Към 130 души, 80 от които деца, сега щяха да спят по улиците, ако съдбата или Господ не ги бе насочил към софийското село Нови хан при отец Иван - в създадения от него дом "Св. Николай" към църквата "Св. Троица". Само преди месец тези бездомници бяха в паника, че ще загубят покрива над главите си. Около градежа напоследък станаха големи скандали - бил незаконен, ще го събарят. "Гледали по телевизията. Идвам си, те ме посрещат, реват: "Къде ще отидем сега?" Казвам им, спокойно, никой нищо няма да събаря. И ето нещата започнаха да се оправят. Господ винаги ми е помагал", твърди отец Иван.



Градежът на непозната за съвременна България социална услуга - дом за сираци към църквата, започва през 1988 г. с малко над 400 лв. Домът не е регистриран към социалното подпомагане и затова не получава финансиране оттам. Но преди да се нахока държавата, трябва да се знае, че самият поп Иван не прави постъпки за регистрация. Нищо, че дори от социалните насочват към него бездомници, които не отговарят на условията за подпомагане. За отеца е нормално държавата да не дава пари, особено като няма.

"Искам да докажа, че църквата може да поеме всички бездомни хора. Църквата има манастири, които се рушат. Ако тези манастири се постегнат малко, създаде се такъв социален дом, хората ще помогнат. Имоти има, много от тях сега са пустеещи земи. Тези хора ще работят и ще си изкарват прехраната", казва отец Иван.

Домът всъщност не е съвсем без надзор. През 2009 г. комисия от социални работници и представител на общината в гр. Елин Пелин прави две посещения, за да помогне за лицензиране и регистриране на дома. През май т.г. социални работници установяват, че много от хората не са регистрирани по постоянен адрес там, други нямат лични карти. "Това е пречка за отпускане на социални помощи. Затова съдействахме проблемът да се реши", казва Николина Иванова от Агенцията за социално подпомагане.

"Първите години някои ги регистрирах за постоянно. После ми отказаха. Трябвало нотариален акт. Сега, като стана тази патърдия, много лесно разрешиха въпроса", признава отец Иван. Но и той е разбрал, че помощите в нашата държава са подигравка. Имало в дома един готвач, много добър, работел. Дядо поп поискал да измислят някаква заплата да му дават. Накарали го 9 месеца да пътува до Елин Пелин да се разписва в бюрото по труда като безработен, за да му отпуснат социална помощ. "Накрая му дадоха 36 лв. А всеки месец по 10 лв. отиваха да пътува дотам", разказва отецът.

Според експертите на АСП децата в дома не са деца в риск по смисъла на закона, тъй като всички са придружени от родителите си или други близки. А възрастните имат право сами да решават къде да живеят. Не всички остават, защото при отец Иван нищо не е наготово. Там



за хляба и покрива се работи



Хората сами си готвят, гледат животни, земя. "Дойде един. Викам му: "Тук ще храниш прасетата." А той: "А, много е мръсно, много мирише." И си тръгна. Друг дойде да пасе кравите, напил се, оставил ги, та ги намерихме чак в Петково. А той изчезна. Остават най-много седмица и си тръгват", разказва дядо поп.

Понеже домът привлича хора всякакви, не всички приемат доброто дело за чиста монета. Към него валят обвинения - че прибира даренията, че няма морал, дори че си позволява да злоупотребява с децата. Чест му прави, че не сваля от книгата за гости в сайта и обвиненията, и негативните мнения. От социалните са проверявали 7 сигнала за насилие над деца. Установило се само насилие над майките им от техните партньори.

Що се отнася до моралните порядки, те май са същите като в социалните домове. Една от бившите възпитанички на сиропиталището в Нови хан - Тотка, се спасява при отец Иван, след като забременява в дом за деца, лишени от родителски грижи. "Таткото ни напусна, а мен ме изгониха. Ако не беше дядо поп, нямаше да го има и синът ми", разказва тя. Сега живее при приятелка с тригодишния Михаил, но почти всеки ден идва да види гаджето си Стоил, който се е подслонил при отеца. При поредното си посещение дори доведе още едно бездомно момче. "Да дойде, да опита, има едно място на полето. Но много се работи, няма да му хареса. И три дни няма да издържи", убеден е поп Иван.

А къде отиват даренията? Те в буквалния смисъл могат "да избодат" очите на хората - домът вече е разперил две крила. "Старото го правих 20 години, новото го вдигнах за година и половина. Като има пари, е лесно", казва отец Иван. За старото крило се загубили документите в общината, добре, че архитектът прибрал копие, та проблемите от последния месец тръгнаха към разрешаване. За новото от 2007 г. стоят документите за разрешително и отговор няма. "Трябва първо разрешително за проектиране, после за строеж, после за друго. Ако



за всяко нещо чакам по три години,



какво да ги правя тези хора, навън ли да стоят?", пита йеромонахът. И макар сградите да са строени основно със собствени сили, той е категоричен, че са здрави. "Правени са от архитекти, наблюдавали са строежа специалисти. Аз съм работил в строителството. Хора - пенсионери от селото, които цял живот с това са се занимавали, помагаха. Даже на места сме преусилили нещата", обяснява попът.

"На полето", където дядо поп със запретнато расо гази в калта да събира разбягали се животинки, също кипят строителни работи. В заградено място се издига постройка за десетина мъже, които живеят там и се грижат за голямото стопанство. "Всичко имаме - крави, волове, кози, овце, прасета, патици, кокошки...", показва отчето. Казва, че земята му за обработване е малко, но все намира пустеещи ниви и засажда каквото трябва.

Йеромонахът има мечта - да вдигне 10 къщи за най-постоянните жители на дома и да освободи място за други нещастни души. За целта купил 6 декара място в полето, събрал е материал. Но и за този строеж документите седят в кметството от 2007 г. и чакат отговор. Сега токът на мястото се произвежда от бензинов генератор. Затова работи малко - вечер да хапнат хората и да се оправят за сън. Дядо поп обаче е на път да изпълни мечтата си да реши проблема с тока, като вдигне ветрогенератор с 6 слънчеви батерии. "Оня ден съм фактурирал 15 000 лв. за тях", казва. Покрай скандалите със строежите обаче напоследък даренията спрели. Останали са към 5000 лв., които са по-ценни и от държавния резерв - не се пипат. "Като се разболее дете, пари за лекарства, за преглед откъде ще взема", казва той. Затова посред лято едно прасенце отиде курбан - за да изхрани питомците на дома.

Мечтата на отец Иван е всички, минали през дома, да се устроят, да си хванат хлебеца. "Искам да си направим тук една кооперация. Искам да ги уча да станат пчелари, имаме пчели. Един да се захване с пчелина, друг с зеленчукопроизводство, с овощарство, трети със строителство. Тука ще правим едно хале, сглобяемо съм го взел. Ще го превърнем в дърводелска работилница да правим дограма - от дърво ли ще бъде, от ПВЦ ли. Искам да се научат хората да си работят заедно и да си делят печалбата помежду си. Както едно семейство навремето е било", реди плановете си отец Иван.

Наясно е, че няма шанс да превъзпита възрастните. Но за необразованите има шанс. Тях ги праща да изкарват курсове. Плаща ги от даренията. "По програми не съм участвал, защото не можело - църквата нямала право, и аз се оправям по някакъв начин", реди отец Иван.