Знаете ли защо България членува в Европейския съюз? Така си мислите... Ако знаехте, щяхте да имате поне малка представа какво тя прави там. Но едва ли са повече от дузина запознатите как България гласува за изработването на общата европейска политика, кои решения подкрепя, срещу кои е против, каква позиция заема и дали са отчетени националните ни интереси.

За нашите евродепутати от време на време се чува какво правят, защото си изработиха навик да контактуват с медиите и обществото. Миналия петък 12 от тях публично отчетоха по какви приоритети са работили през първата година от новия Европарламент. Общото впечатление е, че всеки си е избрал европейски образ, като е фокусирал вниманието си върху определени проблеми, които могат да интересуват българските граждани. Андрей Ковачев (ГЕРБ) се вълнува от участието на България в общата външна политика на ЕС, Ивайло Калфин (БСП) - от бюджетната политика на ЕС, Владимир Уручев (ГЕРБ) - от енергетиката, Филиз Хюсменова (ДПС) - от регионалните фондове, Илиана Йотова (БСП) - от социалната политика, Антония Първанова (НДСВ) - от здравеопазването и пр. Евродепутатите обаче не са изразители на обща национална позиция, защото в ЕП разделението е според политически семейства, а не по национални делегации.



Законите в ЕС се формират по две направления:



освен чрез Европарламента, който е носител на доминиращата политическа и гражданска воля в ЕС, важна роля има и Съветът на ЕС (съветът на министрите в неговите девет формата), чиито решения показват каква е преобладаващата национална и правителствена воля на държавите членки. Най-важните актове, които се прилагат незабавно във всички държави със силата на национални закони, се приемат само след съгласие между ЕП и Съвета на ЕС и по инициатива на Еврокомисията. Това означава, че евродепутатите поне трябва да знаят какво мислят правителствата.

На въпрос на в. "Сега" дали българските евродепутати са запознати какви позиции изразяват българските министри в Съвета на ЕС всички потвърдиха, че няма система за тяхното информиране. Даже постоянното представителство на България в ЕС се държи загадъчно и не им казва нито как гласуват българските министри, нито какви въпроси поставят пред другите държави, нито каква подкрепа търсят в защита на едни или други национални интереси.

"Нямаме информация от заседанията на Съвета. За една година само двама министри са искали среща с евродепутати - Николай Младенов (МВнР) и Томислав Дончев (еврофондовете). Когато човек се опита да се добере до такава информация, не се гледа с добро око на нашето любопитство", каза Илиана Йотова. Димитър Стоянов от "Атака" добави, че "ако от сегашното правителство двама министри са се срещнали с евродепутати, от предишното не е имало нито един". Думите му възмутиха бившата министърка по европейските въпроси Гергана Паси, която напомни, че редовно е запознавала евродепутатите от всички политически групи с решенията на Съвета по европейски въпроси (СЕВ) към Министерския съвет. Друг евродепутат, пожелал анонимност, каза на "Сега": "Не само ние не знаем какви позиции защитават българските министри. Навярно и те не знаят, защото редовно изпращат на заседанията на Съвета своите заместници, които присъстват като фигуранти".

Ето че България членува в ЕС, без да каже нито чрез своите евродепутати, нито дори чрез министрите си какви свои приоритети изразява и каква насока желае да даде с гласа си на общата европейска политика. А нейният глас съвсем не е за пренебрегване, защото в Съвета на ЕС



има тежест колкото Австрия и Швеция



Ако в Европарламента ни се полагат 17 от 736 места (2.5%), в Съвета имаме право на 10 гласа от общо 255, или на 4%. Не е много, но при достатъчно дипломатически умения България би могла да си поставя цели и да ги постига чрез гъвкави вътрешни съюзи с едни или други държави. Тя трябва да знае какви последици могат да настъпят за нея от определени общи решения, как да ги приложи във вътрешното си законодателство, за да не попадне под санкции, да предвижда отрано с кого може да съгласува действията си. При това трябва да има съюзници не само сред чуждите министри, но и сред евродепутатите, защото европейското законодателство минава през врата с два ключа.

По принцип държавата има структури точно за тази работа. Механизмът на вземане на решения по европейските въпроси е тристепенен. Първата степен са 31 работни групи към Съвета за европейска интеграция, където се подготвят проектите на съответните документи. Следващото равнище е самият Съвет по европейските въпроси. Негови членове са основно заместник-министрите по европейските въпроси в различните министерства и ръководителите на работните групи към СЕВ. Той заседава в понеделник, но може да се събира и извънредно. Изготвените от него документи се внасят на редовните заседания в сряда на Министерския съвет, който е третата степен в механизма за формиране на българската политика по европейските въпроси. Само най-важните и политическите въпроси се решават на това ниво, като стремежът е другите да приключват с решения още в работните групи и СЕВ. Препоръчаните от тях позиции се използват при подготовката на заседанията на КОРЕПЕР - работния орган на дипломатическите представители в Брюксел на страните членки.



Координацията по европейските въпроси



е разделена условно на вътрешна и външна. Вътрешната е с ресорните министерства и ведомства в България, като се осъществява от дирекция "Координация по въпросите на ЕС и международните финансови институции" в администрацията на МС. Външната координация е с Постоянното представителство на България към ЕС и с посолствата на държавите - членки на ЕС, като се осъществява от дирекция "Европейски съюз" в МВнР.

Главното външно звено в механизма по европейските въпроси е Постоянното представителство на България към ЕС. Висшите дипломати обаче не могат да бъдат компетентни по всички въпроси и затова разчитат на документите, подготвени от "шерпите" (специалистите) в 250-те работни групи и комисии към Съвета на ЕС. В тях участват експерти от държавите членки и дипломати от постоянните представителства в Брюксел. Там кипи основната работа, там става сблъсъкът на мнения и се оформят доминиращите позиции и компромиси.



Как обществото би могло да следи



какво се решава от негово име и за негова сметка? Формално - много лесно. На електронната страница на правителството има рубрика "Координация по въпросите на ЕС". Там се публикуват съобщения от СЕВ - каква позиция ще изразят българските пратеници на предстоящите заседания на Съвета на ЕС. Текстовете обикновено са образци на чиновническата стилистика и съдържат малко полезна информация за неспециалисти. Например на 5 юли бе решено, че на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси на 13 юли ще бъде изразена следната позиция: "България подкрепя засиленото внимание на Европейската комисия върху националните фискални рамки в рамките на превантивната роля на Пакта за стабилност и растеж, както и предложението за стартиране на процедура по свръхдефицит само при нарушение на критерия за публичния дълг." С други думи, тя не е съгласна да бъде подлагана на такава процедура само заради надвишаването с 0.8% на пределния бюджетен дефицит от 3%, защото по другия показател - дела на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт, е много под пределното равнище от 60%. Наказателната процедура обаче е стартирала.



Дебатите в Съвета могат да се наблюдават



на неговата електронна страница, а как България е гласувала, става ясно от рубриките Документи/Прозрачност на законодателния процес/Явно гласуване. Там по години и по заседания може да се установи, че правителството почти винаги е подкрепяло предлаганите решения, гласувани с квалифицирано мнозинство. Щом е така, защо трябва да има такъв сложен механизъм за изработване на собствена държавна позиция?

"Прилагаме принципа решенията да се съгласуват на възможно най-ниско равнище", обясни на "Сега" компетентен по европейските въпроси източник във външното министерство. Целта е общата позиция да бъде изработена още от "шерпите", а началниците да й придадат официална сила. Изследване на Университета Комениус в Братислава (Словакия), огласено в Брюксел на 1 юни, потвърждава, че така постъпват в повечето случаи почти всички държави в ЕС. Поразително е, че откакто членува в ЕС, България повтаря много точно сумарните резултати от гласуванията на Франция: през 2007 г. - 100% подкрепа за решенията в Съвета, през 2008 г. - 99.7%, през 2009 г. - 100%. Когато е имало спорни въпроси, пак се получава съвпадение - 100% през 2007 г., 98.1% през 2008 г. и 100% през 2009 г. Трудно е да се намери обяснение, защото интересите на България и Франция не винаги съвпадат. Но все пак имаме общ знаменател - нали сме все франкофони. Същото съвпадение се наблюдава и с Чехия, но с нея пък сме бивши "братски страни"...