Няма спор, че българският Лувър е уникален проект. Уникалностите просто му се лепят. Да вземем политическата му премиера - изсипване на първа кофа камъни насред изтърбушени стени. Търкалящият се камънак вдигна доста шум и заглуши въпроса кой ще разчиства парчетиите при липса на избран строител. Никой не попита и как ще се строи нещо, което не е проектирано. Но пък на церемонията се чуха прозрения и признания, достойни да останат в аналите на българската култура. Как иначе щяхме да разберем, че Вежди Рашидов вече не пие водка?

Прожекторите около сградата на бъдещия музей в центъра на София временно угаснаха, но проектът продължава да грее като административния абсурд. Месец и половина след "първата кофа" културното министерство все пак обяви архитектурен конкурс, който трябва да отговори на въпроса как да изглежда бъдещият музей. И заданието за конкурса, и начинът на обявяването му са изумителни. Министерството иска от архитектите да предложат нещо като музей, с нещо като зали, с някакви общи помещения, за някакви посетители, за предпочитане непритежаващи автомобили. Министерството иска и друго - никой да не може да пита кой, как и защо е избрал бъдещия фаворит. А всъщност проектът наистина е голям и важен.



Какво трябва да се появи в центъра на София според чиновниците?



Обявлението за конкурса видя бял свят на 28 май. Конкурсът е за идеен проект за музея, като министерството ще даде три награди - от 10 000, 8000 и 5000 лв. На спечелилия първо място ще бъде възложено по-нататъшното проектиране на комплекса. От архитектите се иска в срок от 52 дни да предложат проект, който да обедини функционално и естетически строените по различно време и с различна цел сгради в карето - Национална галерия за чуждестранно изкуство, бившия филиал на Техническия университет с вход откъм бул. "Васил Левски", две сгради откъм улица "Оборище". Според заданието за постоянните и гостуващите изложби в бъдещия Лувър (в него е предвидено да се премести и националната художествена галерия) трябва да бъдат обособени отделни площи. Допълнително се иска в дворното пространство на комплекса да има заведение, кафе-тераса ще има и на последното ниво на сградата на Техническия университет. Сега съществуващото заведение на "Оборище" "Планет" и книжарницата откъм бул. "Васил Левски" трябва да се запазят.

"Единственото ясно нещо в това задание е къде трябва да са кафенетата и ресторантите", коментират архитекти, закупили документацията. Изпратените от МК разяснения по 20 въпроса на участници в конкурса водят до още по-тежка присъда. Маскирайки собственото си безсилие, чиновниците са прехвърлили отговорността по ключови въпроси на проектантите, отваряйки вратички за напълно субективно класиране.

Показателно за липсата на визия е отсъствието на отговор по лесния и задължителен за задръстена София въпрос - "Трябва ли да се осигури паркиране в зоната около музея?". Въпросът фигурира под номер 22 в списъка с неясноти около процедурата, а отговорът на МК гласи: "Конкурсът е отворен за идеи и предложения, като всяко предложение за решаване на проблема с паркирането, без да нарушава основната функция на музея съгласно заданието, ще бъде обсъдена", е отговорът на културното министерство. От това излиза, че



предвиждането на паркинг не е задължително



Министерството се оказва "отворено" и по въпроса каква трябва да е площта на изложбените зали - "Разпределението на площите по функционални звена е предмет на съответното проектно решение", твърдят от МК. В тази широта на чиновническата мисъл няма нищо чудно, защото никъде в заданието не се споменава броят на експонатите, включени в различните сбирки. Сбирките само са изброени като заглавия. Чудно какво ще се случи с експонатите, ако проектантите са заложили недостатъчна квадратура?!

На фантазията на проектантите е оставена и прогнозата колко се очаква да бъдат посетителите в музея. От тази прогноза, била тя по условие приблизителна, зависят куп важни решения - оразмеряване на новия вход (откъм сега съществуващия вход на Националната галерия за чуждестранни изкуства), оразмеряване на общите помещения, като фоайета, гардероби, тоалетни. Така можем само да стискаме палци, че спечелилият проекта ще уцели достатъчно точно и бъдещият Лувър няма да се превърне в някакво безумно пространство, в което удоволствието от културата отстъпва на неуредени битовизми.

Встрани от въпросите, касаещи пряко бъдещите посетители, в заданието има и куп други абсурди. Така например от проектантите се иска да проверят подовите конструкции, така че те да могат да издържат на експониране на скулптури с тегло до 500 кг/кв. м. "Това е невъзможно без конструктивно обследване на сградите, което не е извършено и се предвижда на следващ етап. Обследването е задължително и за евентуалното събаряне на стени и други конструктивни промени по сградите, които са строени за различни функции", коментира арх. Атанас Тосев, зам.-председател на Камарата на архитектите в България. Конкурсното задание предвижда още входът да се запази откъм сегашния вход на НГЧИ, но в същото време от МК твърдят, че фасадата на сградата от тази страна не подлежи на разработка и затова не е представена на участниците. За сметка на това на чертежите, предоставени като част от документацията, е показан сутерен под двора, за който МК указва да не се взима предвид.



Наредба ли? Няма такова нещо!



Дупките и екстравагантностите в конкурсното задание бледнеят пред начина на избор на процедура и прилагането на съответните нормативни актове. От 7 април 2009 г. в България действа специална наредба за провеждане на конкурси в устройственото планиране заради особеностите при този вид състезания. Наредбата е приета от МС на основание чл. 94, ал. 3 от ЗОП, но това не пречи нито на Агенцията за обществени поръчки, нито на Министерството на културата да не я прилагат.

Обяснението защо новата наредба съществува само де юре и не се прилага е абсурдно. От Агенцията за обществени поръчки и от културното министерство се изживяват като административни съдии и отказват да прилагат наредбата с аргумента, че тя противоречи на закона за обществени поръчки. "Наредбата за провеждане на конкурси в устройственото планиране и инвестиционното проектиране е приета на основание чл. 94, ал. 3 от ЗОП, но съществено противоречи на него. Посочените в Наредбата видове конкурси не съществуват като понятия в закона за обществените поръчки", твърди МК и отказва да спазва нормативния акт.

Според юристи това обяснение е изумително

"По тази логика институциите могат да откажат да изпълняват всяка една наредба, взимайки по своя преценка решения, вменени на съда", обясняват специалистите. От отказа на институциите да прилагат наредбата са изумени и в Камарата на архитектите. "Изпратили сме писмо до регионалното министерство с молба този проблем да бъде решен. Ако в наредбата има текстовете, които са притеснителни, е редно да бъдат променени от Министерския съвет, вместо да се блокира прилагането й", коментира арх. Атанас Тосев.

Отказът на МК да прилага наредбата спестява на чиновниците някои важни изисквания, от които конкурса вероятно би спечелил. Уредбата в ЗОП на този вид конкурси е кратка и наредбата урежда детайлно важни въпроси около провеждането на процедурите. Така например според наредбата конкурсната програма с всички условия може да бъде съгласувана с Камарата на архитектите, Камарата на инженерите и други браншови организации. Такова съгласуване в конкурса за Лувъра не е правено и от Камарата на архитектите предупредиха в официално писмо заинтересованите кандидати, че участват на свой собствен риск в състезанието. Друго важно условие в наредбата е изискването за обявяване на членовете на журито минимум 14 дни преди изтичането на срока за внасяне на проектите. Така участниците имат възможност да протестират и да изискат промяна в журито, ако са установили, че някой от членовете нарушава забраната за материален интерес или е свързано лице. Неприлагайки наредбата, МК си спестява тази чувствителна тематика и е лаконично: "На този етап обявяване на членовете на журито не е предвидено".

Най-веселата част от конкурсната процедура обаче е свързана с анонимността. В заданието се иска върху плика с документите на участника да бъде посочен адрес за кореспонденция, от чие име е подаден проектът, както и телефони за контакти. На въпрос "Как при това положение се спазва анонимността?" от МК са отговорили, че в ЗОП "няма поставени изисквания или възможности за провеждане на анонимен конкурс". В ЗОП, разбира се, не пише нищо такова. Там изрично е записано, че пликът с информация за кандидатите е непрозрачен и се отваря след обявяване на класирането. Самите проекти се номерират при приемане със посочване на конкретните участници, а този списък се запечатва и не се отваря до датата за обявяване на резултатите.