:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,815,242
Активни 96
Страници 2,405
За един ден 1,302,066
Наука

От емоцията зависи силата на болката

При секс тя намалява. След нея мозъкът произвежда повече хормони на щастието
Снимки: Архив "Сега"
Колкото и странно да звучи на пръв поглед, хората не биха могли да живеят без болка. Тя е естествената защитна реакция на организма към различни увреждания и болести, първият сигнал, че в тялото се случва нещо лошо. Ако липсва болка, човек ще разбере, че нещо не е наред, когато вече е твърде късно.

-----------------------

Болката има "двоен" стандарт - тя е емоционално и сетивно усещане. От една страна, болката е физическо дразнене. "Навсякъде по кожата и вътрешните органи има рецептори, които възприемат дразнението. Има рецептори за топлина, студ, докосване, натиск. Например рецепторът за студ възприема студ. Ако обаче организмът е подложен на много силен студ, рецепторът вече го възприема като болка, т. е. при пренатоварване всички рецептори могат да реагирит с болково усещане", обяснява неврологът проф. Иван Миланов, директор на болницата по невролия и психиатрия "Св. Наум". Отделно има специализирани за болка рецептори, които възприемат енергията само от убождане, ощипване, удар и т. н. болка. При дразнение от рецептора тръгва електрически импулс. Той минава през периферен нерв, след това през гръбнака и отива до мозъка. Там се регистрира дразнение и човек разбира, че го боли.

Освен тези пътища, които водят до най-висшите раздели на мозъка, който само регистрира болката, има и разклонения към т. нар. лимбична система на мозъка, която контролира емоцията. Именно там са определя и качеството на болката. "Емоционалната реакция при всеки е различна и субективна. Ако по един и същ начин се убодат 10 души, те ще реагират по 10 различни начина", казва неврологът. Затова и пациенти с депресия и нервните хора реагират много емоционално на болка. Те имат проблеми с лимбичната система, с което се обяснява и тяхната силна реакция. "Ето затова все



още болката няма как да бъде измерена абсолютно обективно



- коя е по-силна и коя - по-слаба", обяснява проф. Миланов.

Науката разполага с методи за измерване, но те не са особено приложими в човешкото ежедневие. В клиничната практика обикновено се разчита на уред, с който се натиска кожата. Постепенно натискът се засилва. Когато пациентът каже, че го боли, уредът показва силата на натиска и така се изчислява каква е болката. Уредът се използва обикновено, когато трябва да се установи какви лекарства да се дадат на пациента и как те повлияват болката му.

По-точен, но и по-сложен метод за измерване е електромиографско изследване на рефлекс на долните крайници, свързан с отдръпване на крака при болка. Пуска се ток, измерва се силата, при която кракът реагира, и така се определя болката. Този метод се ползва само при сериозни научни изследвания, обяснява проф. Миланов.

Твърди се, че болката още не е разгадана и обяснена докрай и съответно не може да бъде овладяна. Затова например в краен стадий на рак болкоуспокояващите не действат.

"В последните 5 г. има много голям напредък при разучаването на болката, макар че още сме далеч от времето, когато всичко ще е ясно. Разбра се обаче, че болката се дели на два вида", казва неврологът. Единият вид болка е нотиперцивна. Това е болката например при изгаряне - получава се рана, боли известно време, раната зараства и болката изчезва.

Другият вид болка, дефинирана преди няколко години, е невропатната. Това е болката при увреждане на нерв - периферен, в гръбначния или главния мозък. Тогава се активират сложни механизми, чрез които болката продължава дълго време и понякога трудно се поддава на лечение. Например при дископатия, т. е. при притискане на коренче на нерв на гръбнака, има непрекъсната импулсация за болка към мозъка. Организмът обаче е така устроен, че след около два дни за мозъка става ясно, че тази болка не му е необходима повече, т. е. тя е свършила функцията си да сигнализира за заболяване, казва проф. Миланов. Тогава мозъкът опитва да потисне болката, но не успява, защото импулсацията е много силна. И когато се изчерпят механизмите за защита, настъпва невропатната болка. За невропатна се смята болка, която трае над месец, допълва неврологът.

А иначе мозъкът има много защити срещу болката. Най-елементарната е на ниво гръбначен мозък и с нея се обяснява действието на иглотерапията и физиотерапията, например. Някъде в организма има болков импулс, но при тези терапии - с игла или ток, се подава друг болков импулс, който отива към мозъка и потиска сигнала, който постъпва от другото място, където е първоначалната болка. Другата известна защита са т. нар. опиоиди, синтезирани от главния мозък. Затова например



след секс или приятно изживяване болката намалява



- отделят се ендорфини, по-известни като хормоните на щастието, които потискат болката, казва Миланов.

Има и друг принцип - след болка, за да компенсира мозъкът също произвежда увеличено количество ендорфини. Това обаче важи за "кратки" болки, тъй като способността на мозъка за свръхпроизводство на ендорфини се изчерпва в даден момент, обяснява неврологът.

Невропатната и нотицептивната болка се лекуват с различни лекарства. Затова много често медикаментите не помагат - например хора с болки в кръста, т. е. невропатна болка, пият аналгетици, които обаче повлияват само нотицептивна болка. По подобен начин стоят нещата и с главоболието. Човек може да има главоболие заради проблем с кръвното, но пие аналгетици и те естествено не му помагат.

Пак в последните 5 г. бяха създадени и доста качествени лекарства за контрол на болката, включително и такива, които помагат срещу дългата невропатна болка, обяснява проф. Миланов.

Заради субективната природа на болката е трудно е да се каже коя е най-силната болка. Миланов дава пример с главоболието. Първичното главоболие е три вида - тензионен тип, кластърен тип и мигрена. Смята се, че от трите вида болка най-силна е крастърната. Тя трае половин час, но е жестока. Хубавото е, че е много рядка - едва при 0.5% от населението, казва неврологът. Тензионното главоболие е масовото. То води името си от тензия - напрежение, и се появява при 80% от хората. "В резултат от ежедневния стрес несъзнателно се получава спазъм на мускулите около главата. Заради продължителния спазъм се получава нещо като възпаление на мускула и започва болка", обяснява Миланов. При тензионното главоболие по принцип болката е неприятна, но не е силна и не би трябвало да пречи на работата, смята лекарят. "Има обаче хора, при които тензионното глабоволие е много силно заради емоционалната им реакция към болката, те направо не могат да живеят с тази болка", разказва неврологът. А всъщност болката като електрически импулс към мозъка е



една и съща при всички хора



Миланов добавя, че различната реакция не бива да се обяснява с това, че някой се лигави, а друг много издържа. Просто лимбичната система, от която зависи емоционалната реакция, е различна при всеки.

Заради емоционалната реакция на болка могат да повлияят лекарства, които не са обезболяващи. Например с антидепресанти може да се влияе на лимбичната система при тензионно главоболие. Така изчезва емоционалната нагласа към него, пациентът живее добре и не смята, че изпитва неимоверни болки. Антидепресанти могат да се дават и на пациенти с хронични болки.

На лимбичната система може да се влияе и с хипноза. Реакцията й към болката може да се потисне до такава степен, че дори



да се правят операции без упойка



Има хора, които не усещат болка. Но става дума за много рядко вродено заболяване. "Тези хора не живеят дълго именно защото не могат да се предпазят от изгаряне, удар и т. н.", обяснява Миланов. Има и друга рядка болест, при която се нарушава връзката на болковата импулсация с лимбичната система, т. е. емоционалната реакция почти отсъства. "Дори да му режат крака, човекът само ще установи, че го боли, но без да се трогне особено, просто за него това не е проблем", казва неврологът. Има и обратен пример - хората с отрязани крайници. Въпреки че крайника го няма и няма как от него да идва импулсация за болка, човекът я усеща. "Мозъкът в този случай възприема емоционални импулси за болка и веригата е обърната - вместо първо да има електрически импулс, който да поражда емоция, първо има емоция и тя поражда импулс от несъществуващия крайник. Ето колко силна може да бъде емоцията", обяснява проф. Миланов.

Болката може да убие човек, стига да се много остра. Типичен пример са катастрофите. От удара и раните следва залп от силна болка, човек изпада в шок, който може да го убие. "Шоковото състояние се дължи на силната болкова импулсация към мозъка. Мозъкът не може да реагира, блокира и блокирайки, въздейства и на функцията на сърцето, бъбреците и т. н.", обяснява неврологът.

Хубавото е, че в чистия смисъл, колкото и да си го повтарят хората, от болка не може да се полудее. Болката може да доведе до тежка депресия или тревожност. Но няма как да причини тежки психически болести като шизофрения или биполярно разстройство.
4
14282
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
4
 Видими 
15 Октомври 2005 20:08
Благодаря от все сърце за изчерпателната информация.
15 Октомври 2005 20:54
От статията ме заболя главата...
Сега какво - секс или аспирин?...

Редактирано от - редник на 15/10/2005 г/ 20:55:16

16 Октомври 2005 13:18
Ама Редник сириозно ли? Сериозно ли сте правел/а/ някога секс? Това много чудно бре, оня ден писа, че живееш в лудницата и чукаш само компютъра
Хайде да ти е сладко батко
16 Октомври 2005 17:54
Секс му е майката!!!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД