|
| Президентът на САЩ Барак Обама разговаря със саудитския крал Абдала бин Абдулазис ал Сауд на срещата на Г-20 в Торонто в края на юни. Днес живеем в света на Г-20, в който Китай, Русия, Саудитска Арабия и други играчи, представляващи държавно регулираните икономики, набират сила и влияние. |
Тонът му почти предизвика смях, но въпросът бе сериозен. Банкрутът на "Леман Брадърс" и други гиганти от Уолстрийт подчертаваха историческия характер на финансовата криза. Политици във Вашингтон поемаха отговорността за решения, обикновено вземани от борсите в Ню Йорк - така икономическата и финансова мощ се прехвърли в един момент от столицата на финансите в столицата на политиката. Президентът Буш създаде спасителната програма за 700 млрд. долара, но единствено рецесията набра скорост. Наследникът му Барак Обама предупреди, че ако Вашингтон не е действал бързо, Америка щяла да се изправи пред катастрофа. Законодателите отговориха с одобрението на спасителен план от 787 млрд. долара.
Хъ Яфей изчака търпеливо отговор на въпроса си. През следващите 90 минути аз и колегите ми защитихме свободния пазарен капитализъм, а Хъ - държавния капитализъм. Открихме някои допирни точки, но в края на срещата бе ясно, че сме противопоставили предимствата на две фундаментално различни и несъпоставими системи от политически и икономически принципи.
На срещи с далеч по-значими последствия, провеждани сега другаде по света, тази невъзможност да постигнем съгласие за най-подходящата роля на държавата ще промени начина ни на живот. Днес живеем в света на Г-20, в който Китай, Русия, Саудитска Арабия и други играчи, представляващи държавно регулираните икономики, набират сила и влияние. Когато лидерите на пазарните демокрации поставят диагноза на глобалния срив, те се изправят срещу скептичните усмивки на онези, които вярват, че свободният пазар се е провалил и че държавата трябва да играе водеща роля в управлението на националните икономики.
Как се стигна дотук?
Рухването на комунизма не беляза окончателния триумф за капитализма на свободния пазар, защото не сложи край на авторитарните управления. Китайското държавно ръководство наблюдаваше руското постсъветско развитие и научи няколко важни урока. В Пекин разбраха, че ако не успеят да генерират благоденствие, дните им са преброени, а държавата не може просто да нареди да има икономически растеж. И че само чрез освобождаване на предприемаческата енергия на огромното й население страната може да се развие, а партията - да оцелее. Комунистическата партия трябваше да прегърне пазарния капитализъм, като в същото време запази монопола си върху властта и осигури контрол на държавата върху лъвския пай от богатството, което пазарът генерира.
Авторитарните правителства навсякъде по света се научиха да се конкурират, като осиновиха капитализма. Но те знаят, че ако оставят пазарните сили да определят кои са победителите и победените в икономическото развитие, рискуват натрупалите богатство да поискат политическата им власт. Държавният капитализъм позволява на правителствата да използват различни видове държавни компании, за да управляват експлоатацията на природните ресурси, като петрол и природен газ, да са създават и поддържат огромен брой работни места. Националните петролни компании днес притежават повече от 3/4 от световните резерви на суров петрол. Правителствата използват и държавни, и политически лоялни частни компании, за да доминират в стратегически сектори като авиация, енергетика, оръжейно производство и телекомуникации. За да финансират тези компании, правителствата често използват държавни фондове, управлявани от държавата валутни резерви, които им позволяват да защитават националните валути, да контролират инфлацията, да проектират политическата си мощ. Държавните инвестиционни фондове набират капитал от различни източници. За Русия, страните от Персийския залив и няколко северноафрикански страни това са приходите от износа на петрол и газ. За Китай източникът са парите, спечелени от износа на евтини промишлени стоки в САЩ, Европа и Япония. Това, което прави фондовете различни и ги превръща в предизвикателство за свободния пазар, е, че техните мениджъри се отчитат не пред акционери, а пред политическо ръководство.
Чрез държавни компании, частни национални любимци и държавни инвестиционни фондове държавата използва пазарите, за да създаде богатство, което може да бъде насочено от политиците, както им е изгодно. И в трите случая
водещият мотив не е максимален растеж, а максимална държавна власт
и шансовете на ръководството за оцеляване. Основните действащи лица в тази история са хората, които управляват Китай, Русия и арабските монархии в Персийския залив. Но привидният успех на този модел привлича последователи и имитатори в по-голяма част от развиващия се свят.
В държавните компании и държавните фондове няма нищо ново. В Китай от десетилетия има държавни компании. ОПЕК е в заглавията на медиите в цял свят от началото на 70-те години на миналия век. Държавните инвестиционни фондове започнаха да се появяват през 50-те години на ХХ век. Разликата не е в институциите, а в значимостта им в международната политика и глобалната икономика. До края на Студената война изолацията на комунистическия свят налагаше строги ограничения в производствения капацитет на глобалната икономика, но икономическите тенденции в него имаха слаб отрицателен ефект на запад от желязната завеса. Днес всички ние сме взаимносвързани както никога досега.
Финансовата криза и сривовете на пазарите в Америка и Европа дадоха силен тласък на държавния капитализъм. Отчасти това се дължи на факта, че западните икономики все още се опитват да се изправят на крака, докато Китай отново дръпна напред със свежи сили. Сега на западния свят му е много по-трудно да пропагандира системата на свободния пазар, а на Китай и Русия е далеч по-лесно да твърдят, че само правителствата са в състояние да спасят икономиките от крах. В крайна сметка държавните разходи са от особено значение за възстановяването и на Америка, и на Китай. В Китай тези разходи укрепиха позициите на държавния капитализъм, защото повечето от парите отиват в държавни предприятия. Във всички сектори, включително пътно строителство, мостове, електроцентрали, възстановяване на поразената от земетресението провинция Съчуан и изкупуването на дялове в затруднени банки, спасителните действия на Пекин дават предимство на държавните пред частните компании. Днес много държавни предприятия с отличен баланс купуват конкурентите си от частния сектор. Пекин използва финансовата си сила, за да превърне петролните и газовите си компании в глобални играчи, като им позволява да заемат директно от огромните държавни валутни резерви в момент, когато лишените от пари в брой мултинационални компании нямат почти никакви сили за конкуренция.
Засега финансовата криза дава нови аргументи на Пекин за тезата, че просветеният държавен мениджмънт ще ги защити от естествените кризи на свободния пазар. Този експеримент вероятно ще се разпространи и другаде по света и ще продължи да набира нарастващо влияние върху глобалната икономика, докато не генерира нова, този път своя криза.
---------
*Откъс от книгата му The End of the Free Market: Who Wins The War Between States And Corporations? ("Краят на свободния пазар: кой печели войната между държавите и корпорациите")
|
| Държавните компании в Китай просперират. Засега финансовата криза дава нови аргументи на Пекин за тезата, че просветеният държавен мениджмънт ще ги защити от естествените кризи на свободния пазар. |
Кучето ми уважава хората със специални знания в частната им , тяхна си , че и тясна , любознателност . Но тук и в ясно става реч , за ефективната превенция и противостоене срещу присъщи кризисни явления в едното ни и също - капитализма , без да си го обясняваме . В своята системност едните имат Сорос и рояк подобни "електрони" на пазарната слободия , а другите имат Държавата , като универсален довереник на Обществото и ресурса му , в Пазара и въпреки него . Като тъй е редно , да поспрете със сравненията между КНР и Саудия , тъй като те са несъпоставими . Въпросът е , кой от тях интерпретира по-достоверно , системата на глобалното . На кратко , не късайте смисъла на практическото , в познавателната практика ... 
,