|
| Вера Чочкова |
- Съдия Чочкова, вътрешният министър Цветан Цветанов хвърли вината за оправдателните присъди на Маргините върху нереформирания съд. Какво е според вас нереформиран съд?
- Няма да оспорвам твърдението, че съдебната система се нуждае от реформиране, за да отговори на очакванията на обществото за бързина, ефективност, предвидимост, безпристрастност. Но в същото време не смятам, че този конкретен съдебен акт, а и всеки друг може да се приеме за продукт на нереформираността на съдебната система. Винаги се пренебрегва доказаността на обвинението, умишлено или не. На преден план излизат изказвания, клишета за това какъв е съдът, дали е в лапите на "октопода", дали е част от него, или дали съдебната система е нереформирана. Процесът срещу братята Маринови и останалите четирима подсъдими протече при изключителна публичност и беше широко отразен във всички медии от самото начало. Показанията на всички свидетели, включително и анонимните, доказателственият обем, предложен от прокуратурата, станаха достояние на всеки. Обществото беше информирано какво може да очаква от това дело и резултатът не беше изненада. Самата аз, четейки в медиите какво се случва в последните заседания, се срамувах от безсилието на прокуратурата. Когато прокуратурата демонстрира безсилие, е жалко за всяко общество. Когато обявяваш, че си тръгнал на война и целиш изобличаване и осъдителна присъда, трябва да си готов да водиш тази война. Особено ако е с т.нар. знакови фигури от подземния свят. Когато обвинението си е свършило перфектно работата, няма място и за корупция. Защото наказателното право за разлика от гражданското е тясна материя, не може да се лавира. Никой съдия не би могъл да каже на черното бяло, когато има доказателства. Прокуратурата е тази, която би следвало да носи отговорност за резултата. В един състезателен процес тя не успя да докаже тезата си.
- Може би нереформиран съд означава непослушен, неудобен за МВР и прокуратурата...
- Може би да. В този контекст може би така се разбира. Защото има примери и за знакови дела, по които има осъдителни присъди. След тях не чуваме такива изказвания. Очевидно се аплодират само тези актове и напомнянето за нереформираността на съдебната система се появява само в тези ситуации, които не са в полза на обвинението.
- Това натиск ли е?
- Би могло да се възприеме като манипулация на общественото мнение, защото се измества акцентът от това дали едно обвинение е доказано в съдебната зала. Без да се анализират мотивите за това решение, те да се обобщят и да извадят на преден план слабостите на обвинението. А и на всички присъди по знаковите дела. Поне аз не знам някой сериозно да е проучил мотивите на съда по тези дела и да ги обобщи. Сигурна съм, че те биха показали пропуските на обвинението и биха могли да помогнат в бъдеще в работата му.
- В този смисъл вие се опасявате, че специализираните съдилища може да са "реформирани" и послушни.
- Да, опасявам се. Още повече, че подходът на авторите на тази идея е аксиоматичен. Никой не полага дори и минимални усилия да убеди обществото, а и професионалната общност, че има нужда от такъв съд. А и без анализ на присъдите по тези дела е немислимо да се пристъпва към създаване на специализирани съдилища. Хубаво е преди такава сериозна структурна промяна в съдебната система, да има достатъчна обосновка. Горещите привърженици са от средите на прокуратурата, за които статистиката по тези дела е печална. Не се търси начин прокуратурата да се справи с този проблем, а се прави много по-трудна и много по-скъпа стъпка, която е неоправдана.
- Губят мача и вместо да стегнат редиците в отбора си, сменят съдията, който свири.
- Да. Затова според мен са и опасенията на голяма част от колегите, че една от причините за създаването на този съд е да се осигурят гаранции на прокуратурата за изхода от тези дела, които СГС и останалите окръжни съдилища не могат да дадат.
- Вие гледали ли сте дела срещу организирани престъпни групи?
- Няколко. За съжаление квалификацията "организирана престъпна група" не беше доказана в нито едно от тях. Имаше и такива, по които обвинението се провали изцяло, дори не се доказа обикновено съучастие. Силно се надявам, че квалифицирането на подобен род деяния така не е плод само на преследване на статистика.
По едно дело за организирана престъпна група за разпространение на наркотици основният свидетел беше полицай. Неговата задача според обвинението беше да осветли този процес на предаването на чанта с наркотици от едно лице на друго. А той дойде и триумфално ни съобщи, че получил задача да чака в бус. Получил нареждане да излезе, видял някакви хора до автомобил и някаква чанта. И оттам нататък имал задължение да охранява автомобила, не видял какво има в чантата, нито разбрал тия хора какво правят там. Опитите на прокурора, който не беше внесъл обвинителния акт, да изтръгне някаква полезна информация от този свидетел се увенчаха с пълен неуспех. Самият свидетел не знаеше за какво е призован. Обвинението очевидно куцаше.
Съгласна съм, че по този род дела свидетелите не могат да бъдат с безупречна репутация. Но не мога да замълча, когато става дума за свидетел, който разпитан пред съдия, спомене някакви факти, три дни по-късно пред национална медия каже, че това не е вярно и е бил принуден да каже тези неща, и след още три дни да даде информация по друго дело, за друга престъпна група.
- Защо прокуратурата се проваля по знаковите дела?
- Процесът е състезателен. Когато обвинението не успее да докаже фактите от обвинителния акт, единственият законосъобразен резултат е оправдателна присъда. Не подценявам усилията на колегите от прокуратурата. Според мен основна пречка за работата на прокуратурата е, че централизацията и субординацията се схващат погрешно. Прави ми впечатление, че колегите от градска прокуратура, които влизат по второинстанционни дела, се нуждаят от предварително съгласуване дали могат да оттеглят протеста, предаден от районната прокуратура. По дела на първа инстанция искат специално разрешение да се сключи споразумение. Доколкото ми е известно от кухнята на прокуратурата, всяко действие по "знаковите" дела се докладва непрекъснато, постоянно се получават указания. Дори и да не са съгласни с тях, колегите са длъжни да се съобразяват.
- Къде остава вътрешното убеждение?
- Именно. Липсва самостоятелност. Това води до демотивираност и пасивност. И е трудно да се понесе отговорност за даден провал. Това показва липса на доверие и способности вътре в самата прокуратура и ми се струва, че това е причината за провалите по тези дела.
- Злоупотребява ли се със засекретяването на делата заради използвани специални разузнавателни средства при разследването. Прокуратурата обича секретните дела, а и някои съдии се подхлъзват да го правят, дори когато в данните, събрани със СРС, няма държавна тайна или не се разкриват факти от интимния живот на хората.
- Съгласна съм, че имаше подхлъзване, законът се тълкуваше твърде буквалистично. Никой не се постара дълго време да го разтълкува правилно. Затова имахме събрание на Наказателната колегия в СГС и единодушно взехме решение, че стига информацията, която се съдържа в СРС-тата да не представлява държавна тайна или да застрашава националната сигурност, да не е от интимен характер или да издава текущо разследване, няма никаква причина заседанията по тези дела да са закрити. Това решение не е задължително, но тъй като е прието единодушно, мисля, че ще се спазва от всички наказателни съдии в СГС. Бих го препоръчала и на колегите в останалите съдилища. То е в интерес на правосъдието.
- И прокуратурата би трябвало да разсъждава така, а има афинитет към закритите дела.
- Предполагам, защото се опасява, че някои слабости на обвинението ще станат факт на много ранен етап. Напоследък сме свидетели на шумни полицейски акции, които в много от случаите приключват неуспешно още при мерките за неотклонение, където съдът приема, че дори няма обосновано предположение за авторството. А то е занижен критерий за доказаност на този етап от разследването на обвинителната теза.
- Това е стар подход на МВР.
- Да. Прокуратурата в това отношение има традиции.
- Лоши.
- Да, за съжаление. Надявам се, че както при нас, така и при тях тази практика ще бъде преодоляна.
- Какви са наблюденията ви за СРС-тата. Помагат ли за разкриването на истината по делата.
- Почти по всяко дело има използвани СРС-та. Друг е въпросът колко са полезни. По мое скромно мнение в повечето случаи те нямат особена полза за обвинението. Освен СРС-тата е необходимо да има и други доказателства, които да ги подкрепят.
- за предложението за магнетофони, които да просвирват законите