Галина Тонева бе избрана за зам. главен прокурор през април м.г. Тя е завършила право в СУ "Св. Климент Охридски". През 1990 г. става зам. районен прокурор. Няколко години по-късно става районен съдия. След това правораздава в Софийския градски съд и в Софийския апелативен съд, на който е и заместник-председател и ръководител на наказателното отделение. Била е преподавател в Полицейската академия и в Националния институт на правосъдието.
---------------------------
- Г-жо Тонева, от какво се интересуваха най-много европейските експерти, които бяха тук, за да подготвят годишния доклад за страната ни?
- Във Върховната касационна прокуратура експертите от ЕК имаха три срещи - със специализираното звено за противодействие на престъпленията против финансовата система на ЕС, със съвместните екипи за разследване на тежката организирана престъпност и с главния прокурор. Поставяха традиционните въпроси за напредъка на България в реформиране на съдебната система. Обичайно проявяват интерес към конкретни дела. Голям интерес има към производствата, които са приключили със споразумения, защото се прави анализ на този институт. И за Димитър Желязков - Митьо Очите, и за делото във Враца срещу Йордан Тонов - Данчо Пръча, варненската група около общинския съветник Иван Славков и Веселин Данов... Интересуваха се и от делата на бизнесмена Марио Николов.
- Какъв доклад очаква прокуратурата?
- Докладът не би могъл да бъде по-лош от миналогодишния, който очертаваше напредък. Сега имаме още по-голям резултат. Част от делата, които през 2009 г. бяха отчетени като напреднали в хода на разследването, вече са в съда или са приключили. Има и немалко нови производства, които засягат представители на висшето държавно управление - бившите министри Емилия Масларова, Николай Цонев, Валери Цветанов, шефовете на държавни агенции Стефан Юруков, Мария Мургина, министъра на здравеопазването Божидар Нанев, директора на НЗОК Жени Начева и т.н. Някои от тези дела вече са в съдебна фаза, на други предстои изготвянето на обвинителен акт. Надяваме се това да бъде отчетено като положителна тенденция.
- А оправдателните присъди на Маргините няма ли да са черна точка?
- Да не пропускаме, че четирима по делото бяха осъдени, което сочи, че разследването все пак е било в правилната посока. Предстои да се запознаем с мотивите към присъдата и да разберем какви слабости са били допуснати в разследването. Освен това следва разглеждане на делото от апелативния съд, а вероятно и от ВКС. Още е рано за категорична оценка.
- Каква ще е оценката за идеята за създаване на специализираните съдилища и прокуратури за делата срещу организираната престъпност и корупцията?
- Очаквах експертите да проявят по-голям интерес по този въпрос. Нашата позиция е, че със специализираните звена се цели единствено осигуряване на благоприятни условия за по-ефикасно, по-професионално и по-бързо разглеждане на тези дела.
Опасенията за създаване на извънредни структури се разсейват и от изразената готовност от инициаторите - депутати от правната комисия и комисията по сигурност и вътрешен ред, законопроектът да бъде изпратен за международна експертиза на Венецианската комисия (Комисията за демокрация чрез право към Съвета на Европа) и евентуално при необходимост да се отправи питане до Конституционния съд.
- Ще има ли време за всичко това? Вътрешният министър Цветан Цветанов постави срок - спецзвената започват работа от 1 януари догодина.
- Изразената воля за предварително съгласуване на проекта с компетентните вътрешни и международни институции сочи, че позицията на министър Цветанов не е предопределяща за начина, по който ще процедират депутатите. Няма нищо по-добро от това, когато се предприемат по-сериозни законодателни промени в съдебната система, те да се съобразяват с международните стандарти и конституцията ни. Затова си заслужава да се изчака.
- Най-сериозното опасение е, че МВР си прави съд, който да подпечатва обвинителните актове на прокуратурата.
- Тези опасения нямат реална основа. Не се предвижда създаването на никакви извънредни структури. Предложението тръгна от вече възприетата идея за специализирани отделения в окръжните съдилища за разглеждане на делата за организирана престъпност и корупция. Анализът на броя на делата и на териториалното им разпределение показа, че около 90% от тях се разглеждат от Софийския градски съд. Това означаваше, че измежду около 30 наказателни съдии в този и без това изключително натоварен съд следва да се обособи отделение за организирана престъпност и корупция. Това нямаше да е ефективно. Процедурата щеше да е същата, едно отлагане щеше да става поне за след месец. Освен това веднага възникваше въпросът как ще се подберат конкретните магистрати. Ако трябваше да работи ефикасно това отделение, за него трябваше да бъде намерена отделна сграда, за да има зали, техника и т.н. Което на практика означава да се създаде съд в съда.
Специализираният наказателен съд и съответната му специализирана прокуратура ще правораздават по Наказателния кодекс. Няма да има специален закон, както е било по време на Народния съд, с който се правеше паралел.
- А процедурата? Идеята е за много по-кратки срокове от тези за редовите дела.
- Ще се прилагат общите норми на НПК. Единствено се обсъжда въвеждането на дисциплиниращи срокове, които засягат органите на съдебната власт, а не правата на участниците в процеса. Идеята е да се стига до приключване на делото и налагане на наказание, докато то все още има смисъл, а не след години.
- Правен ли е анализ колко от делата, които прокуратурата внася срещу организирани престъпни групи, приключват с присъди за обикновено съучастие, т.е. мястото им изобщо не би било в специализирания съд?
- Не мога да дам такава статистика. При обсъждането бе прието виждането, че не бива всички дела, образувани за престъпления, извършени от организирани групи, да бъдат подсъдни на този съд. А да са само тези, които засягат сериозната организирана престъпност - групите, създадени за трафик на наркотици, на хора, за убийства и т.н. В голяма част от случаите ще се обхващат престъпления и с международен елемент, което би дало добър знак към партньорите ни от ЕС и трети страни като сериозен подход към тези дела.
- Три текста от последните промени в НПК, които трябва уж да ускорят процеса, бяха пратени в КС. Каква е оценката ви за връщането на т.нар. вечен обвиняем, възможността обвинението да почива на комбинация от тайни доказателства и въвеждането на резервния адвокат?
- Моето становище е лично, не ангажирам прокуратурата. От нейна гледна точка измененията биха облекчили действията й. Неудачно е отпадането на сроковете за внасянето на обвинителния акт след изтичане на определен срок от привличане на някого като обвиняем - т.нар. вечен обвиняем. (НПК даваше възможност на всеки обвиняем да поиска делото му да влезе в съда или да бъде прекратено след 1 или 2 години след привличането му като обвиняем в зависимост дали се касае за леко или тежко престъпление, бел. а.) За последните три години намаляват прекратените от съда дела поради превишаване на тези срокове - от около 60 за 2007 г. до малко повече от 40 за 2009 г. С отпадането на дисциплиниращите срокове може да се стигне до забавяне на разследванията.
Що се отнася до резервния защитник, идеята бе с добри намерения - да не се блокира разглеждането на делата. Опасението ми е, че всеки един орган на съдебната власт ще започне да се презастрахова от евентуално недобросъвестно поведение на упълномощените защитници и така ще се стигне до назначаване на резервни по всички дела, за които се иска срочно приключване. А в голяма част от случаите няма да се наложи резервните адвокати да участват и ако държавата има пари да им плати, те ще станат едни луксозни хора, които получават възнаграждение, без да работят. По-големият проблем е, че държавата няма да има възможност финансово да обезпечи тези защитници. И сега бюрото за правна помощ изнемогва. Не знам дали няма да се стигне до блокиране изобщо на системата за правна помощ.
С тайните доказателства има доза риск, но той не е чак толкова голям. Съдебният състав трябва да анализира доказателствата и да вземе решение по свое вътрешно убеждение. Той не е длъжен да постанови осъдителна присъда, ако тайните доказателства не го убедят във виновното поведение на подсъдимия.
|
|