Тръгвам рано сабахлем към водоема, мятам в багажника живарници, въдици, съпътстваща атрибутика. Младен, хижарят, ме сюрпризира:

- Да ти дадем малко пчели за стръв, умрели са. Тровим ги тука, щото излазят изпод камината направо, откъде се зеха не знам...

Наистина вечерта видях, че иззад камината в ресторантчето извират пчели. Неприятно, неудобно. Че не им е тука мястото, не им е. Спомням си, че преди два дни пък, докато търсех място за пренощуване из леса наоколо, забих към друго забравено от бога хотелче ли, мотелче ли, хиже ли, не знам. Бях ходил там преди няколко години, сравнително успешно. Сега пътят до него беше обрасъл с пробил измежду разпукания асфалт буренак. Дотолкова, че победата на джунглоподобния гъсталак наоколо изглеждаше предрешена. Знаех, че едва ли е останало нещо от уютното преди убежище, но, заинатен, с известно усилие промъкнах возилото до дверите на постройката. Наоколо цареше пустота - е, не съвсем. Голямо мълчаливо куче ме наблюдаваше в упор иззад нисък сайвант. Излязох от колата, огледах се. Успях да мярна как някаква фигура се изшмуга в храстите. Фигурата нито спря, нито тръгна към мен, въпреки че се развиках: "Ей-ей!". Това ме озадачи. Тръгнах и аз нататък. Настигнах, вече в пущинака зад сградата, странен тип в дрипи. В отговор на въпроса ми къде е чорбаджията на заведението той само измуча. Гледаше ме и въртеше пръст, сочеше си езика. Ням ли си бе? Той продължи да мучи, тръгна напред, аз след него. Зад хотелчето, покачен на висок дървен стълб, висеше друг човек - вече членоразделен, но твърде зает. Покаченият се мъчеше да улови огромен рояк пчели, облепил плътно върха на стълба, в картонен кашон. Нямаше време за разговори, както висеше горе, обкръжен от облака като от странен жужащ ореол. Разбрах, че тук никому не е до клиенти. Около мен също взе да бръмчи и да се нажежава. Побързах да се махна от това запустяло, навяващо предапокалиптични мисли място. Така и не разбрах погнатият от мен ням ли си беше изначално или мученето му, не дай боже, бе резултат на злощастен контакт с пчела.

Дни по-късно чух по новините плашещ репортаж -



за изчезването на медоносните насекоми



Всъщност за това се говори някъде откъм края на 2006 г. Дори моя милост писа по темата. Сега тя доби нови измерения. Учените приказват за разпад на пчелните колонии. Как пчелните семейства си напускат кошерите и не се връщат повече в тях. В кошерите остават само царицата и яйцата. После и тези, и онези загиват. По принцип това се случва всяка година, твърдят пчелари. Само че сега има твърде масов характер.

Блогъри и еколози цитират Айнщайн - той изчислил, че ако изчезнат пчелите, светът щял да издържи още четири години. Надявам се да не е така. Най-малкото защото помня предсказанията на Ванга. (Две нейни неща ми се набиха в главата.) Тя рече преди петнайсетина и повече години, че ще дойде време, в което пчелите ще се затрият. Изказването й е документирано. Тогава подобни прогнози звучаха безсмислено. Днес не ми изглежда така. Беше казала и още нещо: "а млякото ще стане отровно". Това все още звучи безсмислено. Надявам се да се е объркала.

С пчелите очевидно проблем има. Не си спомням друга година толкоз рояци да са щъкали нагоре-надолу, включително из центъра на големи градове и паркове...Учените се опитват да намерят обяснение. Имаше версия, че пестицидите тровят пчелите. Тя засега не намира потвърждение. Ако беше така, изтровените трупчета на пчели работнички щяха да бъдат намирани около кошера и в него, твърдят специалистите. И толкоз. Най-новата теория, подкрепена с експерименти, извършени в Индия, хвърля вината върху мобилната телефония. Теорията твърди, че радиацията блокира навигационната система на пчелите и им пречи да се връщат в кошерите. Учени от Индия включвали мобилни телефони в кошери два пъти дневно по 15 минути. След три месеца пчелите престанали да дават мед, яйцата на царицата намалели наполовина, пчелите също значително намалели. Натуралистът (и скулптор) Андрю Голдсуърти смята, че пчелите, както и повечето насекоми се ориентират с помощта на пигмент - криптохром. Чрез него усещат посоката на земното магнитно поле и така си намират пътя. Но мобилната телефония го блокира и те се изгубват. Други учени обаче смятат, че не това е причината. И че не е доказана връзката между земното магнитно поле и навигацията на пчелите.

Засега е ясно едно -



милиарди пчели падат жертва



на нещо. Ние ли сме това нещо или не, учените още не могат да кажат.

Е, по кошерите остават още много милиарди. Тяхното здраве ни е жизнено необходимо. Трябват ни и за мед, и за прополис, но най-вече ни трябват за опрашване на селскостопанските култури. В пари работата, която ни вършат, се оценява в световен план на около 760 милиарда евро годишно.

Като слушам сега южноафриканските стадиони, които жужат вувузелно подобно огромни кошери, си мисля, че има и жужене, което човек не може да роди. Може само да го поддържа - или да го затрие. А ако усети колко вързано е собственото му жужене за други подобни, сигурно ще бръмне от уплах.