Икономическата география е сериозна наука, която малцина познават, най-малко пресата. Вместо безспорните факти, изучавани от тази наука, медиите най-често ни поднасят криви фабрикации на пропаганда, което бих назовал политикономическа география.

Тя се произвежда от две групи фабриканти - политиците и т.нар. "анализатори", служители на глобални финансови институции, които по занятие бълват тонове литература дневно, за да информират клиентелата на финансовата индустрия, главно "портфейлните инвеститори" (пасивни купувачи на книжа и всевъзможни дериватни финансови продукти). Важна е ролята на "мозъчните центрове", които събират двете групи производители на идеи за икономиката, политиката и света въобще. Готовата продукция се пласира чрез всички медии, издателствата и чрез информационните канали на финансовата индустрия. Забулени зад великата идея за свобода на словото, те ни пробутват генетично модифицирани представи, трайно изкривяващи (в подходяща посока, разбира се) възгледите на масовия консуматор. Оттам се изкривяват и решенията, които този консуматор взема вече като спестител на пари и съответно инвеститор - купувач на финансови продукти. Днес политикономическата география играе ролята на



виртуален пастир,



който чрез подходяща ментална сугестия насочва стадата полуинтелигентни консуматори в правилната посока за желано движение на финансовите потоци. Проблемът щеше да е на самите сугестирани, ако не беше опасността от трайно увреждане на общественото съзнание в резултат от обилната консумация на генетично модифицирани идеи и представи. Не е шега: тези представи влияят не само върху решенията на инвеститорите, но и върху избора на гласоподавателите, политиката на партии, правителства и управляваните от тях държави. Те създават виртуална реалност, сериозно фалшифицираща действителността.

Фалшивите представи подменят ориентацията ни за голямо и малко в икономиката, че дори и за картата и посоките на света. Ето един пример: политикономическата география ни натрапва представата, че България е малка, бедна европейска страна. Истината е, че България е средна по-големина - и по територия, и по брой на населението, с икономически потенциал, съизмерим с Австрия и Швейцария. За политикономическата география Финландия е "западна страна", а България, та дори Полша и Чехия - източни. Вижте какво казва глобусът по въпроса. Много модерни напоследък са няколко



грубо скалъпени класификации,



представяни с полушеговити акроними, например PIGS (буквално "прасета", всъщност Португалия, Италия, Гърция, Испания) и BRIC (звучи като "тухла", обидно - и английският има идиом "тъп като тухла": tick as a brick; включва Бразилия, Русия, Индия и Китай). Тук чрез откровено пейоративните съкращения се подменя реалността за икономическото състояние и потенциал на страните. Всъщност са групирани страни, които имат повече различия, отколкото еднаквости в икономическото състояние, потенциал и перспективи. BRIC например деградира суперсилите Русия и Китай до нивото на Бразилия, нарежда абсолютния лидер по икономическо развитие Китай зад бавно и трудно развиващите се Индия, Русия и Бразилия. Всъщност Китай е потенциалният световен индустриален лидер. В момента той заема с 2.7 трилиона долара четвърто място в класацията по номинален брутен вътрешен продукт, след Германия с 2.9 трл. и Япония с 4.3 трл. Далеч по-вярна е методиката на ЦРУ на САЩ, която подрежда Китай на трето място по БВП, изчислен според паритета на покупателна способност. Третото място по ЦРУ всъщност е второ: пред САЩ е класиран Европейският съюз, противоречив агрегат на 27 самостоятелни държави.



Подвеждащите анализи,



които тананикат за "процесите в BRIC", изопачават усета ни за динамика на икономиките в света. Според сериозните изследвания Китай ще изпревари САЩ дори по номинален БВП някъде между 2025 и 2030 г. (прогноза на Голдман Закс, аз си мисля, че този обрат ще настъпи между 2020 и 2025 г.). Икономическият потенциал на Китай, Индия и Русия, неглижиран зад BRIC, тепърва ще променя икономическата география на света. Ако ми е позволена същата детинска игра на акроними, с която си служат политикономическите класификации, бих дефинирал



нова група страни: CRISA,



сиреч Китай, Русия, Индия и Саудитска Арабия. Естествено, Саудитска Арабия няма размера на трите гиганта в челото на групата, но не е включена само за да стане закачката с акронима. Саудитците са лидери в арабската общност, която подобно на Индия и Китай надхвърля един милиард души. Забравете дивотиите за BRICs и следете внимателно CRISA. Точно тази група страни ще размества най-силно баланса на икономическите сили и финансовите потоци в света. Развитието на CRISA демонстрира кризата, какво ти - бих казал дори: упадъка на политикономическата география и базираната върху нея популярна аналитика. Тъкмо за да отрази нарасналото значение на CRISA, се наложи форматът Г20, в който лидерите на света чертаят бъдещето днес в Торонто. Едва ли ще се разберат за нещо съществено, но съм убеден, че в Г20 CRISA ще натежава все повече от Г8, защото е естествената противотежест, противостояща на лидиращата Г3 (тройката САЩ-ЕС-Япония, защо не JUSE). Мощни глобални промени чакайте само ако се състои миксът CRISA JUSE, единомислие на седемте центъра на силата.