Един от най-мощните фактори, влияещи върху човешкото поведение, са историческите митове - вярвания за миналото, които просто са погрешни. Някои исторически митове имат далекобойни и гибелни последици, защото оформят начина, по който хората възприемат не само миналото, но и настоящето, и ги карат да вземат вредни и дори опасни решения. Това изглежда се отнася особено много до икономическата история.

Да вземем обичайната представа за Голямата депресия и за Новия курс. В много отношения Новият курс е резултат от друг исторически мит: широко разпространената представа какво се е случило с германската икономика през първата половина на ХХ век и по-специално през периода между Първата световна война и Третия райх. Този мит нанесе може би повече вреда от всеки друг през миналия век.

Що се отнася до Третия райх, дори и сега се смята, че каквото и да се говори за режима на Хитлер, той е извършил



смайващо съживяване на германската икономика



След 1933 г. Хитлер и неговият финансов министър Хелмар Шахт стабилизират икономиката и успяват да разрешат кризата с огромната безработица, която подкопава устоите на Ваймарската република. Това се дължи частично на изобретателната парична политика на Шахт и частично на големите програми за държавно строителство като изграждането на аутобани. Тогава се извършва рязък завой от свободен пазар към много по-дирижирана икономика, която работи по-добре, отколкото по-рано. През Втората световна война тази икономика постига голям успех във военното производство, по-специално при министъра на военната индустрия Алберт Шпеер.

Очевидно има някаква истина в тази равносметка, защото иначе тя не би била правдоподобна. Извършва се



рязък преход към държавно контролирана икономика



Малко хора си дават сметка колко дирижирана, дори социалистическа е била политиката на нацистката държава (макар че пълното име на партията би трябвало да им подсказва това). Въпреки това общата картина е погрешна. Адам Туз убедително разсейва тази представа във фундаменталния си труд "Възмездието на разрухата: Възходът и крахът на нацистката икономика". Туз показва, че държавното строителство има слабо отражение върху безработицата и прахосва ресурси; че през 30-те години Райхът е в постоянни финансови и валутни кризи; че през 1939 г. състоянието на германската икономика е отчайващо и че това е един от главните фактори за все по-агресивната политика на Хитлер; че приписваният на Шпеер успех просто не се е случил и режимът като цяло е бил толкова сакат от икономическа некомпетентност, че военният му успех е истинско чудо.

За щастие, ако икономическата политика на нацистка Германия и нейният предполагаем успех е имала някакво влияние през 30-те години (включително и върху някои от последователите на Новия курс), след 1945 г. не е било така. Но ранната икономическа история на Германия е имала повече последици и влияние - изцяло зловредни. Когато избухва Първата световна война през юли 1914 г., германското правителство и върховното командване планират и се надяват да водят кратка и решителна война. Нещата естествено се объркват и през есента на 1916 г. става ясно, че тази стратегия се е провалила, докато в същото време британската блокада става все по-здрава. Пред лицето на поражението германското имперско правителство е овладяно от военните чрез щабния армейски генерал (и фактически началник на генералния щаб) Ерих Лудендорф. Неговата философия и политика е събрана през 1935 г. в труда му "Тоталната война". Лудендорф смята, че всички човешки и материални ресурси на нацията формират нейния военен капацитет. Всички ресурси трябва да бъдат контролирани и насочени към една цел, за да се осигури победа и оцеляване в играта между нациите. Кой трябва да го направи? За него отговорът е прост: Щом целта е победа в конфликт, трябва да бъде постигната от военните. На практика това означава планова икономика, в която всяка дейност е насочвана от генералния щаб чрез планови съвети и подробни правилници и задачи.

Главното е да се премахне печалбарството (Лудендорф неуморно проповядва срещу непатриотичните печалбари и егоистичните индивидуалисти) и да се замени със сруктурирани командни отношения. От една страна, целта е да се превърне цялата икономика и общество в армия с типичната командно-контролна структура на военните. От друга страна, целта е да се превърне германската индустрия в гигантска корпорация чрез планиране и картелизация. Важен аспект на режима, измислен от Лудендорф сякаш точно за нацистка Германия, е да се установи тесен съюз между военните, политическата и бюрократичната класа, мениджърския елит и големите корпорации или поне на част от тях.



Политиката на Лудендорф е бедствие



Производството фактически спада или е прахосано, а финансовите методи водят до хиперинфлация, която става още по-драматична след войната. Тази политика поражда засилваща се съпротива сред населението, както личи от някои гневни изблици. Все по-отчаяната ситуация води до хазартната пролетна офанзива през 1918 г. Нейният провал означава, че войната окончателно е изгубена.

Въпреки това политиката на Германия след 1916 г. дълго време не е схващана като огромна грешка дори от гледна точка на висшето командване. Вместо това е представяна за огромен успех. Изненадващо това виждане се налага още по-широко след 1918 г. - включително и сред победителите. Митът се загнездва: организацията на икономиката под управлението на Лудендорф става образец за други нации в мирно време.

Това разбиране има катастрофални последици. В Германия се превръща в основа на икономическата политика на Третия райх и дава допълнително оправдание на робския труд и систематичното ограбване на подчинените народи. В смекчена форма то има силно въздействие върху Великобритания и САЩ в периода между двете световни войни.

Но най-значително отражение има върху Изтока. Когато болшевиките идват на власт през 1917 г., нямат ясна представа как трябва да изглежда социализмът. Техният първоначален напън чрез т. нар. военен комунизъм се оказва катастрофален и е заменен от Новата икономическа политика през 1921 г. Следва широк дебат какъв модел да се приеме. Аргументът за централизацията, който сетне триумфира при Сталин, е да се възприеме предполагаемият успешен модел на германската военна икономика през Първата световна война. По този начин съветската икономика е в много отношения продукт на погрешна представа за германската военна икономика и нейното функциониране.

Неправилното разбиране за процесите в икономиката не води до незабавни последици. Но когато чрез него се оформят възгледите на политиците и обществото за историята, резултатите могат да бъдат колосални, понякога комични, но по-често трагични.



_______________

* Стивън Дейвис е програмен служител в Института за изследвания на човека