|
През 1908-а е открит "Модерен театър" - първата сграда, построена специално за киносалон. Преди две години приватизацията го довърши. Днес кокетната ремонтирана сграда зее празна.
През 1980 г. у нас има 3453 кина. Повечето са в селата, където се ползват читалищните зали. Останалите 511 салона в градовете стават обект на приватизационни апетити и реституция. Я пребройте колко са останали днес?
------
В историята са почти всички онези места, където гледахме "Империята отвръща на удара", "Хан Аспарух", "Слонът - моят приятел" и "Фанфан Лалето" (старата версия, с Жерар Филип). Касиерките пишеха часа на прожекцията със синьо-червени моливи, вместо трейлъри се прожектираха "кинопрегледи" и имаше добавки към цената за "дълъг филм". Днес в София
има три действащи мултиплекса, строят се още два
(единият даже с IMAX-киносалон), всички си имаме видео и DVD-плейъри и кабелен интернет за даунлоуд на филми без пари. Ако питате днешната публика, на нея не й е жал за старите зле отоплени, с неудобни столове, кошмарно озвучени и мърляви "градски" кина, много от които отгоре на всичко правеха антракт за смяна на рулоните. Тя си има "Арена" и arenabg.com. Голяма част от нея не подозира, че има и кино извън Холивуд. Както не подозира и за съществуването на кина като "Севастопол", "Балкан", "Славейков", "Аура", "Петър Берон", "Асен Златаров"...
Те започнаха да изчезват тихомълком след идването на демокрацията. Голямата балтия удари Емма Москова през 1998 г., когато нареди кината да бъдат прехвърлени от Министерството на културата към Министерството на промишлеността с цел да бъдат приватизирани. 3 г. по-късно бе сложено началото на края - с продажбата на 12-те държавни софийски кина, обединени под шапката "София филм", на "Бългериън Текнолоджис". Четири от тези кина - "Сердика", "Изток", "Европа Палас" и "Урвич", бяха препродадени на "Пеликан Ритейл", собственост на инвестиционния фонд "Икуест", за да ги превърне в търговски центрове и банкови офиси. Агенцията за приватизация се сети, че нещо не е наред. Съюзи на кинаджиите се разшумяха. Наложиха се глоби. Днес зад мръсните стъкла на някогашните кинозали не се случва нищо. Пред "Европа Палас", която отгоре на това е и
паметник на културата, продават чорапи
На втория етаж отвори ресторант Хилда Казасян. "Сердика" и "Изток" зеят празни и се рушат. Каквото и да се случи, който и да бъде санкциониран, там никога повече няма да се прожектират филми. Точно както отдавна не се прожектират в "Москва" и "Рекс" - неузнаваеми сред щандовете с турски и китайски стоки. В някогашното студийно кино "Витоша" нагъват пици. В "Красно село" и "Севастопол" царуват дрехите втора употреба. Празно стои и най-модерното кино от "държавните" времена - ремонтираното от лятно в зимно "Мир". Тази година хлопна кепенци и частното "Левски" - последното уютно квартално кино, устояващо на инвазията на мултиплексите.
От някогашните софийски кина са останали две
- "Дружба", прекръстено след демокрацията на "Одеон", и бившият салон на кинодейците - Дом на киното. Днес в София има повече зали за прожекции, отколкото през 1990 г. - общо 39 са те само в трите мултиплекса. Предлагат долби-стерео и меки седалки. Прожектират основно холивудски блокбъстъри и отзад винаги седи някой, който ти хрупа пуканки в ухото. Защо ли едно време в кината се отиваше, за да гледаш кино - или, в най-лошия случай, да натиснеш някое гадже? Днес като че ли филмите са второстепенно занимание - зрителите основно се тъпчат с пакетирани храни и говорят по телефона.
Логично мултиплексите са собственост на двата големи киноразпространителя - "Арена" 1 и 2 на "Александра", този под НДК - на "Съни филмс". Така хранителната верига се затваря. Но в София поне има търсене и предлагане. Места, където киномашините се въртят. И - не е за вярване - цели четири арт-кина, устояващи на пазарната конюнктура! Бърз факт за сравнение - при същия брой на населението Солун има 100 киносалона.
Извън пределите на Околовръстното обаче положението е направо стряскащо.
В Русе, градът на първата кинопрожекция в България, от 14-15 кина в годините на социализма са останали две. На мястото на кино "Просвета" в центъра сега се мъдри "Интим". Интимно то е не защото прожектира филми с възрастови ограничения, а защото салонът му е с едва петнайсетина места. По-голямата част от сградата се използва за бар от местната филхармония. В другото русенско кино - "Роял" (екс "Максим Горки") - въпреки че собствениците направиха козметичен ремонт и го оборудваха със задължителния стереозвук,
картината редовно зеленее
През зимата салонът няма отопление и хората мръзнат. Останалите десетина бивши кина активно функционират като игрални зали, търговски обекти, пъбове. "Москва" на главната улица "Александровска" бе върнато по закона за реституцията и приюти внушителна бингозала. "Ангел Кънчев" бе дадено под аренда за строеж на културен дом още в зората на демокрацията. Преустройството обаче замря и там се настаниха търговски площи. Най-модерното за времето си лятно кино "Аврора" дълги години стоя разбито и изоставено. От 2 г. там се строи жилищен блок, като отпред на фасадата с две избити букви е останал надписът "кино". На мястото на започнатото и недостроено кино "Дружба" се издига бензиностанция. Местните вече се питат дали Русе скоро няма да посрещне зрителите на последната кинопрожекция...
Макар и морска столица,
Варна вече няма лятно кино
Останал е само споменът за две бивши. "Ленин" първо загуби името, а после - и предназначението си. Откритият салон се намираше на 100 м от Морската градина и бе пълен във всяка от влажните и горещи варненски нощи преди демокрацията. Сега в половината от изтърбушения му двор паркират коли. Върху реституиран парцел пък има строеж на кооперация. На мястото на лятно кино "Тракия" днес също има паркинг. Почти не остана варненски салон, оцелял след промените. Единствено в "Корабостроител" се настани "Палас синема". "Димитър Благоев" сега е пицария, "Георги Димитров" стана дискотека. В зимно кино "Тракия" са се настанили дрехите секънд хенд. Бившето "Република" претърпя серия метаморфози - първо беше бинго, после подслони скъп бутик и заведение с бар и пица. Традиционно предпочитан салон в морската столица остава Зала 1 на Фестивалния и конгресен център. У киноманиаците остава надеждата следващият град с мултиплекс да е Варна.
Градските кина на Кюстендил са продадени и закрити. Бившето кино на инвалидите "Република" е купено от ВИС-2 преди 5-6 години. Застрахователите правят от него бингозала, после я препродават. На висаджиите е и фамозният кинокомплекс "Вл. Заимов" в центъра. Сградата се руши и пада отвсякъде. Някогашното лятно кино "Фестивал" служи за тоалетна на търговците от битака и минувачите.
Другото лятно кино до площада също е порутено. Имало договор между "Велбъжд филм" и фирмата за изкуствени прежди "Велбъжд" на неговото място да се строи 4-етажна административна сграда, като на партера се отвори и кинозала. Съседи скочили, че новият комплекс ще засенчи кооперациите им, и проектът бил спрян. Преди Коледа чевръсти търговци продават тук елхички и борови клони.
До началото на 90-те в региона са действали 180 киносалона, припомни ексшефката на дружество "Велбъжд филм" Христина Веселинова.
Кино гледали и в Рилската света обител,
и в затвора в Бобовдол. Мобилна киномашина в поръждясал автобус обикаляла паланките и предлагала по махалите "истинско кино".
Жертва паднаха и кината във Велико Търново. От комплекс "Полтава" е изчезнал не само транспарантът "От всички изкуства за нас най-важно е киното" над входа на голямата зала. Няма я и самата зала - в нея се е настанил базар. Малкият салон продължава да функционира, но рядко се събират хора. В най-старото търновско кино - "Искра", положението е същото - бинго и базар. На мястото на "Девети септември", разрушено още в първите години на демокрацията, и до днес не е издигната нова сграда. Зее само една дупка.
От пет кина в Сливен е оцеляло едно - "Агликина поляна". Няма ги някогашните "Единство", "Балкан" (бивш турски конак и настоящ куклен театър, заедно с магазините в него) и "Българка" (най-новото и най-бързо продаденото, което сега е бирария и строеж едновременно). Бившето лятно кино е съборено и върху парцела се строи частна болница.
В Бургас кината намаляха, но пък салоните се увеличиха. Така количествените натрупвания доведоха до крайно отрицателни качествени изменения. В двете оцелели кина новите собственици
разпарчетосаха големите салони
на няколко по-малки, със също тъй малки екранчета. Единственото, заради което си заслужава човек да похарчи няколко лева - огромния широк екран, просто липсва.
Промените пометоха първо "Смирненски" - от 12 години то е бинго. Реституцията затри летните кина. "Бургасфилм" стана собственост на местния бизнесмен Радостин Дачев. Почти веднага той превърна кино "Родина" в триетажен магазин. В бързината пропусна да махне рекламната табела от покрива и надписът "Кино" до ден-днешен си седи там като некролог на отминалите времена.
В Бургас все пак човек може да отиде на филм. В околните населени места това е вече невъзможно. Преди 3 г. изгоря киното в Карнобат. Оттогава сградата си седи опушена. В Слънчев бряг само някои от по-възрастните служители помнят къде точно се е намирало лятното кино, затрито от приватизацията. Същото се случи и с Летния театър, където години наред се провеждаше "Златният Орфей". Новият собственик - "Винпром Пещера", го събори.
В края на 70-те години Шумен имаше 7-8 закрити и едно лятно кино. Точно по време на мача с Мексико от световното по футбол през 1994 г. пламна "Георги Димитров". Няколко години преди това киното
бе затворено за ремонт, но така и не го дочака
След това изгоря и "Република" в Дивдядово. Навремето то работеше като филмотечно от сутрин до вечер. Пътниците там убиваха време, докато чакат влака. Войници и курсанти от Военното училище водеха гаджетата си и се отдаваха на ласки на последните редове. През пролетта на 1999 г. дойде приватизацията. РМД "Шумен филм" взе "Кинефикация" за $1,1 млн. Сега дружеството разполага с 4 кина в Шумен, Велики Преслав и Нови пазар. 30-годишният салон в Нови пазар е огромен за размерите на малкия градец - има цели 600 места. Пуска филми един път седмично, но публика няма. Лятното кино се е превърнало в змиярник, обрасло в трева с човешки бой.
В 100-хилядния Шумен днес работи само едно кино - "Херсон". То е за 760 зрители, но през зимата трудно събира и 10, защото не се отоплява. Затова шефовете на "Шумен филм" проправиха път на необичайно изобретение - монтираха в салона топла кабина тип "палатка" с 50 стола. Отопляват я с два калорифера. Предната стена на кабината е с прозорец. През него зрителите, скрити като в кутия от телевизор, гледат големия екран. Рядко палатката се пълни, лете я затварят. Фоайето пък е приютило 15-ина магазина, които предлагат от автомобили "Ситроен" до бельо.
Другото шуменско кино се наричаше "Млада гвардия". Като дойде демокрацията, го прекръстиха на "Култура", а с напредъка на прехода името му прерасна на търговски център "Култура".
Големият салон пък стана храм
Новите собственици го продадоха на Обединена божия църква за $60 000.
Драмата с пловдивските кина настана след реституцията през 90-те. Епични съдебни битки водиха Пламен Тимев-Ганди, който в зората на демокрацията превзе известното в летописите кино "Екселсиор" (впоследствие наречено "Христо Ботев"), и строителният предприемач Соломон Анжел. Той пък сложи ръка на "Балкан".
Почти 4 г. Пламен Тимев държа в партер съдия-изпълнителите, които се опитваха да му конфискуват имота заради дълг към Първа източна международна банка. Миналата година киното, чиято сграда е 100-годишен паметник на културата, бе изтърбушено до основи от най-новите си собственици - фирма "Екселсиор - 1894". При изкопните работи строителите откриха ценна находка - 6-7 реда антични седалки. Те са част от Римския стадион, който е застроен и се вижда засега само на пл. "Джумаята". При разразилия се публичен скандал главният архитект на район "Централен" Михаил Богданов изръси култовата реплика, че киното е частен имот и по закон собственикът
"може да прави каквото пожелае, дори и градска баня с теляк".
Днес на мястото се издига луксозен търговски център. "Балкан" пък работи като бингозала, едно от помещенията е чейнджбюро.
Скандал, макар и не толкова шумен, имаше и около известното "попско" кино, строено с указ на цар Борис III. През 1942-ра имотът е прехвърлен на християнската общност, а през 1957 г. е даден на "Кинефикация". 35 години архиерейството получава наем за базата. Когато през 1999 г. "Кинефикация" реши да продава киното, поповете алармираха областния управител, че сградата е църковна собственост. После спорът утихна.
Кино "Тракия" в кв. "Кючук Париж" пък скара двама родни братя. Петър и Людмил Литовойски са съдружници във фирма "Марс LZ", която управлява дискотеката и ресторанта в сградата на бившето кино. 2 г. по-късно около "Тракия", сега по-известно като дискотека "Марс", гръмна нов скандал - от областната управа заявиха, че то е
дадено незаконно
под наем за сума от 100 лв.
на известния като близък до СДС Петър Литовойски, и то без търг и конкурс. Областният управител спря решението на ОбС за сградата и обжалва пред съда.
Няколко от старите пловдивски кина все пак имаха по-добра съдба. След като дълги години бе запечатано, кино "Кочо Честименски" възкръсна като "Инсайт", а днес там е кино "Фламинго синема". В Дома на техниката в края на 90-те бе открито долби-стереокино "Лъки синема", съвременно кино заработи и в младежки дом "Спектър". Старото лятно кино "Христо Смирненски" на Сахаттепе бе дадено на концесия и сега работи под името "Орфей". Киносалон "Европа", само за европейски филми, заработи в палата 5 на панаира, която се стопанисва от президентския брат Емил Стоянов. Ново кино "Фейсис" бе открито преди време и в жк "Тракия". То е първото новопостроено кино в Пловдив от 30 г. насам. Засега Градът под тепетата е единственият, който устоява донякъде на разрухата, безстопанствеността и новите форми на развлечения. Но докога?
------
Страниците подготвиха: Анита Димитрова, Божидар Божков, Тонка Петрова, Екатерина Терзиева, Северина Иванова, Росен Моллов, Наталия Вучкова
|
|
|
|
|
|
. Така и нищо не гледах.
