В летния зной само социолозите са в състояние да охладят тлеещите политически страсти. Ето, оня ден НЦИОМ поля с леден душ първия ни държавен ръководител, като вдигна за трети пореден месец рейтинга на вицето му Цветанов. Оказа се, че оня го води с цели 6 процента, въпреки петицата в бележника, която сам си писа. И то защо? Ами защото приложи на практика лозунга на Тато: "Милицията принадлежи на народа и



народът принадлежи на милицията",



внушаван със средствата на културно-масовата дейност и художествената самодейност. Вярно, химнът дело на джогинг тандема Цветан Цветанов - Веселин Маринов си е чиста физХалтура /Ура, ура, ура!/ и предизвика иронията на мислещите българи, но пък придаде нужната фанфарност на суетнята в МВР.

Друга заемка от Живково време - въвеждането на БДС за храните, подейства като допинг за реномето на земеделския министър Мирослав Найденов. Опитът му да върне стандартите за млякото и сиренето удвои рейтинга му през последния месец. Стъпката заслужава приветствие, само дето се натрапва въпросът защо трябва да преоткриваме топлата вода и чий урбулешки ентусиазъм е отменил една работеща /ех, да де, тоталитарна/ система за контрол над храните.

Дали не е време



и Тотю да изкопира Тато,



като прати възрастните пенсионери от селата на евтини почивки по морето предвид оскъдното обществено одобрение за дейността му? Масларова не сполучи, но нейното беше свръхамбиция. Не е нужно да се пращат хиляди, достатъчни са няколко автобуса и добър пиар. От социалното министерство вече демонстрираха добър нюх с тезата, че "пенсионирането е право, а не задължение". Сиреч пенсията, която вече едва се провижда на житейския ни хоризонт, заприличва на скромен приз за участие в едно безкрайно соцсъревнование.

Плитките анализатори ще изохкат, че се задава реставрация на живковизма и многозначително ще припомнят как Борисов охранявал бившия диктатор и докато му масажирал ушите, попивал изстраданите му мъдрости от университета на живота. Не, практиките от живково време възкръсват не просто защото днешният премиер е бил бодигард на Тато. Да, някои (химни и т.н.) са хватки от агитпропа, но други (БДС) са работещи решения, пометени от псевдодемократичния разгул през последните 20 години.

Парадоксално, но лозунгаджийството от времето на Живков върши добра работа и на днешната уж модерна десница. Само че днес малоумното изхвърляне "Рейгън - враг номер едно на тутраканската селищна система" бе сменено почти механично с патетичното скандиране: "Путин - враг номер едно на евроатлантическата ни система".



След "човека от народа"



Живков, на държавния връх се пробваха наследствени червени велможи (Луканов, Станишев), сивкави адвокати, академични кадри (Костов, Беров, Инджова) и дори автентичен монарх. Докато народът пак не припозна за водач момче от народа с простичък акцент, ръбато чувство за хумор и самобитни актьорски дарби. Че "момчето" е попивало уроците на "човека", спор няма. Достатъчно е да видим лекотата, с която посича прегрешилите в партийните редици, дори когато те не са виновни, като общинарката Каназирева от Пловдив. Или пък лукавството, с което стимулира съперничеството между заместниците си Дянков и Цветанов, тъй както късният Тато правеше с Луканов, Дойнов и компания.

Веднъж в пристъп на откровение Живков бе подшушнал на двамина журналисти след 10 ноември, че СДС не ги бивало за политици. Посегнали да крадат, преди да са се укрепили във властта. И недълговечно беше царството им. Борисов е далеч по-практичен. Разговаря директно с народа, разбирай, зрителите. Преформатира СЕМ, цифровизира ефира. Охотно влива рейнтинговия си допинг в разните медии и се радва на тяхната благодарност. Заръча да се реформира изборното законодателство. А МВР повери на дясната си ръка, не на някой партиен Брут, както сглупиха да го сторят Костов и Станишев.

И както я е подкарал, не е зле да се озъртаме кой ще се уреди да масажира ушите на Борисов, за да се ориентираме за приемника на водача на причудливата българска демокрация.