Неотдавна български бизнесмен откупи безценния архив на българската болница "Евлоги Георгиев" в Истанбул. Самата болница е отнета в полза на турското правителство през 1988 г. като реакция на Анкара срещу т. нар. възродителен процес у нас. Веднага след конфискацията архивът е изваден на двора на болницата и е разпродаден срещу нищожни суми от порядъка на 10-15 турски гроша. Не е ясно кой точно е купил документите, но се предполага, че са собственици на антиквариати, или пък потомци на старите цариградски българи, които после са ги препродали. По същото време изчезва и бюстът на Евлоги Георгиев, който се е намирал във фоайето на болницата.

Наскоро един от членовете на църковното настоятелство към българската община в Истанбул Христо Копанов случайно вижда архива в антикварен магазин в Истанбул, обявен за продажба срещу 1500 нови турски лири. Той не успява да събере пари за откупуването му сред българската общност в Истанбул и се обажда за находката в Историческия музей в Пловдив. Историците решават да намерят спонсори за връщането на архива в България. Сумата е платена от бизнесмена Емил Крайчев, а документацията пристига в два кашона в Пловдив на 3 октомври. Пловдивчанинът е предоставил архива на Историческия музей за оглед, опис и публикуване. След това Крайчев ще реши какво да се прави с него.

-------

"Откупеният архив на българската болница "Евлоги Георгиев" в Истанбул е изключително ценен. Включва няколко хиляди документа, като най-ценното сред тях са писмата на Иван Вазов от 1908 г. до неговия брат Кирил Вазов - един от управителите на болницата в Истанбул. Запазени са и печатите, има много свидетелства за бедност, които са давали възможност на безимотни българи, живеещи в Цариград, Лозенград, Одрин, Мелник, Скопие и България, да бъдат лекувани безплатно в болницата", разказа Рада Банялиева, уредник в Пловдивския исторически музей. Съхранена е кореспонденцията между болницата и чужди консулства, които са молели техни граждани да бъдат приети на лечение, защото не им е оказвана помощ в Истанбул. Запазени са протоколи за награди на персонала и на нейния управител Петър Лазаров, дадени от Фердинанд при посещението му в болницата през 1910 г. Съхранено е и друго писмо до Лазаров, с което шведският консул в Истанбул през 1912 г. го награждава с почетен орден, защото е излекувал шведския посланик. Архивът съдържа още отчети за начина, по който болницата се е снабдявала с храна, материали, одеяла. Пазят се и документи за времето, когато



лекарите и персонала са мобилизирани



в Балканската война. Има нотариални актове за закупуване на земя, цели папки за бюджета на болницата, кореспонденция с Министерство на вътрешните работи и с училището "Екзарх Йосиф", тъй като управителят винаги е участвал в организирането там на празника 24 май. Запазени са купища листове, в които е отбелязано поименно от какви болести са лекувани хората в рамките на 15 г.

Болницата е имала собствени сгради в София, както и половин магазин в Бургас, откъдето са получавани наеми. Имотите са оставени в завещания от хора, лекувани в цариградската болница. "Най-вероятно в архива има липси, защото не са правени точни описи за всички години, но със сигурност е съхранен поне на 80-90% от него. Може да се проследи цялата история на болницата от 1908 до 1958 г.", обяснява още Рада Банялиева.

Болница "Евлоги Георгиев" има интересна история. Идеята за построяването й е още от 50-те години на ХIХ век, когато д-р Захари Струмски пише в "Цариградски вестник", че

"само българите в турската столица са лишени от медицинска грижа".

Едва през 1891 д-р Георги Вълкович, тогава дипломатически представител в Цариград, в писмо до министъра на външните работи Димитър Греков застава зад идеята да бъде изградена българска болница в града. Нашето правителство



отпуска необходимите средства,



а 3 г. по-късно, по време на честването на 25-годишнината от създаването на Българската екзархия, идеята се подема от Българското благодетелно братство "Йосиф I". Евлоги Георгиев, който по това време е в Букурещ, научава за инициативата на братството и прави дарение от 130 000 златни лева. След неговата смърт Иван Евстратиев Гешов допълва сумата за довършване на зданието и за вътрешното обзавеждане на болницата. Според изследователя Илия Галчев, с дарения помагат българи от Бесарабия, Одеса, Болград и Виена. Средства изпращат и нашите митрополии в Македония и Тракия, Княжеството, български офицери. По искане на екзарх Йосиф и с разрешение - султански ферман от 12 юли 1896 г., започва строителството на болницата, което продължава 3 години. Теренът е около 19 000 кв. м и се намира в кв. "Шишли". Сградата е завършена през 1900, а живеещите и практикуващите в Цариград български лекари - д-р Васил Динов и д-р Гарабед Яхуб - се заемат да открият здравното заведение с първоначален контингент от 20 легла. На 10 декември 1901 г. болницата е осветена от Екзарх Йосиф. В началото на следващата година във в. "Вести" е поместено "Обявление на българската болница "Евлоги Георгиев" в Шишли", от което става ясно, че приемането на болните за преглед и лечение е всеки ден от 9 до 11 ч. Изрично се подчертава, че



"бедните българи се лекуват даром",



като те трябва да представят специално свидетелство за бедност.

Официалното откриване става на 25 април 1902. Присъстват маршал Шакир паша - представител на султана, Редван паша, префект на града, ген. Николаев - представител на българското правителство, и други официални гости.

Издръжката на болницата става с таксите от болни, от дарения, от заделените постоянни средства на княжеските правителства, които непрекъснато се увеличават. Към болницата са привлечени и двама турски лекари - офталмологът проф. Есад паша и д-р Дадур - оториноларинголог. Управители на болницата последователно са били д-р В. Динов, д-р Минчо Цачев, д-р Кирил Вазов, д-р Петър Лазаров - до смъртта си през 1959 г.

---



Все още е турска собственост

След т. нар. възродителен процес в България, през юни 1988 г., турските власти поставят болницата под свое управление, уволняват българския персонал, свалят каменния кръст над главния вход и разпродават архива. Според председателя на църковното настоятелство към българската община в Истанбул Васил Лязев, отнемането на болницата е било улеснено от много фактори. "Основният е, че имаше регистрирана фондация за управлението на болницата, но нямаше хора, които да работят и се борят за запазването й", казва той. Според него има възможност болницата да ни бъде върната, но това може да стане само по пътя на междуправителствени преговори.

Въпросът с връщането на болницата на България е поставян многократно, но без резултат. При посещението на турския президент Сюлейман Демирел през пролетта на 1999 г. той и българският държавен глава Петър Стоянов се договориха представителите на българската общност да се лекуват безплатно в болницата "Евлоги Георгиев".

За пореден път въпросът бе обсъждан през януари 2004 г., когато турският финансов министър Кемал Унакътан се срещна у нас с българския си колега Милен Велчев. Бившият министър на финансите също повдигна въпроса с връщането на болницата и подчерта, че очаква той скоро да бъде разрешен.