Обществото винаги е държало на освежаването на елита с нови лица. Българинът продължава да смята, че изгонването на старите муцуни ще реши от само себе си всички проблеми в политическия живот.

Тази тенденция беше в зенита си през горещото лято на 2001 г., когато целокупният народ гласува на парламентарните избори, припявайки си "Ето, Симеон пристига". Тогава Сакскобургготски се върна от Мадрид и освежи политическия ни елит със 120 нови лица в парламента и още десетки такива в изпълнителната власт. 8 години по-късно едно от тези нови лица - Бойко Борисов, направи горе-долу същото.

Равносметката от тези две паметни събития не е особено позитивна. И в двата случая става дума по-скоро за нови дрехи, докато



царят продължава да бъде гол



Подмяната на елита в периода 2001-2005 г. не доведе до някакви сериозни промени в него, с изключение на физиономиите. По време на управлението на НДСВ и ДПС съмнителните управленски решения, корупционните практики и политическите скандали с криминален привкус бяха не по-малко, отколкото преди това. Вярно, в този период България стана член на НАТО и приключи преговорите с ЕС. Но стартът на тези процеси беше даден в предишни управления и ако НДСВ има някаква заслуга, то тя е, че се постара да не слага прът в колелото. Мнозина царисти се оказаха просто поредните кариеристчета, които възприемаха престоя си в политиката единствено като начин да уредят собственото си материално и житейско положение.

От близо година политическият ни елит е също тотално подменен. Депутатите от ГЕРБ обаче продължават да са безгласни букви и марионетки в ръцете на кукловода Борисов. На мнозинството от тях имената и физиономиите не говорят нищо на обществото, но дори и в този случай вече избуяват първите филизи на добрите стари нрави. Някои от депутатите се опитаха да прокарат лобистки интереси в полза на различни съсловия - на нотариусите, на автобусните превозвачи, любителите на заменки и т.н.

Не може да се отрече, че двете големи освежавания на елита през последните 10 години доведоха и до някои положителни промени. Факт е, че Сакскобургготски и хората му успяха мъничко да европеизират нашенските политически нрави. До 2001 г. най-характерното за обществения живот у нас бе грубият партизанлък и непримиримият антагонизъм между опонентите. НДСВ успя да го тушира до известна степен. Друг е въпросът, че идеята на това малко национално помирение бе



всичко да е мирно и тихо,



докато управляващите превъртат външния дълг, осъществяват съмнителни приватизации и царски реституции. Всичко това компрометира иначе добрата идея за цивилизоване на обществения живот у нас. Компрометира я до там, че Борисов взе властта и все още държи приличен рейтинг, като не прави нищо друго, освен да громи безжалостно тройната коалиция, придържайки се към стилистиката от началото на 90-те години на миналия век.

На настоящия ни премиер обаче не може да се отрече, че се старае да се съобразява с общественото мнение. Докато неговият предшественик защитаваше докрай компрометираните си кадри, Борисов мъмри, порицава и дори отстранява хора на висши длъжности, включително министри, дори при най-малкия повод. Няколко лобистки законопроекта също бяха спрени под натиска на обществото. Всичко това към момента изглежда по-скоро като хаос в управлението, но в определен момент този тип поведение може да се утвърди като маниер на действие и по-нататък. Трябва да се има предвид и още нещо - мнозина критикуват правителството, че праща на обществото разнопосочни послания и така показва слабост и некомпетентност, но от друга страна, ежедневното публично обсъждане на най-важните теми



дава възможност за изява,



утвърждаване и развитие на гражданското общество. А и вече знаем какво се случва, когато ни управляват хора, смятащи себе си за непогрешими.

Освежаването на елита върви и по линия на малките партии. Периодично някоя от тях успява да придобие сравнително добра популярност и понякога дори да влезе в парламента. Почти винаги обаче се оказва, че тези партии са креатури на някоя стара муцуна. Последният случай с РЗС е категорично доказателство в тази насока. Така беше обаче и с неговите предшественици - Гергьовден, Новото време и т.н. Почти същият е резултатът и от появата на нови лица в рамките на традиционните партии. Мнозина залагаха много на Мартин Димитров като лидер на СДС, но той просто пристана на Иван Костов. В БСП също се случиха подобни неща.

Така че истинското освежаване на елита тепърва предстои. То ще дойде в момента, в който обществото ни осъзнае, че управляващите политици не са нищо повече освен негова представителна извадка. Ще имаме свестни политици тогава, когато мнозинството българи станат свестни граждани и започнат да гласуват не протестно или емоционално, а осъзнато за онези, които най-добре защитават интересите на обществото.