От няколко дни ято чучулиги на политическия ПР (кратко от пропаганда) дере глас и сипе немощни размисли, за да ни убеди, че парламентарното мнозинство днес е подвластно на "лобистки интереси", тъпкано с "лобисти" и затова приема "лобистки закони". В подтекста: "лобизъм" е лошо, непочтено и недопустимо деяние, трябва да го заклеймим и пресечем. Заедно са в кампанията политическите душмани, които се изредиха на държавната кърма - чудесна българска дума, която обединява "кормувам", управлявам с "кърмя(т ме)". Ако не възразим, акцията за промиване на мозъци като нищо ще роди поредния укор, с който утре ще обругават страната местни и вносни ментори. Аз знам от опита на десетки лобистки проекти, в които съм участвал, че тъкмо



лобизмът движи прогреса



на държавата и правото. Чуждицата плаши, ако не вникнем в нея. "Лобизъм" иде от латинското lobium - зала до входа в дома на римския патриций; там се събирали клиентите му сутрин да чакат събуждането на патрона, да го приветстват и да приседнат около трапезата му. Lobby се нарича една входна галерия в двореца Уестминстър, където посетителят изчаква да го приеме - или пък да спипа на влизане или излизане - някой депутат, лорд или министър. На български бихме го нарекли "чакалня". Т.е. лоби е мястото, където външните посетители контактуват с политическите си представители, за да ги молят или убедят да поемат или подкрепят теза, в която чакащият в лобито има интерес. В лобито новите идеи дебнат на крака политика, който да ги разбере и поеме. Там се срещат различните интереси, които търсят своите представители да ги защитят. Там е мястото за обсъждане, където различните възгледи се сблъскват и обосновават, за да надделее разумът и да стане закон. Лобито е генератор за обществени идеи, чакалнята и чистилището, където те се преборват за правото да оживеят в нормата на закона. То е тържище за проекти, борса, която котира справедливата им цена. Вярно казват, че у нас



ходатайството замества лобизма



Не помня кой находчиво отбеляза, че "ходатайство" иде от "ходя тайно", т.е. точно обратно на лобиста, който открито огласява и публично защитава интереси и идеи. Всъщност "ходатай" е много стара дума, която В.И. Дал обяснява в своя речник като "застъпник, старател, просител, довереник, пратеник". Древна калка на римското viator (от via - път), пратеник, посланик. Апостол Павел определя Христос като "ходатай между Бога и човеците" (1 Тимотей 2:5), апостол Йоан уверява "имаме ходатай при Отца - Исус Христос Праведния" (1 Йоаново 2:1). Та няма нищо зло и греховно да си ходатай - нечий застъпник или поборник за своя идея, която мислиш за разумна. Вярно, нашето ходатайство е различно от протестантския обичай на лобизма. То е някак по-домашно, по-лично, интимно, тихо застъпничество; лобизмът е панаирджийска чаршия, дето хвалят своите стоки. Всеки народ си има своя начин за изява и защита на интересите на отделните групи в обществото. И аз не мисля, че лъскавият чуждоземен лобизъм е по-добър от нашия си скромен начин на общение и разбирателство.



Не е грях да защитаваш интерес,



свой или чужд. Лицемерно днес ни натрапват някакъв вносен политически пуризъм. Лъжовен е проповядваният идеал, че политиците трябва да са стерилни от личен и съсловен интерес. Абсолютен блъф е поверието "така е на Запад". А се наложи това притворство. Току "изобличат" някой депутат, че бил прокарвал интереса на някого си - на арендатори, на кравари, на хлебари, на банкери и пр. Чухме тази седмица призиви за наказание на парламентаристи, които искали да променят закони в нечий интерес. Това е явна подлост. Та за какво имаме народни представители и представителна демокрация? Нали за да ни представляват. Такива, каквито сме - да натискат и налагат нашите собствени интереси.



Абстрактни интереси няма:



аз имам един интерес, някой има точно обратния. Което е от полза за кредитора, е срещу частния интерес на хиляди неверни длъжници. И аз държа обществото да постави моя интерес, този на десетимата банкери, над десетките хиляди домакинства, заинтересувани да плащат половината от лихвата и да не връщат заемите "докато не свърши кризата". Само ако защити малцинствения интерес на кредиторите от обратния масов интерес на длъжниците, законът гарантира финансов ред (без него самият пазар е немислим), гради доверие, развива кредита - то е в траен интерес на цялата нация и нейния просперитет. Не виждам лошо лобисти и депутати открито да застъпват интересите на съсловията, които представляват, без да се крият зад пошли брътвежи, че защитават "общата справедливост", а политически съвети и котерии да кроят закона и политиката на страната в полза на чужди, най-често вносни и затова невидими с просто око интереси. Фалшивият пуризъм крие откровена продажност. Логично и естествено е всеки да защитава открито своя си интерес. В открития и честен дебат се противопоставят аргументи, балансират се интереси, докато надделее по-полезният за нацията интерес. А без механизмите на лобизма и на личното застъпничество хората лесно се заблуждават чий частен интерес е полезен и за общността.