Казват, че цивилизоваността на едно общество се определя от отношението му към хората в неравностойно положение. Аз бих добавила: особено по време на финансова криза.

В тази връзка стана ясно, че кабинетът се готви отново да спести пари за сметка на хората с увреждания. На кръгла маса по пенсионната реформа бяха изложени намеренията на НОИ и МТСП да отрежат втората социална пенсия, която се полага на хората в неравностойно положение със степен на увреждане над 70% и с пенсия за осигурителен стаж и възраст. Размерът е 25% от социалната пенсия за инвалидност. На пръв поглед това не е кой знае каква жертва, особено на фона на финансовите затруднения, които понасят всички българи. Но само на пръв поглед. Защото, когато разчиташ само на една пенсия и си на ръба на физическото оцеляване, 25-30 лева определено са много пари, повярвайте ми.

За съжаление това не е първата несправедливост срещу хората с увреждания. Наскоро бяха отнети и трите безплатни пътувания с обществен транспорт, които се полагаха за територията на страната. Но отново никой нищо не каза. Повечето хора разбраха за отнетите им права едва когато отидоха да осребрят вече използваните си билети. Основанието е прекалено голямата бройка лица, които се възползват, или наличието на така наречените от министър Масларова "менте инвалиди". Добре, така е. Но тук възниква въпросът: защо в случая потърпевшите сме ние? Защо компетентните държавни институции, вместо да се заемат със закононарушителите, наказват нас, хората с увреждания? Отговорът е ясен: защото така е по-лесно! Ние не можем да блокираме пътища и жп прелези. Нито пък имаме възможност да лобираме. Поради чисто обективни причини не можем дори един качествен протест да направим. А е толкова лесно да отнемеш нещо от човек, който не може да се защити. Грозно е, особено когато се прави от държавата.

Още по-голям проблем за хората в неравностойно положение са темповете, с които се развиват социалните услуги у нас. След като през 2003-2004 г. бяха въведени програмите личен и социален асистент, трудно подвижни хора получиха шанс за поне малко независимост. От друга страна, се даде възможност на близките им да получават заплащане, когато не работят, за да се грижат за тях. Тези две услуги започнаха като част от програмата на социалното министерство "От социални помощи към заетост" и въпреки че дадоха някои дефекти през годините, определено имат своята полза. Точно по тези причини те следва да се усъвършенстват, а не закриват. През тази година обаче финансирането на двете програми беше намалено драстично, а условията, на които трябва да отговарят ползвателите на услугите, променени. Естествено не в полза на нуждаещите се. В резултат много от трудно подвижните хора останаха без асистенти.

В голямо затруднение са и неправителствените организации, които предоставят социални услуги. Например дневните центрове за деца с увреждания. На тях държавата отдавна, без много шум, оряза с 10% заплащането за делегираните дейности. От друга страна, усвояването на средствата по оперативните програми, чрез които центровете могат да се издържат на проектна основа, е почти нулево. Така се оказаха изправени на ръба на оцеляването.А в дневните центрове се дава шанс на децата да живеят в нормална среда, като същевременно се образоват, придобиват умения и общуват помежду си.

Без всички тези услуги родителите им ще трябва да избират между два варианта: децата им да си стоят вкъщи, в изолация, без право на обучение и развитие, и варианта да ги остават в специализирана институция. Като преди 20 години! А европейските институции ни препоръчват до 2012 година да закрием домовете за деца с увреждания!

-----------

*Деница Димитрова е бивш депутат от НДСВ в 40-ото народно събрание и бивш член на парламентарната комисия по социална политика. Тя бе първата жена в инвалидна количка, избрана за народен представител.