Дали е реалистично на 7 ноември София да осъмне с червен кмет, при това жена? Преди няколко години този въпрос би звучал нелепо и дори комично, но днес, без да е сигурно, е твърде вероятно невъзможното тогава да стане реалност. Аргументите за подобен изход от кметската надпревара са политически, психологически и чисто прагматични.

1. В лявата част на електоралната торта ще бъде отрязано само едно парче - това на Татяна Дончева. Вдясно от центъра по-едрите парчета са около пет - Б. Борисов, М. Герджиков, Св. Гаврийски, М. Велчев, Венци Димитров. Не е нужно човек да е проникновен политически анализатор или математик, за да прецени, че на дамата в тази мъжка компания ще се падне най-голямото парче.

2. Общинските избори са в известна степен продължение на парламентарните и вероятността да бъдат повторени, макар и с някаква корекция, резултатите от 25 юни т. г. е значителна.

3. Жена, която стои равностойно на политическия тепих между петима мъже, няма как да не буди симпатия извън твърдия партиен електорат. Т.е. към политическата аритметика се прибавя и един чисто психологически фактор. Дончева със сигурност ще привлече една значителна (преобладаващо женска) аудитория, която не е политически острастена, но е силно раздразнена от видимите резултати на лошото управление в общината - автомобилния хаос и мръсотията, безконтролното и грозно строителство, ликвидираните пешеходни зони поради хищно раздадени търговски площи, крадливите концесионери, корумпираната администрация и т. н. За тази едновременно емоционална и прагматична аудитория (женската прагматичност обикновено е емоционална) управлението на един град по някакъв начин прилича на управлението на едно домакинство, т.е. нужна е женска ръка. Сравнението със загубата на Надежда Михайлова от есента на 2003 г. в случая би било некоректно, защото цялата политическа конфигурация тогава беше друга и самата кампания на СДС беше опорочена след деноминирането на Орешарски.

4. Фактът, че Дончева не е софиянка, няма решаващо значение, а дори може да работи в нейна полза. София не е като другите градове. Тя не прилича на Пловдив, Варна, Бургас или Русе, към които местните хора са в по-голяма степен емоционално обвързани и са склонни към известен локален шовинизъм. Родното място на повечето софиянци е извън столицата. София е убежище, житейски пристан за хора от цялата страна, които по някакви причини са се озовали и са останали тук. Потомствените софиянци от трето или четвърто поколение са по-малко от половината. Поради което не би било изненада, ако една волева и енергична тревненка с хаплив език, политически опит и чувство за хумор привлече повече гласове от някой суховат кореняк софиянец. Нейният лек източен диалект може допълнително да подсили симпатията сред онези избиратели, които в младите си години мъчително са опитвали да се избавят от този издайнически белег на провинциалността. Освен това мекият й говор излъчва известна провинциална добродетелност от каквато след ерата "Софиянски" в столичната община има болезнена нужда. Нека добавим, че мекият говор силно контрастира с видимо коравия й характер.

5. София е най-богатият български град. Нейните проблеми са финансови, но и естетически (боклукът, грозното и грабливо строителство, кучетата, колите и пр.) и етически (корупцията в администрацията). Иначе казано, един бивш прокурор с добро естетическо чувство може да се окаже по-подходящият кмет. От чисто драматургична гледна точка (а за електората, който гледа сапунени сериали тя е важна), след като възелът от проблеми в столицата е заплетен от мъжка компания, логично е да се очаква той да бъде разсечен от безцеремонна жена. Нищо, че говори меко и свири на цигулка.

6. Състоянието на десницата ("разбитите авари" по израза на Петър Стоянов) в момента почти изключва вероятността всички ефективно да се обединят срещу Дончева на балотажа, както стана през есента на 2003 г. срещу Стоян Александров. Онези, които тогава "гласуваха с отвращение" за десния кандидат, сега едва ли ще бъдат толкова много. Възпалителният процес в десницата е прекалено остър, за да бъде излекуван чрез местни избори, пък било и в столицата. В същото време не би било странно, ако част от електората на НДСВ подкрепи кандидата на коалиционния си партньор, в случай че негов опонент на балотажа не е Милен Велчев. Ако бившият финансов министър стигне до балотаж, той би могъл да разчита на подкрепа от някаква част от десницата (ОДС и ССД), но в никакъв случай от цялата десница.

7. Декласирането на кандидата на "Атака" означава протестният вот този път да се разпилее. Т. нар. "губещи от прехода" няма да припознаят за свой кандидат никой от десните и десноцентристките играчи, защото всеки от тях идва от някаква ключова позиция във властта. Известна част от този вот обаче може да се отлее наляво, тъй като дезертирането на Софиянски от кметските му отговорности (то е причина за предсрочните избори) е провал на десния проект за управлението на столицата. Впрочем на първия тур протестен вот би могъл да направи забележимо и участието на Венци Димитров.

8. Избирателната активност на местните избори по правило е по-ниска, отколкото на парламентарните, което означава, че твърдите партийни ядра ще играят решаваща роля. Едва ли твърдото ядро на Коалиция за България ще пропусне възможността да прояви своя рефлекс за мобилизация.

9. Почти всички избори досега са поднасяли някаква изненада. Избирането на бившата прокурорка от Трявна за столичен кмет би било една все пак предвидима изненада.