"Правителството, което ограбва Питър, за да плати на Павел, винаги може да разчита на подкрепата на Павел", писа преди време Джордж Бърнард Шоу. За социалист като Шоу това прозрение е демонстрация на здрав разум. За съжаление Америка се превърна в лаборатория, в която тази хипотеза непрекъснато се тества.

Според теорията за правителството, която съм изучавал, правителството осигурява първична сигурност и благоденствие за цялото население. В замяна ние си плащаме данъците. Напоследък обаче правителството



се превърна в дистрибутор на специални привилегии,



като взема пари от едни и ги дава на други. Америка сега е напълно равномерно разделена между тези, които плащат данък върху доходите си, и другите, които го консумират.

Центърът за данъчна политика Urban-Brookings неотдавна разкри, че близо половината от всички домакинства няма да платят никакви данъци тази година. Някои дори ще платят по-малко от нула - тоест те ще вземат пари от онези от нас, които си плащат данъци. В анализа на центъра се добавя, че благодарение на Данъчния кредит за заработен доход и програмата "Да накараме работата да се отплаща" на президента Барак Обама тази година средният процент подоходен данък за 40% от подлежащите на облагане в дъното на доходната таблица ще бъде отрицателен и че тяхната субсидия в брой ще се равнява на 10% от общите приходи от данъци.

Погледът отгоре също



разкрива недостатъците на данъчната система.



20-те процента американци с най-високи заплати заработват около 53% от доходите в Америка, но плащат 91 % от подоходния данък. Единият процент в най-горната част на стълбицата пък плаща 36%. От данъчната служба съобщават, че втората половина от таблицата плащат по-малко от 3% от данъците в страната.

Това е сериозен проблем, защото правителството разполага с широки правомощия да раздава облаги. Както отбелязва и Шоу, хората, които не плащат данъци, няма да се поколебаят да гласуват за политици, които обещават големи публични разходи. И защо не? Така те ще ползват облаги, без да плащат нищо за тях.

Да, работещите хора, които не плащат подоходен данък, все пак плащат други данъци - ДДС при покупки и здравни и социални осигуровки. Но ДОД е голям и видим, затова е проблем, че все повече хора не го плащат, а ползват облаги от онези, които плащат ДОД.

Фредерик Бастиа, големият френски икономист от 19 век, определя държавата като "тази велика фикция, чрез която всеки се опитва да живее за сметка на всички останали". Не зная дали той не е имал предвид онази половина от населението, която живее с парите от останалата половина. Но е много важно да не смесваме интересите на данъкоплатците с интересите на политиците и на другите консуматори на данъчните приходи. Макар че това се случва през цялото време. Когато правителството изкупи лошите активи (с нулева пазарна стойност) от банките, то обясни на данъкоплатците, че ще спечелят, когато икономиката се възстанови и тези активи отново получат положителна стойност на пазара. Но дори да допуснем спорното предположение, че правителството е достатъчно разумно, за да купува евтино и да продава скъпо, няма да са данъкоплатците тези, които ще спечелят от това. Вместо да намалят данъците, политиците със сигурност ще похарчат всичко до стотинка.

За да го кажем просто -



ние не сме правителството.



Вродената несправедливост на данъчната система предизвика широк спектър от предложения за данъчна реформа като плоския данък и замяна на подоходния данък с данък върху продажбите. Това са по-добри алтернативи, но и те си имат недостатъци. Ето защо далеч по-спешна е реформата в публичните разходи.

Истинското тежест на правителството, както отбелязва покойният Милтън Фридман, не се измерва с нивото на данъка, а със степента на харчене. Защото данъчното облагане е само един от начините правителството да се сдобие с пари. Най-добрият начин за разтоварване на данъчното бреме е да се намалят публичните разходи. Ако правителството харчи по-малко, то и ще ни прибира по-малко. А ако взема по-малко, данъчната система няма да ни натоварва толкова много.

И отново намираме поука, този път от Адам Смит: "Нищо повече от мир, ниски данъци и добро прилагане на законите не е нужно, за да достигне една държава от най-ниската степен на варварство до най-високите нива на разкоша. Всичко останало се нарежда от естествения ход на нещата".



---------------------

* Джон Стосъл е тв водещ във Fox Business и автор на Myths, Lies and Downright Stupidity: Get Out the Shovel--Why Everything You Know is Wrong