Бавно, но сигурно един изчезнал ледник в отдалечен ъгъл на Перуанските Анди връща предишния си цвят, но не благодарение на паднал сняг или образувал се лед, а на... варов разтвор. Това е първата стъпка от новаторски план, чиято цел е да се възстановят изчезналите ледници в Андите. Има обаче спор между онези, които отхвърлят идеята като малоумна, и тези, които смятат, че тя е просто и блестящо решение, което си заслужава поне да бъде изпробвано.

Световната банка еднозначно смята, че идеята на 55-годишния перуански изобретател Едуардо Голд има своите предимства. Във всеки случай изобретателят е сред 26-те победители на проведения в края на 2009 г. конкурс "100 идеи за спасяване на планетата", в който бяха представени 1700 предложения. Той няма научна титла, но старателно е изучавал глациологията или науката за ледниците. Ентусиастът е убеден, че е дошло времето



да приложи на практика своята теория



Макар още да не е получил 200 000 долара от Световната банка, Едуардо Голд вече работи по пилотния си проект на връх Шалон Сомбреро, който се намира на 4756 метра над морското равнище и на около 100 км западно от регионалния административен център Аякучо (южно Перу - бел. ред.). Впрочем Голд е основател на неправителствената организация "Ледниците на Перу" и миналата година представи идеята си пред комисията по опазването на околната среса на перуанския парламент.

В района отдавна ги няма снежните бели върхове. Четирима мъже от село Ликапа, разположено по-надолу в долината, надяват работното си облекло и разбъркват боя от три прости и екологични съставки - вар, промишлен яйчен белтък и вода. Боята се използва в Перу още от колониалните времена. Няма никакви четки за боядисване. Четиримата използват само кани, от които разпръсват варовия разтвор върху оголените скали около върха. Работата е трудоемка, мъчна, но за две седмици те са варосали два хектара. Планът е да варосат целия връх, след като направят същото с още два върха или общо 70 хектара.

Едуардо Голд може и да не е учен, но идеята му се основава на простия научен принцип, че когато слънчевата светлина се отрази от бяла или светла повърхност, слънчевата енергия се връща обратно в атмосферата и оттам в Космоса, вместо да нагрява земната повърхност. Американският министър на енергетиката Стивън Чу подкрепя подобна идея, налагайки белите покриви в САЩ - доста по-прагматично от боядисването на планина.

Албедо е мярка за отразителната способност на обектите. (Това е термин от астрономията, който изразява отношението между получената и отразената светлина от дадено тяло. Зависи от ъгъла на падане на светлината и отразителната способност на повърхността - бел.ред.) Промяната на албедото върху скалната повърхност ще доведе до охлаждане на повърхността на Шалон Сомбреро, а това от своя страна ще генерира студен микроклимат около върха, обяснява Едуардо Голд.



Студът генерира повече студ,



точно както топлината създава повече топлина. Надявам се, че бихме могли да върнем глетчерите, защото ще възстановим всички климатични условия, необходими за формирането на един ледник, твърди перуанецът. 900-те жители на Ликапа, чието водоснабдяване зависи от Шалон Сомбреро, изобщо не са се колебаели да приемат предложението на Едуардо Голд. Те не се съмняват и в предимствата, които ще донесе реализирането му.

"Когато бях 15-20-годишен, Шалон Сомбреро бе голям ледник, целият в бяло, но след това малко по малко започна да се топи", спомня си 65-годишният Пабло Парко, един от поддръжниците на проекта.

"Никога досега нивото на реката не е било толкова ниско, нощите са много студени, а дните непоносимо горещи... не е както, когато бях дете и младеж. Така че сме щастливи заради проекта. Мога да ви кажа, че тази сутрин имаше сняг, нещо, което виждаме рядко. Тука, горе нашият поминък са животните. Тука няма работа, няма посеви, когато водата е по-малко, пасищата са по-малко, което означава и по-малко животни".

Перу е дом на над 70% от ледниците в тропиците, но последните 30 години глобалното затопляне е стопило 22 процента - това поне гласи доклад на Световната банка от миналата година. Останалите ледници може да изчезнат след 20 години, ако не се вземат мерки, които да смекчат последиците от промените в климата, посочва още докладът. Последиците обаче биха засегнали не само населението на Андите, но биха се отразили драматично и върху водоснабдяването на гъсто населеното тихоокеанско крайбрежие на Перу и върху водноелектрическите централи. През май перуанският министър на околната среда Антонио Брак каза посочи, че на страната



ще й трябват годишно $400 млн.,



за да притъпи последиците от климатичните промени. Впрочем той е скептик относно проекта на Голд. "Има много по-интересни проекти с много по-обещаващи резултати, за които обаче трябват пари", поясни министърът.

Но Едуардо Дуранд, шефът на дирекцията по климатичните промени в министерството, е на друго мнение: "Всяка новаторска идея трябва да бъде изслушана и да й се даде зелена светлина".

"На местно равнище това може да има резултат, да промени тенденцията и малко да подобри нещата", смята Томас Кондъм, специалист по ледниците и хидролог, който работи за френския Институт за изследвания и развитие. Вече 15 години неговите учени наблюдават ледниците в Андите. Но според изследователя проектът с варосването ще има само местно значение и "няма да спре тенденцията в рамките на целия регион. "В Андите би било много трудно да се направи нещо подобно в по-голям мащаб."

В доклад на Британското кралско дружество от 2009 г. се казва, че технологията на геоинженерството тепърва се утвърждава, затова правителствата трябва да продължат с усилията да намалят изхвърлянето на въглеродните емисии. Но ако пилотният проект на Едуардо Голд излезе успешен и понижи температурата, той може да бъде приложен в по-широк мащаб и в най-застрашените райони на Перу.

"Предпочитам да опитам и да потърся решение, дори и без успех, вместо да чакаме положението да стане необратимо и да се захванем за работа, когато останем без ледници", споделя той.