Божидар Данев е председател на Българската стопанска камара от 1993 г. Завършил е Техническия университет в София. След това работи в Института по кибернетика при БАН. Защитава дисертация в областта на управлението на социално-икономически системи. Работил е и като управител на Софийска фондова борса.

-	Г-н Данев, май не сте във възторг от стратегията за развитие на българската икономика, която министър Трайчо Трайков представи преди дни?
-	В нея няма хоризонт, няма ясни цели. Разбираме само, че ще ставаме входна врата на Китай към Европа.
-	А според вас тази цел е погрешна?
-	Смятам, че докарването на китайския бизнес в България е нещо като ГМО в земеделието. Защото китайската икономика е партийно управлявана икономика, със субсидии в ред отрасли, с много агресивна политика към външните пазари. Да, Китай привлече много чужди инвестиции като огромен пазар, а в същото време износът на страните от ЕС за Китай е по-малък, отколкото за Швейцария.
-	Вие сте скептичен, защото се притеснявате, че китайският внос удря нашите фирми, но стратегията залага на друго - привличане на китайски инвестиции в производства и инфраструктура у нас и от наша територия обхващане на пазара на целия ЕС.
-	В това има резон. Защото, ако поне 30% от стойността на даден продукт е добавена в страна от ЕС - например монтаж или др. допълнителни операции, стоката може да се признае за европейска. Това би могло наистина да привлече китайски инвеститори у нас. Разбира се, това е въпрос на детайли и уточнения. Китай не признава голяма част от международните споразумения. Освен това според стратегията България може да бъде място за въздушния транспортен поток. Но кои летища могат да поемат тази роля?
-	Идеята е България да привлече китайски компании като концесионери, те да инвестират и да развиват наши аерогари?
-	Кои? От големите ни летища само пловдивското не е дадено на концесия. Може би русенското, то е безкрайно остаряло като инфраструктура. България има потенциал в други области, но това не личи в разработката. Най-важното е да излекуваме българската икономика от големите дисбаланси. Двигател на това може да бъде високотехнологично селско стопанство, вкл. възстановяване на напояваните площи, високопродуктивно зеленчукопроизводство. Имаме чудесна база - добрата почва, която е с дълбочина 60-100 см и е чиста, понеже 20 години не бяха употребявани тежки химически средства.

Друго важно направление е дълбочинната преработка - например преработване на медта в изделия на електропромишлеността. За да не се получава такъв парадокс - България, която е световен износител на мед, прави и продава генератори за Канада, но влага в тях медни кабели, внос от Индия.
Трето, високотехнологичните индустрии. Сега има някакъв уклон България да се развива като голям кол център на някои големи чуждестранни инвеститори. Имам предвид друго - развитие на прецизно машиностроене, оптика и т.н.

-	Одобрявате ли поправения бюджет 2010?

- Тази актуализация на бюджета няма да оправи приходната част. А залага и повече разходи. В същото време не се изпълняват мерки, които ние предложихме - за затягане на контрола върху ДДС и акцизите, за осигуряване на приходи от приватизация и концесии, за емитиране на облигации на вътрешния пазар, за налагане на бюджетен борд...
- По подобие на валутния борд?
- Точно така - желязна дисциплина, държавата да харчи толкова, колкото е успяла да събере, колкото приходи, толкова разходи, нито лев повече. Няма пари за 100% заплати? Ще се плащат, за колкото има пари, и за пенсиите, и за всичко друго.
- Звучи много драстично?
- А по-добре ли ще е да стане като в притчата за човека, който трябвало да избере между 3 наказания - да изближе 1 кг сол, да изтърпи 100 тояги или да плати 100 жълтици - ще ядем сол, ще ядем бой, а накрая ще трябва да се лишим и от парите.
Не бива да се надяваме на чудеса. Възстановяването на икономиката е много крехко - за април има 36% ръст на износа, за май също е над 30%, но индустриалното производство почти не е мръднало.
- Запознахте ли се с идеята на "Атака" и Волен Сидеров за таван на лихвите по кредитите?
- Тавани на лихви не може да се слагат. А и моментът е изключително неподходящ за експерименти. Банковата ни система вече е под вода - официално лошите кредити са 13%, но като сложим и преструктурираните, които са потенциално лоши, делът на проблемните кредити става 30%. В същото време цените на имотите се сринаха, обезпеченията се обезцениха и банките по никакъв начин не могат да си покрият вземанията. Ето защо не бива да клатим финансовата система с експерименти, с тавани на лихвите и прочее.
Но държавата има други лостове да влияе. Например, като поставя изисквания, когато избира банка за обслужване на бюджетни сметки. Прави конкурс, посочва какви са допустимите такси или комисиони и банките се състезават в тези рамки. Такива тавани и лимити може, но държавата да регулира лихвите - забравете.
- Ще се измъкнат ли скоро от капана фирмите, на които държавата дължи стотици милиони левове от миналата година?
- Издължаването върви бавно - от 600 млн. лв са изплатени 100 милиона. Администрацията трудно издава необходимите документи. Най-новият шлагер сега е, че държавата може да ви загуби договорите и ако това се случи, не ви плаща. Това сполетя строителна фирма във Видин, която има да взима 4 млн. лева, но договорите са се изпарили.
А правораздавателната ни система е такава, че не можеш да осъдиш държавата и общините, не можеш да блокираш сметките на община, която ти дължи пари по обществена поръчка, това е положението. Затова фирмите преглъщат и чакането, и отбива от вземанията, в момента въпросът е да оцелеят, по-добре все пак да получат нещо с дискаунт, отколкото нищо.
- Как ще приключи драмата с огромните отпуски и обезщетения?

-	Чистенето на отпуските е маргинален проблем. Друго е важно - защо са допуснати такива натрупвания. Факт е, че реалният сектор няма такива рекорди, каквито има в администрацията. Шефът на борбата с градушките събрал 800 дни отпуски! Явно не е имал нужда да почива. Зимно време той какво работи? В бюджетната сфера има отпуски до 60 дни годишно, при положение че в предприятията са по двайсет и няколко. Това е ясен знак за гигантски деформации, които трябва да се излекуват.
-	Как?
-	Просто е - изравняване, сближаване на отпуските. Нека има някакви добавки за онези, които полагат тежък физически труд или други специфични условия, но не може разликите да са в пъти. Погледнете учителите какви отпуски имат. Когато говорим за заплатите в тази сфера, трябва да се отчита и колко ваканции и отпуски имат, колко са работните им дни.

В повечето предприятия се спазва технологична дисциплина и задължават работниците да излизат в отпуски. Трябва да има ред и ясни правила и ако те не се спазват, да се глобява работодателят, ако той е виновен за натрупването, или самият служител да си губи правото на отпуск, ако не го е използвал в нормалните законови срокове.

-	От БСК предложихте на министъра на икономиката да му подарите електронен административен регистър. Каква е ползата от такъв регистър?
-	Ние го въведохме пробно в община Сопот. Разработихме софтуер, инсталирахме го, обучихме хора да работят с него. Всяко заявление, което влиза в администрацията - за лиценз, за разрешително, за съгласуване, се вкарва в системата и всеки може онлайн да провери движи ли се преписката в срок, кой е отговорник, дали няма "предреждане" на заявки и т.н.

Това може да се направи във всяка община и всяко министерство. Така за първи път ще има и точна база за оценка на администрацията - ефективно ли си върши работата. Сега има такива абсурди - срокът за разрешение за промяна на предназначението на земята е 14 дни, а комисията, която разглежда такива преписки, се събира веднъж на 2 месеца, ясно, че никой няма намерение да спазва срокове.

-	Вие първи предупредихте, че ВЕИ проектите - за ток от слънце и вятър, са новият спекулативен балон, който се надува опасно. Как трябва да действа държавата, за да не стане като с презастрояването на курортите и срива на цените, последвал имотния бум?

- Наистина се надува нов балон - немски, китайски, американски, всякакви ивеститори напират с ВЕИ проекти, точно както се рояха англичани, ирландци, руснаци по Черноморието.
Знаете, че големият наплив сега е заради гарантираното изкупуване и високите цени на "зелената" енергия. Само че трябва да има стимули за всички видове ВЕИ - не само за слънце и вятър, а също и за биомаса, за термални източници.
Трябва да има и повече гъвкавост в изкупните цени. В зависимост от технологичното развитие, при което инсталациите поевтиняват, цените да се намаляват, а не да се гарантират много високи за 15-25 години напред.
- А трябва ли да се пускат перки и слънчеви централи в нивите?

-	За мен интелигентното решение е изобщо да се забранят фотоволтаичните мощности върху земеделски земи, защото за разлика от вятърните те увреждат непоправимо земята. Под фотоволтаиците и бръмбар не може да намерите, те унищожават цялата площ, докато под перките земята може да се обработва.