За първи път в България Комисията за защита на потребителите ще заведе колективен иск срещу банка - УниКредит Булбанк, заради промяна на лихвите по кредитите. Делото се очаква с интерес от хиляди българи с кредити и ще е показателно за това дали най-сетне у нас ще настъпи прелом в защитата на потребителите на финансови услуги. Досега съдебна практика почти липсва, защото рядко гражданин се наема сам да се впусне в скъпоструващи и протяжни съдебни битки с мощните юридически екипи на банките.

Изходът от конкретното дело ще покаже доколко е законно банките да вдигат неограничено лихвата по вече сключени договори. "Ще се опитаме да докажем, че в договорите на клиентите на банката с ипотечни или потребителски заеми има неравноправни клаузи, касаещи лихвите", обясни пред "Сега" новоизбраният член на КЗП Огнян Варадинов. Това според Закона за защита на потребителя са договорки, които "са във вреда на потребителя и водят до значително равновесие между правата и задълженията на двете страни". Ако съдът установи, че такива клаузи са налице, той ги обявява за нищожни.

Искът на КЗП определено ще е предизвикателство за юристите на ведомството, защото Законът за защита на потребителите има много текстове, които не са на страната на кредитополучателите. Например по закон банките имат право да променят лихвите едностранно и дори без предизвестие, при условие че дадат право на клиента незабавно да се откаже от договора. Освен това неравноправни могат да бъдат само клаузи в общите условия, защото те не са индивидуално договорени.

Според Варадинов подготовката на иска ще отнеме поне месец. От УниКредит Булбанк пък твърдят, че в техните договори и общи условия нямат неравноправни клаузи и имат правото да докажат това в съда.

Казусът с УниКредит ще хвърли повече светлина по разразилия се през последните месеци спор между финансисти и граждани, от една страна, и банкери, от друга, за начина на образуване на лихвите по кредитите. Клиентите на банките искат определянето на лихвата да става само на базата на независими пазарни индекси, а шефовете на трезори обаче твърдят, че



това ще убие конкуренцията и ще качи лихвите.



Спорът тръгна от предложението на финансиста и бивш член на управата на БНБ Любомир Христов до депутатите да запишат в закон, че лихвите по кредитите се състоят от прозрачен пазарен индекс, определян от трета страна, плюс фиксирана надбавка. Сега банките формират лихвата от банков (някои го наричат и "базов") лихвен процент (БЛП), изчисляван от самите тях, плюс надбавка. Финансистът обаче предлага пазарен индекс, който лесно може да се следи от открити източници. Една от възможностите е това да е европейската междубанкова лихва ЮРИБОР, друга - ЛИБОР. А ако те не отговарят на цената, на която българските банки привличат ресурса си, за показател може да се вземе например средният лихвен процент по новоотпуснатите депозити, който се публикува от БНБ всеки месец. "Индексът може да е дори доходността по ценните книжа на Южноафриканската република. Всяка банка ще си го избере. Важното е само той да е прозрачен, да се определя от трета, независима страна, и видът му да не се променя в течение на целия срок на кредита на конкретния клиент", смята Христов.

Тази практика не е непозната за родния пазар. И в момента някои по-малки банки дават заеми срещу ЮРИБОР/ЛИБОР плюс фиксирана надбавка. Преди две години това се практикуваше и от някои от големите трезори, но от началото на кризата, когато тези лихви почнаха да падат, те рязко промениха практиката си. Някои банки измениха формулите за изчисляване на лихвите на клиентите си, като добавиха трети компонент в тях, други просто изключиха общоизвестните индекси. Тази практика е добре закрепена в закона, а и във всеки договор на потребител с банката е записано, че тя може да променя почти всички клаузи, включително лихвата, при "промяна на пазарните условия". Това даде възможност например един от големите трезори у нас да вдигне лихвите на старите си клиенти с 2.50% от 1 април 2010 г. под предлог, че са се променили пазарните условия. А това, че въпросните "условия" бяха в посока на намаление на лихвените проценти, а не на увеличение, бе пренебрегнато. Така в момента е възможно банка да вдигне лихвите, защото например има загуби заради нарастване на необслужваните заеми или защото от централата й зад граница са й възложили да си увеличи печалбата.

"Ако предложението на потребителите за по-коректна методика за определяне на цената на кредита се въведе на практика, то нито ще свали, нито ще качи лихвите. Но



ще направи цената на кредитите наистина пазарна



и ще я освободи от допълнителните тежести, които могат да дойдат например от лошо управление на банката заради грешки на мениджмънта й", твърди Любомир Христов.

Хубавото е също, че промяната ще подейства оздравително за системата. Сега трезорите рекламират жилищен заем с лихва от 6.67% и по този начин подвеждат клиента, защото след пет години лихвата му може да скочи на 11.32% (виж факсимилето) не само заради пазара, но и заради промяна на формулата за изчисляване на процента. Вярно е, че дори лихвата да се образува от ЮРИБОР плюс фиксирана надбавка, няма гаранция, че от сегашния 1% след 2 години няма да стане например 6%. Но така клиентът ще е наясно, че купува нещо скъпо и ако то не е по джоба му, просто ще се откаже. В крайна сметка,



колкото и да изглеждат достъпни, кредитите не са за всеки.



Банкерите, депутатите и БНБ обаче са категорични, че предложението за определяне на лихвите на базата на пазарен индекс е неразумно. "Това е популистка идея и първото нещо, което ще предизвика, е покачване на лихвите", смята лидерът на СДС Мартин Димитров. На същото мнение е и новият шеф на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев, който припомни, че никакви европейски правила не задължават България да въвежда подобни изисквания в законодателството си. Според него, ако лихвите се определят на базата на пазарни индекси, ще изчезне конкуренцията.

Банкерите твърдят, че



свръхрегулацията е убийствена за пазара.



"Ако прекалим с регулацията, ще убием продукта и потребителските заеми просто ще изчезнат от пазара", обясни пред икономическата комисия в парламента главният изпълнителен директор на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян. Той подчерта, че на пазара има 32 банки и когато клиентът не е удовлетворен от лихвата, той винаги може да си смени обслужващия трезор. "Нека да го кажа така. След като има два магазина, в които се продават едни и същи ботуши, и в единия магазин необосновано условията да ги купите са по-лоши от другия, този с по-лошите условия няма да продаде нито един чифт, а другият ще продаде 100. Ако банките предлагат неатрактивен продукт, той няма да се купува", твърди Хампарцумян.

Доводът на банкера обаче е валиден по-скоро за потребителските кредити, по които няма такса за предсрочно погасяване, и един заем може свободно да се рефинансира чрез друга банка. При жилищните кредити обаче има такса в размер на 5% върху остатъка и това прави рефинансирането твърде скъпо.

Депутатите намериха "соломоновско" решение между исканията на потребителите и банките: вместо да се поставят ограничения пред трезорите за начина на образуване на лихвите, те ги задължиха просто да публикуват методологията си в интернет. Това ще важи не само за потребителските, но и за жилищните заеми. Така поне размерът и промените на лихвите във времето ще станат известни на всички. Банките обаче не харесват и този вариант, защото и той водел до свръхрегулация и до изкривяване на конкуренцията. Според банкери методиката е свръхсложна за разбиране от клиентите и публикуването й ще даде козове на конкуренцията. Някои депутати предложиха в Закона за потребителския кредит да се запише, че методиката на лихвата, макар и определяна от банката, поне няма да може да се променя до изтичане на срока на кредита. Банкерите и БНБ обаче дадоха силен отпор и на тази идея, в резултат на което народните представители се отказаха от нея.