:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,213,593
Активни 85
Страници 9,691
За един ден 1,302,066
Стара слава

Спасиха архива на конфискуваната българската болница в Истанбул

Пловдивчанин откупи документацията и я предостави на Историческия музей в Пловдив. Ценните свидетелства са открити случайно в антикварен магазин
Неотдавна български бизнесмен откупи безценния архив на българската болница "Евлоги Георгиев" в Истанбул. Самата болница е отнета в полза на турското правителство през 1988 г. като реакция на Анкара срещу т. нар. възродителен процес у нас. Веднага след конфискацията архивът е изваден на двора на болницата и е разпродаден срещу нищожни суми от порядъка на 10-15 турски гроша. Не е ясно кой точно е купил документите, но се предполага, че са собственици на антиквариати, или пък потомци на старите цариградски българи, които после са ги препродали. По същото време изчезва и бюстът на Евлоги Георгиев, който се е намирал във фоайето на болницата.

Наскоро един от членовете на църковното настоятелство към българската община в Истанбул Христо Копанов случайно вижда архива в антикварен магазин в Истанбул, обявен за продажба срещу 1500 нови турски лири. Той не успява да събере пари за откупуването му сред българската общност в Истанбул и се обажда за находката в Историческия музей в Пловдив. Историците решават да намерят спонсори за връщането на архива в България. Сумата е платена от бизнесмена Емил Крайчев, а документацията пристига в два кашона в Пловдив на 3 октомври. Пловдивчанинът е предоставил архива на Историческия музей за оглед, опис и публикуване. След това Крайчев ще реши какво да се прави с него.

-------

"Откупеният архив на българската болница "Евлоги Георгиев" в Истанбул е изключително ценен. Включва няколко хиляди документа, като най-ценното сред тях са писмата на Иван Вазов от 1908 г. до неговия брат Кирил Вазов - един от управителите на болницата в Истанбул. Запазени са и печатите, има много свидетелства за бедност, които са давали възможност на безимотни българи, живеещи в Цариград, Лозенград, Одрин, Мелник, Скопие и България, да бъдат лекувани безплатно в болницата", разказа Рада Банялиева, уредник в Пловдивския исторически музей. Съхранена е кореспонденцията между болницата и чужди консулства, които са молели техни граждани да бъдат приети на лечение, защото не им е оказвана помощ в Истанбул. Запазени са протоколи за награди на персонала и на нейния управител Петър Лазаров, дадени от Фердинанд при посещението му в болницата през 1910 г. Съхранено е и друго писмо до Лазаров, с което шведският консул в Истанбул през 1912 г. го награждава с почетен орден, защото е излекувал шведския посланик. Архивът съдържа още отчети за начина, по който болницата се е снабдявала с храна, материали, одеяла. Пазят се и документи за времето, когато



лекарите и персонала са мобилизирани



в Балканската война. Има нотариални актове за закупуване на земя, цели папки за бюджета на болницата, кореспонденция с Министерство на вътрешните работи и с училището "Екзарх Йосиф", тъй като управителят винаги е участвал в организирането там на празника 24 май. Запазени са купища листове, в които е отбелязано поименно от какви болести са лекувани хората в рамките на 15 г.

Болницата е имала собствени сгради в София, както и половин магазин в Бургас, откъдето са получавани наеми. Имотите са оставени в завещания от хора, лекувани в цариградската болница. "Най-вероятно в архива има липси, защото не са правени точни описи за всички години, но със сигурност е съхранен поне на 80-90% от него. Може да се проследи цялата история на болницата от 1908 до 1958 г.", обяснява още Рада Банялиева.

Болница "Евлоги Георгиев" има интересна история. Идеята за построяването й е още от 50-те години на ХIХ век, когато д-р Захари Струмски пише в "Цариградски вестник", че

"само българите в турската столица са лишени от медицинска грижа".

Едва през 1891 д-р Георги Вълкович, тогава дипломатически представител в Цариград, в писмо до министъра на външните работи Димитър Греков застава зад идеята да бъде изградена българска болница в града. Нашето правителство



отпуска необходимите средства,



а 3 г. по-късно, по време на честването на 25-годишнината от създаването на Българската екзархия, идеята се подема от Българското благодетелно братство "Йосиф I". Евлоги Георгиев, който по това време е в Букурещ, научава за инициативата на братството и прави дарение от 130 000 златни лева. След неговата смърт Иван Евстратиев Гешов допълва сумата за довършване на зданието и за вътрешното обзавеждане на болницата. Според изследователя Илия Галчев, с дарения помагат българи от Бесарабия, Одеса, Болград и Виена. Средства изпращат и нашите митрополии в Македония и Тракия, Княжеството, български офицери. По искане на екзарх Йосиф и с разрешение - султански ферман от 12 юли 1896 г., започва строителството на болницата, което продължава 3 години. Теренът е около 19 000 кв. м и се намира в кв. "Шишли". Сградата е завършена през 1900, а живеещите и практикуващите в Цариград български лекари - д-р Васил Динов и д-р Гарабед Яхуб - се заемат да открият здравното заведение с първоначален контингент от 20 легла. На 10 декември 1901 г. болницата е осветена от Екзарх Йосиф. В началото на следващата година във в. "Вести" е поместено "Обявление на българската болница "Евлоги Георгиев" в Шишли", от което става ясно, че приемането на болните за преглед и лечение е всеки ден от 9 до 11 ч. Изрично се подчертава, че



"бедните българи се лекуват даром",



като те трябва да представят специално свидетелство за бедност.

Официалното откриване става на 25 април 1902. Присъстват маршал Шакир паша - представител на султана, Редван паша, префект на града, ген. Николаев - представител на българското правителство, и други официални гости.

Издръжката на болницата става с таксите от болни, от дарения, от заделените постоянни средства на княжеските правителства, които непрекъснато се увеличават. Към болницата са привлечени и двама турски лекари - офталмологът проф. Есад паша и д-р Дадур - оториноларинголог. Управители на болницата последователно са били д-р В. Динов, д-р Минчо Цачев, д-р Кирил Вазов, д-р Петър Лазаров - до смъртта си през 1959 г.

---



Все още е турска собственост

След т. нар. възродителен процес в България, през юни 1988 г., турските власти поставят болницата под свое управление, уволняват българския персонал, свалят каменния кръст над главния вход и разпродават архива. Според председателя на църковното настоятелство към българската община в Истанбул Васил Лязев, отнемането на болницата е било улеснено от много фактори. "Основният е, че имаше регистрирана фондация за управлението на болницата, но нямаше хора, които да работят и се борят за запазването й", казва той. Според него има възможност болницата да ни бъде върната, но това може да стане само по пътя на междуправителствени преговори.

Въпросът с връщането на болницата на България е поставян многократно, но без резултат. При посещението на турския президент Сюлейман Демирел през пролетта на 1999 г. той и българският държавен глава Петър Стоянов се договориха представителите на българската общност да се лекуват безплатно в болницата "Евлоги Георгиев".

За пореден път въпросът бе обсъждан през януари 2004 г., когато турският финансов министър Кемал Унакътан се срещна у нас с българския си колега Милен Велчев. Бившият министър на финансите също повдигна въпроса с връщането на болницата и подчерта, че очаква той скоро да бъде разрешен.
1
3677
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
15 Октомври 2005 11:02
Браво на Рада.
И за архива и за възстановената гробница на Кръстевич.
Разбира се, писма на Вазов до брат му и до когото и да е било в архива няма, но това не намалява стойността му.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД