|
------
Туркменбаши (Бащата на туркменците), както местните жители са принудени да наричат държавния глава в републиката, силно обезпокоен от глобалното затопляне и парниковия ефект, ще се опита да спасява като библейския патриарх Ной животинските видове на планетата и особено онези, които обитават вечните ледове. За целта в пустинята Каракум върху площ от 40 хектара той е разпоредил строителството на огромен зоопарк. В него наистина както в ковчега на Ной Туркменбаши има амбицията да засели над 300 вида животни. Приоритет и естествено атракцията на пустинния животински резерват щели да бъдат белите мечки, полярните вълци и лисици, тюлените, пингвините и всякакви други твари, населяващи полярните области, чиято популация на двата полюса е застрашена от глад и бракониери.
За полярните обитатели щели да бъдат създадени жизнени условия, близки до естествената им среда - така поне твърдят официални представители от министерството на околната среда в републиката. Осигурените средствата са на стойност десетки милиони долари, но точно колко ще глътне проектът никой не се наема да прогнозира. Още повече че амбицията и желанието на Бащата на туркменците е около зоопарка да бъде построен и огромен комплекс с хотели, басейни, голф-игрища и всевъзможни атракции, който да привлича туристи от цял свят. С една дума, нещо от рода на азиатски Дисниленд в Каракум.
Волята на Туркменбаши отдавна е закон,
който безпрекословно трябва да бъде изпълняван и в това отношение тук няма никакво съмнение. Така е било, когато др. Сапармурат Ниязов е бил първи секретар на ЦК на партията в съветска Туркмения, в много по-голяма степен това е безспорен факт и сега.
Роденият през 1940 г. в Ашхабад Сапармурат едва 19-годишен вече е прегърнал идеите на КПСС и бързо израства до инструктор в местния ЦК на партията. По партийна линия е определен да продължи образованието си и през 1967 г. младият комунист е вече дипломиран инженер-енергетик от Ленинградския политехнически институт. Партийното инженерство обаче явно повече се нрави на Ниязов. Той в кратки срокове успява от началник-отдел в ЦК на туркменския филиал на КПСС да се издигне през 1985 година до първи секретар, прескачайки няколко номенклатурни нива в строгата йерархия на партията. В началото на 1990 година той вече е и председател на Президиума на Върховния съвет на Туркменска ССР - пост, който запазва до разпадането на великата страна на съветите.
След отделянето на Туркменистан и приемането на конституцията на републиката Ниязов произвежда президентски избори през 1992 г., които печели като бивш лидер на местната компартия (вече преобразувана в Демократична партия) с безапелационните 99,5 на сто.
Яхнал вълната на народната любов, през 1993 г. бившият Първи в Ашхабад се провъзгласява за Туркменбаши и за жителите в страната започва един безкраен празник, който продължава и до ден-днешен. Затвърди се и се и доразви
култът към личността на Ниязов
в добре познатия краен азиатски вариант. За разлика от колегата си в Пхенян обаче Бащата на туркменците не е изолирал страната от външния свят, както прави Ким Чен Ир в Северна Корея.
Туркменбаши трескаво работи за заздравяването на връзките на създадената от него държава със съседи като Иран, Турция и останалите бивши съветски централноазиатски републики с цел да намали рязко зависимостта си от Москва. След като прекъсна пъпната връв с Русия, републиката се оказа в центъра на нова голяма игра за експлоатацията на огромните петролни запаси, повечето от които дори не са разработени.
Каспийският петрол, добивът от който може да достигне при добро желание и технологии 55-60 милиона барела дневно, не е единствената суровина, която осигурява доходите в страната. Туркменистан притежава и 30 процента от световните залежи на земен газ, което го прави желан партньор на големи западни нефтени и газови фирми - като англо-холандската компания "Роял Дъч Шел" например. След нея десетки други се втурнаха към Ашхабад, за да се включат навреме в играта.
Това естествено е
добре дошло за "Супер"мурат Ниязов,
както иронично го наричат в другите централноазиатски републики. Туркменбаши обаче като стар партиен кадър знае, че икономически "бум" и относителна лична сигурност в управляваната от него република може да бъде гарантирана само с могъщо покровителство. Обърнал гръб на Москва, той потърси нови покровители в лицето на САЩ.
Без да се притеснява от изключително добрите си икономически контакти със съседната Ислямска република Иран "Супер"мурат ще предостави територията на Туркменистан за военни бази на САЩ в региона. Вашингтон явно гледа благосклонно и съвсем сериозно на такава възможност, защото е обновил бившата стратегическа съветска военновъздушна база "Мари-2" и смята в кратки срокове да прехвърли в нея бойна техника, обслужващ персонал и военни подразделения от базата си в Ханабад, Узбекистан.
Наред с усилията, които полага за икономическото и политическото обезпечаване за себе си и държавата, Туркменбаши не е забравил и народа си. Той непрекъснато мисли за неговото добруване и благоденствие, така както го е учила навремето комунистическата партия. Той е разпоредил в Ашхабад да се направи изкуствена река, която да се съедини със строящото се в пустинята Каракум "Туркменско езеро". Според Ниязов Ашхабад не трябва да изостава от водещите столици на света, повечето от които са изградени на брега на някоя река, и иска неговият главен град да е на ниво и в това отношение. За
да разберат туркменците какво е истинска зима
и ледове, той им построи само на пет километра от Ашхабад и "Зимен дворец".
В желанието си да превърне Туркменистан в копие на ОАЕ, Туркменбаши гради десетки суперлуксозни петзвездни хотели и търговски центрове в столицата. Хвърля стотици милиони долари за проекти, привлича за изграждането на амбициозните си идеи строителни фирми и специалисти от Европа и Америка и плаща щедро. Унесен в тази си дейност, вождът проявява завидна разсеяност, когато се касае за увеличаване на доходите за гражданите. Местните получават средна месечна заплата от 200 000 манати, или около 50 долара.
Това обаче едва ли е особено важно за Бащата на туркменците, който във фундаменталния си философски труд "Рухнама" ("Духовност") изповядва своето верую: "Слушай другите, но прави това, което е нужно единствено на самия теб!"
Какъвто конкретен пример е и суперпроектът за изграждане в центъра на пустинята на резерват за полярни животни.
|
|
|
|