "донесли мир в Близкия изток".
Както вече ни е известно, хората там не ни очакваха с цветя и рози. Отприщихме свирепа и неотслабваща съпротива, хаос и ужас.
Някои ще рекат: а изборите в Ирак? Ами самият Буш си го е казал: "Не можем да допуснем, че в една страна под чужда военна окупация може да има свободни избори." Трябваше два пъти да прочета това изказване, докато осъзная, че всъщност става въпрос за Сирия и Ливан.
Какво ли виждат Буш и Блеър, когато се погледнат в огледалото? Вярвам, че Уилфред Оуен би споделил нашето презрение, отвращението и срама, които изпитваме от действията и изявленията на американското и британското правителство. (Със съкращения от "Индипендънт").
Ето за това ги харесвам - защото знаят как да се обличат!
Винаги в бяло! Винаги във фрак! В бял фрак!