Борислав Цеков пред "Труд": Това мнозинство е шампион по лобистки пробиви
03.07.2010

Този парламент се оказа безпрецедентно „пробит“ от частни и корпоративни интереси, които увреждат широкия обществен интерес.

Ако преди частните амбиции бяха притъпявани от правилата на демократичния процес и се сблъскваха със стените на партийните централи, днес вратите на законодателния храм изглеждат широко отворени за „търговци“ от различен калибър. Сегашното мнозинство е истински „шампион“ по лобистки „пробиви“. Регистърът на „сивото“ законодателство, който Институтът за модерна политика води, през последните месеци набъбна прекомерно.
- Поправките за нотариалната дейност и за лова, с които се уреждаха личните интереси на конкретни депутати.
- Скандалният текст, който замалко щеше да узакони отново детските екскурзии с амортизирани автобуси, забранени след трагедията в река Лим.
- Отменената забрана фирма да кандидатства за обществени поръчки в едно министерство, ако роднина на министъра е в нейното ръководство.
- Тихомълком зачеркнатия текст в НПК, който не допускаше съкратени процедури и по-ниски наказания при убийства или ПТП след употреба на алкохол.
- Да не говорим за фалшификацията, при която легитимно гласуваната забрана за реклама на наркотични вещества беше подменена в „Държавен вестник“.
- Та чак до последните скандали с промените в режима на земеделските земи.

Това са най-ярките „бисери“ в лобистката корона на управляващите, които, изглежда, нямат ефективна имунна система срещу недопустим частен лобизъм.
И това прави още по-релефна необходимостта от ясни законови правила за публичност на лобистката дейност.

Подобни регламенти са въведени най-напред в САЩ като част от антикорупционната политика. Още през 1946 г. се въвежда изискване всички лица, които извършват лобистка дейност, да се регистрират в публичен регистър и периодично да декларират
в чий интерес лобират и какви материални средства изразходват за това. Приет е и Закон за регистрация на чуждестранните агенти, който предвижда лобистите, ангажирани от чужди правителства за лобиране пред американските власти, да се вписват в публичен регистър.

Благодарение на този закон, който действа и до днес, българската общественост например научи за нашумелия преди време договор на Външно министерство с лобиста Шавес. През 1996 г. американският Конгрес прие по-рестриктивен закон за лобизма, който по-късно претърпя корекции все в такава посока.

Лобизмът е дейност на външни за властта субекти, на организирани интереси, които търсят влияние върху решенията, които държавният орган взема. У нас се шири заблуждението, че неговата регламентация значи да се узакони практиката депутати да получават официално пари от бизнеса, за да прокарват негови интереси в законодателството. Истината е, че по дефиниция законът за лобизма изрично трябва да забрани това. Целта на един такъв закон е да извади на светло кои организации, фирми или физически лица се опитват да влияят върху законодателството в частен интерес.

Това трябва да се съчетае със забрани лобистки структури да финансират депутати и партии. Право на всеки е да защитава своите частни права и интереси пред управниците. Но обществото има право да знае кой за какво лобира и така да преценява действията на властта от гледище на преобладаващия обществен интерес. От друга страна, прозрачността на лобистките практики би насърчила обществените дебати и би помогнала на браншови и граждански организации, които имат разнопосочни интереси да реагират своевременно и да аргументират своите позиции пред законодателя, а не да осъмват с текстове, които други са прокарали „на тъмно“.

Без да е панацея, регламентацията на лобизма е част от „триадата“ правила, които гарантират повече чистота на политиката:
- прозрачно финансиране на партиите и предизборните кампании;
- етични стандарти за депутатите, механизъм срещу конфликт на интереси и регистър на деловите интереси на депутатите и на техните сътрудници;
- правила за лобизма, гарантиращи информираност на обществото за тези, които искат да променят закониге в свой интерес.

Европейската комисия има специален регистър на всички организации на гражданското общество, които изразяват мнение по нейните политики. В Европейския парламент пък всички, които искат достъп до институцията се впиват в регистър, достъпен чрез интернет. Правила за лобизма има в Германия, Полша и Литва. Обсъждат се в Словакия, Унгария, Ирландия и пр. През 2006 г. Европейската комисия публикува документа „Европейска инициатива за прозрачност“, с който започна дискусия за механизмите за осигуряване на публичност на лобистката дейност.

У нас досега имаше два сериозни опита за приемане на закон за лобизма – внесеният от мен проект в 39-ото НС и този на депутатите от антикорупционната комисия в 40-ото НС, в чиято разработка също участвах. Скромният ми опит по този въпрос сочи, че срещу тези идеи се надига един разноцветен фронт от партийно невежество, на който пригласят и определени „граждански“ среди с нездрави интереси. Но лобистките скандали в този парламент трябва да окуражат тъкмо днешното мнозинство да приеме такъв закон. Най-малкото за да докаже, че не е подвластно на лошата инерция, която затлачи реформаторската политика през годините.

Проф. Евгений Дайнов пред "Труд": Правителството вече отвори втория плик
03.07.2010

Правителството на ГЕРБ не демонстрира особено дълбоки познания по история, но такива все пак от време на време са полезни. Ето ви пример.

Едно време обикаляше следният апокриф. В Москва свалят от власт Хрушчов, слагат Брежнев. Отива той да поема властта и пита предшественика си дали трябва да знае нещо специално за работата.

“Оставил съм ти на бюрото три плика”, казва Хрушчов. “В тях има писма, които ще ти кажат всичко, което трябва да знаеш. Просто когато го закъсаш с управлението, почни да ги отваряш от първия, както съм ги номерирал.”

Поема властта Брежнев, закъсва го. Отваря първия плик и чете: “Стоварваш цялата вина върху предишното управление.” Прави това и кара криво-ляво още известно време.

После пак го закъсва и отваря втория плик, в който пише: “Стоварваш цялата вина върху международното положение.” И това върши работа за известно време, но после - пак проблеми. Отваря Брежнев третия плик и чете: “Сядай да пишеш три писма.”

Правителството на ГЕРБ вече е отворило първия плик. Всичката вина, по всички въпроси е на предишното управление. По принцип това не е лъжа - не е било лъжа и в случая с Хрушчов - но не е и цялата истина.

Правителството вече 10 месеца не прави важни, системни неща които отдавна трябваше да се случат и правенето на които не зависи от наследството от предишното управление.

Примерите за пропуснато правене са известни:

* От самото начало правителството трябваше да провери всички наследени договори, вместо да намира анекси година след изборите.

* Преди да обяви съкращения на администрацията, ГЕРБ трябваше да разбере как и кого да съкращава. Това с процентите го пробваше още Тодор Живков и то никога не проработи.

Защото единствените реално възможни съкращения са на функции и институции - не на бюджети. За целта, още когато пое властта, сегашният британски премиер си поръча външна оценка на администрацията. След като я получи месец по-късно, започна да реже. ГЕРБ изобщо не се сеща за това, макар да е на власт пет пъти повече време, отколкото е Камерън в Лондон.

* Всички се умориха да повтарят, че реформа в здравеопазването няма и очевидно няма да има - а ще има само наливане на пари в бездънна каца. И все пак не е излишно да се повтори: реформа в здравеопазването няма и очевидно няма да има.

* Европари по структурните фондове няма и няма да има, защото администрациите, от които зависи усвояването им, са напълно блокирали; а новият министър на европарите - вижда се с просто око - няма дори приблизителна представа какво работи.

* Никой не вижда, нито коментира видната с просто око смърт на БДЖ и на транспортната политика като цяло.

Усвоени европари тук са нула и ще останат нула тъй като министерството работи в разрез с европейските директиви и изисквания.

* Но пък всички виждат, че министърът на регионалното развитие не може да наложи волята си върху собствените си подчинени, в лицето на строителния надзор - който продължава да отказва да спре незаконните строежи по варненската Алея първа, както и прословутата “Златна перла”. А след като министърът не може да се справи с подчинените си, как ще се справи с по-големите си задачи?

И така нататък.

Ще рече: ползата от първия плик е отминала. Най-вероятно правителството е отворило и втория плик, защото започваме да чуваме оправдания с международното положение - ЕРП-тата са очевидният, но не единствен пример. Работата обаче е там, че времето между отварянето на втория и на третия плик е много кратко...

Никой не иска това правителство да се провали, но вторият плик е отворен и часовникът цъка. Измъкване наистина има. ГЕРБ трябва да мобилизира в своя помощ целия капацитет, национален и международен, който е на негово разположение (защото никой не желае провала му) - НПО-та, политически партии, експертни центрове и институти, университети, институции на ЕС и на страните членки. Правителството обаче точно това не прави, защото на всяко равнище бързо развива непонятно високомерие.

Всичко си знаят и от никого нямат нужда...

Ако пожелае да се занимава с история, което е едно много полезно занимание, правителството може да започне със следния урок. Той е най-краткият от всички възможни и звучи така: всички досегашни правителства са говорили най-високомерно точно тогава, когато техният край вече е бил отчетливо видим на хоризонта.

ГЕРБ има едно лице и много задници.

Освен силни позиви за повръщане, които се конкурират с гняв, какво друго предизвикват неанонимните депесари, бесепари и всякакви други до болка втръснали ни лакомници, з

...Но нима авторката призовава към безпорядък в пленарната зала? Какво не й харесва? Редът и дисциплината ли? Може би като журналист да й харесва повече да има скандали и побоища в залата....

Mars Attack - "честта да се нахождат", според мен, е определено сполучливо, вярно и особено образно описание.

За този 66 годишен геноцид над собствения си народ

Играчка Плачка аргументира:
Най-сетне добре аргументирана и смислена критика на Герб! Браво на автора

Ей, завалията!
Бе, нема ли кой да му даде вино на Mars Attack?

Не казвам, че парламентът трябва да е говорилня. В такава го обръщат хората с празни мисли и високопарни приказки.

The name is derived from the French parlement, the action of parler (to speak): a parlement is a discussion.