Материалите се изпращат само по електронен път на адрес: zakonkursa@anubis-bulvest.com Най-добрите произведения публикуваме в електронното издание на в. "Сега", а след това ще бъдат издадени в общ сборник.
Днес представяме:
Петър ЛЕЧЕВ, учител по български език и литература във ФЕГ "Екзюпери", Пловдив
ДЕН
Изтърколи се ден като вопъл от мен,
като топче стъкло, като цветно кълбо,
като пукнат балон, като схрускан бонбон,
като тичинков прах, като зрънце от грах,
като плод преузрял, като лист прежълтял,
като птиче в усой, като цвят от шибой,
като мартенски сняг, като ручей без бряг,
като летен дъждец, като нощен крадец,
като пламък на свещ, като въглен горещ,
като малка сълза по ранена лоза,
като паднало зъбче от скъп талисман,
като синьо мънисто от скъсан гердан,
като песен жетварска през юлския зной,
като струна, замлъкнала в леден покой,
като счупена стомна без капка вода,
като кичурче - спомен от черна беда,
като бяло перце, като спряло сърце,
като дума без лик, като болка без вик,
като вопъл от мен изтърколи се ден...
Мълчим в неоткровената си жалност,
надвесени над мъдрата река;
с листата си - вродена гениалност -
брезичката килим ни изтъка.
А долу, в постоянна безначалност,
реката отразява белота:
да видим удвоена нереалност
или неизмерима празнота.
Застинали в тревожеща нормалност,
изгубваме се в тихата вода,
в чиято равнодушна огледалност
животът ни оставил е следа.
ЖИВОТЪТ
Разлюбван и любен, обичан и мразен,
даряван и грабен, предаван и пазен,
ожалван и хулен, отричан и хвален,
невинен и кален, раняван и гален,
в богатство и бедност, и в старост и младост,
през сила и слабост, горчилка и сладост,
през жеги, беди, студове, кръговрати,
покруси, победи, през хижи, палати -
не спира животът: от зрънце посято
до стръмния връх на разпятие свято.