|
Професор Иван Маразов преподава в НБУ и други вузове у нас и по света, работи в Института за изкуствознание при БАН, автор е на многобройни трудове в областта на митологията, историята и теорията на културата. Бивш министър на културата.
Преди дни изд. "Христо Ботев" пусна от печат луксозното издание "Тракийският воин" - поредна негова книга, като премиерата се състоя в криптата на "Св. Александър Невски".
--------------------
- Защо "Тракийският воин"? С какво е важен той?
- Най-бързият отговор е, че войната в древния свят е била съществен дял от културата. Може да звучи парадоксално, но за воините се приготвяли най-скъпите предмети. А оръжието винаги е било предмет на символична материална гордост, на престиж. Като започнем още от бронзовата епоха, когато започват да се изработват истинските оръжия, то е нещо, което винаги предизвиква интерес и е белег за участие в социалния живот. Най-хубавото оръжие винаги имали най-добрите воини. Да си припомним Ахил и изковаването на доспехите му - какво място заема то у Омир. Специално при траките най-съществените находки са свързани с предпазното оръжие - много шлемове са намирани, много наколенници, фигурални и скъпоценни. Разбира се, и много копия и мечове. Те се включват в културата по изключително съществен начин.
- Какво отличава тракийския воин от тези наоколо?
- Първо, тракийският воин се славел като изключително храбър в битка. Смята се - поне древните така казват, - че понеже траките вярвали в безсмъртието, те не се боели да умрат в бой. Поради което били най-често канени като наемници в чужди армии. Като се започне от армията на персите, през гръцките армии, македонската армия, та чак до римските. Древните паметници показват, че най-много са запазени имена на тракийски войници. Въоръжението им не е много различно от това в останалия свят. Но у траките през IV и III век въоръжението има един такъв закъсняващ момент. Докато тези разници - камбановидните, бронзовите, летите, са били характерни за гърците през архаичната епоха, изведнъж ние ги виждаме при траките и в ранноелинистичната епоха. Тоест за тях те не са били само средство за защита, а са обозначавали и социалното тяло на война. Затова са толкова богато украсени - с изображения на дракони и различни орнаменти, а шлемовете имат очи отгоре, които е трябвало да превеждат огнения поглед на воина или да превеждат неговото сакрално знание. Никъде в древния свят през тази епоха няма толкова добре запазени предмети на въоръжението, колкото през тази.
- Можем ли да кажем, че културата на траките е главно милитаристична? Тоест естетиката е била предназначена за война?
- В някакъв смисъл цялата култура на древността е милитаристична. Войната е била основното поле за състезание на мъжа. Мъж и воин в индоевропейската група езици имат един и същ корен, те са тъждествени понятия. Мъжът се реализира във войната, докато полето за реализация на жената са къщата, домът, битът. Мъжете са тия, които трябва да се доказват като воини. И ако четем Омир - "Илиада" и "Одисея", - това са чисто милитаристични поеми, там се описват въоръжението и битката.
- Дефектна ли е тази култура, тракийската, след като не е създала писменост? Нали сведения за нея черпим главно от чужди народи? Има и такива тези напоследък.
- В древния свят е много погрешно да се търси изключителна самобитност на културата. Древните са нямали нужда от такова нещо. То изобщо не ги е интересувало. Разбира се, гърците са тези, които са разделили света на "културна" и "варварска" част. Както и сега, ние сме в периферията на цивилизацията. И се стремим към културната част.
- Драпаме, един вид.
- Точно. Драпаме. А траките не драпали особено. Пример - едно изречение на тракийския цар Коцис I. Когато атиняните, които били в постоянни войни с него и доста ги е бил наплашил, обявили, че му дават гражданство, нещо като "зелена карта" за тогава, той отвърнал: "Благодаря, ама и аз им давам гражданство на атиняните в моето племе." Такъв държавник български аз нито съм чул, нито съм видял досега. В това отношение траките са били доста горди и свободолюбиви. А както твърдят римските автори, които са много запознати с темата, имало е племена, които никога не са били покорявани. Които са жертвали живота си, за да си запазят свободата, защото за тях живот без свобода не е могъл да съществува. Колкото до туй дали тракийската култура е "дефектна", то не смятам за правомерно изобщо да се говори за това. Вярно е, че когато те излизат на художествения пазар, той вече е зает. Главно от гърците, които продавали всичко, що може да се продава, и са заемали всички ниши. Нямало е място за други. Но факт е и друго - гърците са произвеждали специално за траките. Много произведения на гръцки майстори са намирани в Скития и при траките. Тези произведения са изработвани тъкмо за там, а не за гръцкия пазар, където не е имало нужда от такива предмети. Скъпият предмет е бил нужен на тракийския владетел, за да се отличи, да му бъде като пагон, като медал. Нещо, което да го разграничи от простолюдието. Дори гърците използвали този стремеж като военна хитрост. Когато веднъж траките ги обсаждали, те пуснали срещу тях други траки, наети от тях, като преди това ги накичили със златни накити. За да си помислят ония колко е добре да се служи при гърците. Тракийската култура е с много дълбоки корени - тя не датира от V в. пр. Христа, а от хилядолетие по рано. Първоначално те са вървели паралелно с гръцката култура. След това обаче темповете на развитие са се променили. И се стига до друг социален вектор на икономическото, политическото и всякакво друго развитие. Но тъй или иначе тракийската култура винаги е била един медиатор, един посредник между гръцката култура и останалия свят в Европа. А тогава какво да говорим изобщо за Европа. Три са били пътищата за обмен в древния свят - търговия, война и дарове. И навсякъде това нещо е предмет на "агон", на състезание. С тази култура не е важно да се гордеем, а да я оценим. Важно е да разберем, че тази култура, която е съществувала по нашите земи, сега зависи от нас. Доколко ще можем да я опазим, до каква степен ще можем да я популяризираме, да я направим част от нашата днешна икономика, част от нашата дипломация, част от нашата политика...
- Успели ли сме?
- Донякъде. Например изложбата "Тракийско изкуство" пътува - първата от 1962 г. А от 1974 г. почти не се завръща в България. Тя продължава и сега да разнася славата именно на България впрочем. Щото, като кажеш Тракия, се сещаш за България. И мисля, че все повече трябва да я правим предмет на тоя политически и културен имидж, който трябва да се създава в България. Както французите използват келтите, както украинците използват скитите. Тоест тези неща при всички случаи трябва да принадлежат към нашето културно наследство.
- Защо траките претърпяват крах? Много наши днешни сънародници също живеят с чувството за упадък, за залез на държавата и етноса ни. С демографски, икономически и политически привкус. Някакъв аналог може ли да се прокара?
- Може. Херодот, бащата на историята, когато почва да пише за траките, казва така: "Този народ е най-многобройният след индийския. И ако се управляваше от един господар, той щеше да бъде непобедим и най-силен." Но траките винаги са живеели поотделно, винаги отделните племена - червени, сини, зелени, жълти, са се биели помежду си. Подлости са вършели помежду си, и така нататък. Сякаш по тези земи винаги сепаратистките тенденции са надделявали над общонационалните такива. Смятам, че това е генерален стратегически урок за нашите политици - не че те ще го вземат предвид, разбира се. Сега общата цел на страната ни е присъединяването към Европа. Но кой може да разговаря като Коцис с ЕС? Никой.
- Е, той е имал основание да го прави сигурно - притежавал е сила и самочувствие.
- Да, имал е тези неща. Разбирал е геополитическата важност на територията си. Населявал е земите покрай Мраморно море и е искал да владее проливите, защото е знаел какво означава това. Разбира се, много древните много хитрували - примерно обещават нещо, помощ, пък не дават. Тези неща в древния свят са се наричали стратегеми - военни хитрости. Траките са носели затова и шапки от лисича кожа - да ги пази хитростта на това животно.
- След една-две години ще станем членове на ЕС. Тези земи са били аванпост на цивилизацията тогава. Използваме ли това в днешните си политически мераци и може ли да бъде основа на нашето самочувствие? Осъзнава ли се, че към Европа се връща територия, която е в началото на историята й? Или се самозалъгваме и помпаме мускули?
- Смятам, че културната част на Европа знае тези факти. Но не бива да се заблуждаваме, че културните хора там са повече, отколкото тук. Въпросът е, че много често ние работим срещу себе си. Примерно през 1999 г. в Копенхаген се откри една голяма изложба, която се наричаше "Богове и герои на бронзовата епоха". Една епоха, която е изключително силно представена в нашите земи. На тази изложба нямаше нито един предмет от България. И когато питах колегите оттам защо така, те започнаха да се подсмихват. Разбрах, че общо взето, нашите власти са отказали, защото са искали да им се плати. А Европейският съюз е направил изложбата само за да демонстрира единството на Европа. И ние, които търсим уж това единство, сме се проявили като провинциални търговчета. Изложбата обиколи цяла Европа. Ние трябва сами да се справим със себе си и да забравим дребния интерес заради един надличностен, по-голям интерес. За съжаление в Европа сме познати като разбойници, проститутки и рафинирани мошеници. И когато отиде едно такова нещо, и когато тези европейци видят какво е имало по днешните български територии по време на епохи, в които дедите им са си служели само с колове и камъни, те несъмнено изживяват едно просветление.
За съжаление в Европа сме познати като разбойници, проститутки и рафинирани мошеници. И когато отиде едно такова нещо, и когато тези европейци видят какво е имало по днешните български територии по време на епохи, в които дедите им са си служели само с колове и камъни, те несъмнено изживяват едно просветление. 
