|
| Юрий Асланов |
- Г-н Асланов, защо според вас президентът Георги Първанов на всяка цена искаше да се знае, че през 2005 г. Станишев му е предложил премиерското кресло?
- Не знам защо, но аз лично го оценявам като гаф от страна на президента. Защото, когато планираш някакъв голям проект, разговорът по принцип трябва да е отворен към бъдещето. Пускайки в публичното пространство такава пикантерия, не може да не си даваш сметка, че тя ще стане център на вниманието и ще обере интереса към всичко останало, което си казал. Както и се случи. Това не беше основен акцент в неговото изложение, но изпуснато така, между другото, се превърна в основна тема, в център на публичния коментар. Гаф е и защото няма как, ако си решил да унижиш лидера на БСП, да разчиташ на приятелска реакция. Прекалено възпитана беше реакцията на Станишев. Но нали разбирате, че ако е имало такъв разговор, няма как Станишев да не го помни. И е логично да не се е случило. Защо президентът реши да постави такава рязка граница между себе си и БСП за мен е загадка. До този момент не само аз, но и повечето от хората бяха убедени, че пътят, който се търси напред, ще е общ с БСП. Ясно е, че посланието е, че пътят ще бъде различен. Но президентът няма и не би могъл да има друга хипотетична база за подкрепа освен левицата в по-широк контекст. Не знам защо направи така. Но оттук нататък възникват серия от въпроси, които не са свързани с най-коментирания досега въпрос за политическото бъдеще на президента, а за характера и посоката на неговия проект - какво цели той. Президентът има интерес, в същия смисъл и Бойко Борисов има идентичен интерес, основната политическа интрига да се създава по тази ос - между Първанов и Бойко Борисов. Като основни претенденти за ресурса на властта. В този смисъл двамата се легитимират взаимно, създавайки усещане за такава интрига. Доколкото всички останали политически групи са в очевидна криза и ако взаимно легитимирайки се увеличат своята сила, ще обрекат на маргинализация останалите групи. Но поставяйки границата между себе си и БСП, е възможно президентът по косвен път да отвори фронт, който не е желан, защото БСП е традиционна социалистическа партия, която има болезнен рефлекс, когато някой бивш "свой" я настъпи отвън. И е възможно да не реагира толкова приятелски на закачките на президента.
- Дали пък Първанов не се опита да унижи Станишев, тъкмо за да подпомогне неговото оттегляне от поста, каквото искат все повече хора?
- Това не е помощ. Може и да провокира по-бързото оттегляне на Станишев, но кризата в БСП не е лидерска и тя няма да се разреши с оттеглянето на Станишев. Между другото все повече от хората, дори най-яростните му критици вътре в партията, започват да разбират това. Заради което аз мисля, че през октомври нищо няма да се случи. Поне на този етап. Освен ако Станишев сам не се оттегли. Кризата в БСП не е лидерска, защото от много дълго време е криза на идентичността. И дори приключеният мандат на управление и силният финал от гледна точка на икономическото развитие, което го беляза, не можа да отдалечи БСП от тази криза, защото очакванията от управлението на БСП бяха да промени модела, зададен още в началото на 90-те години. Но БСП продължи само да го усъвършенства, без да внесе промяна. Даже по време на мандата ножицата между бедността и богатството се разтвори. И то точно по причина на силната икономика. Проблемът е, че до влизането на България в ЕС усещането за всичко, което се правеше беше за трансформация, за преход. След 2007 г. това спря да се инициира като масово настроение и имаше очакване, че нещата ще започнат да се случват. По стечение на обстоятелствата този мандат принадлежеше на лява партия като БСП и за пръв път народът се запозна с капитализма в работещия му вариант, а не преходния. Очакването от БСП беше не да се изпълнят предизборните ангажименти, а това огромно богатство, което се изсипа върху България, да бъде събрано и разпределено справедливо. Стана точно обратното.
- Някой обаче трябва да катализира решаването на проблема с идентичността на БСП.
- Аз лично очаквах и все още очаквам този разговор да бъде иницииран от Станишев. Защото той има най-голям потенциал все още да започне този разговор, въпреки всички подигравки и намеци.
- Ако предположим, че Първанов е сложил някаква разделителна черта между него и БСП, какъв тогава ще бъде неговият проект?
- Очевидно няма да е типично ляв, защото той не се прицелва в лявото пространство, а отива на по-широк терен. Друг е въпросът дали, докато се реализира този проект, двете страни - БСП и Първанов, ще запазят добрия тон. Аз се надявам, защото така ще се отвори врата за евентуално бъдещо сътрудничество.
- В чии електорат тогава се прицелва Първанов - в електората на ГЕРБ, на НДСВ и отчасти на ДПС?
- ДПС няма да допусне някой, който и да е той, да му дърпа чергата. От НДСВ почти нищо не остана, за да водим сериозен разговор на тази тема. ГЕРБ е по-сложен въпрос, защото избирателят им има сложна и противоречива биография. Това е нова партия, но тя не се състои от хора, които не са имали политическо минало. Затова и съдбата на ГЕРБ е в собствените му ръце - зависи от успеха или неуспеха им като управляваща сила. Втори опозиционен златен период тази партия няма да преживее. Единствената им надежда е да имат дълго управляващо настояще. Ако до края на тази година не овладеят бюджетната, а после и икономическа криза и не започнат да контролира нещата с бюджетните разходи, това оттеглящо се доверие в ГЕРБ много скоро ще се превърне във вълна.
- Ако Първанов си създаде свой ГЕРБ и като гуру дърпа конците му...
- Ще може да разчита само на едно - на провала на ГЕРБ, а не на собствения си успех. Евентуално ще се прицели там. Но това не е дългосрочна стратегия, защото да разчиташ на слабостта на противника може да ти донесе само моментен успех.
- Според вас при протеста на тютюнопроизводителите ДПС искрено ли критикуваше правителството на Борисов?
- Искрено, разбира се. Нека да не забравяме, че по същество, макар и етническа по характер, тази партия е най-вече аграрна. Нейната база е в селата и малките градове. Повечето хора се препитават със земеделски труд. В този смисъл ДПС искрено подкрепя тютюнопроизводителите и не съвсем искрено се отъждествява с този протест, защото има една предпазливост протестът да бъде обявен за политически.
- Репликата на Доган "ела зло, че без нас по-зло" не беше ли всъщност адресирана към Бойко Борисов?
- Възможно е, може би това е адресът. Но Доган не е казал нищо особено и нищо по-неприлично, отколкото някои други политически лидери по същата тема. Благодарение на собствените си предразсъдъци сме свикнали да се отнасяме към тази партия по особен начин и да смятаме, че това, което е позволено на останалите, е забранено за ДПС. Посланието на Доган "ГЕРБ не може без нас" от месеци го казват и Мартин Димитров, и Иван Костов, и Волен Сидеров.
- Да, но решаващата подкрепа при президентски избори е тази на ДПС, а не на Иван Костов...
- Цената на ДПС при президентски избори расте, защото досега не е имало случай президентът да бъде избиран без подкрепата на ДПС. Едната причина е в законовия текст. Защото президентски избори в България, по смисъла на конституционния текст, не могат да се спечелят без балотаж. А тогава, естествено, решава третият и обикновено това е най-организирана група ДПС. Няма значение кой е бил третият силен кандидат - дали Жорж Ганчев или Богомил Бонев, който е отклонил гласове от някой от основните претенденти. В крайна сметка на балотажа ДПС накланя везната в едната или другата посока. Поне досега винаги е било така, освен ако по някаква неясна причина избирателната активност не скочи до такива високи нива, че да направи безсмислена подкрепата на ДПС. Аз лично не вярвам в това. Тогава много ще зависи кои са личностите, излъчени като претенденти за този пост, дали те са подбрани от гледна точка на това характерологично и биографично да държат вратата отворена към ДПС или да я затръшнат шумно. Защото и в ГЕРБ, и в БСП има личности, които могат да изиграят и едната, и другата роля.
- Цветан Цветанов може ли да затръшне вратата?
- Определено да. Затръшва вратата, ако той е кандидатът. Но Бойко Борисов - не. Или не съвсем. Но това е въпрос на тактика. Сега е времето на стратегиите. Стратегии няма до този момент - нито от страна на ГЕРБ, нито на БСП, нито на коя да е друга политическа сила.
, че веднъж се жувей; наречи ги ако щеш глобалисти, ако не ти харесва комунисти - все тая; Обаче българина след 20 години чукане по главата такива взе да ги надушва от сто километра. И няма да помиришат власт с десетилетия.
Марсиане мили , 
