:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,466,437
Активни 97
Страници 17,103
За един ден 1,302,066
ОБРАТНИ РАЗПИСКИ

За мола и комсомола

Бойко Ламбовски
Покрай всяка Коледа и Нова година има деца, които биват показвани по телевизията, защото са се отдали на неразумни експерименти с пиратки. И те, с превързани глави и крайници, мънкат тъжно пред обектива как станало... Всеки юли и август пък се попълва печалната статистика на удавени из неохранявани водоеми хлапаци. Предупрежденията изглежда само правят тръпката от нарушението по-възбуждаща.

Самоделни бомби уйдурдисвахме и се давехме из гьолове и азмаци - уви - и по време на моята младост. Вероятно ще го правят и в бъдеще; в самия замисъл на живота тук изглежда неизменно ще присъстват и жертвата, и нещастието... Речта ми е обаче не е за приликите между нас и днешните юноши, а за отликите.

Не знам дали си спомняте някои от хубавите български детски филми от близкото минало. Говоря за Валери Петров, за Братя Мормареви... Сюжетът обикновено се въртеше около тайфа момчурляци, заети с детски страсти и въжделения - я спасяват куче или коте, я се борят за друга благородна кауза. Куче, нарочено за бесене или друго издевателство от тайфа млади непрокопсаници, съм спасявал и аз, в рамките на друга тайфа, пълна с плам за героични постъпки. Това преди доста десетилетия, но го помня - тези фабули бяха реалистични. Такава картина днес - как група десетинагодишни хлапетии обикаля вдъхновено целия град, изглежда невъзможна. Градът не е същият. Само по загинали на пътя деца България оглавява статистиката в целия ЕС, поне така твърди столичният КАТ.

Та кой би си пуснал хлапето? (Впрочем и това се случва, за него - по-долу.) Родителският контрол не бе кой знае колко силен и по наше време, но ние бяхме списъчен състав на колектива, редници на организацията, питомци на лагера, бригадата, звеното, отряда, двора, махалата... Нашите приключения бяха заедно, за добро или лошо. В това имаше



стадна глупост, но и стадна сигурност.



Мислехме себе си като част от цяло, дори когато се бунтувахме срещу цялото. Днешните деца са по-други. Оставени без контрол, също обикалят - само че по-различни пространства. Да се заврат в изоставен строеж? В изгорял склад на фабрика? Може, но децата от малцинствата, не и тези с езиците и електронните игри. Не им е интересно. Днешните деца пътешестват главно из киберпространства и молове. Какво правят там ли? Ами същото - търсят приключения. И в мола, и в Мрежата търсят все същото - удоволствие, комфорт. Гледат кино, зяпат витрини, висят из залите с игри. Ако имат пари, ги харчат. Ако не, предпочитат компютъра. Но молът е могъщ магнит.

Понеже той е животно лакомо, то тийнейджърите трябва да си плащат пребиваването. Някъде откриват странни начини за това. В Полша например, както съобщиха преди ден местни служби, има развита цяла порода т. нар. галеристки. Ученички, които проституират в тоалетните и паркингите на огромните търговски комплекси. Те предлагат услугите си в замяна на подарък - парфюм, дрешка, MP3, едно хубаво черпене... Шетането из Мрежата също крие подобни дестинации.

Дано не излезе, че противопоставям пионерчетата и комсомолчетата на днешните тийнейджъри. И че изкарвам нашите приключения истински и вълнуващи, а техните - ерзац и порок. Лесно е да се плъзнем по този път. Не е вярно. Този път свършва с пенсионерска дидактика, която предпочитам да си (ви) спестя.

Но ми е мъчно за част от днешните деца. Голяма част от тях са рожби на стреса, робинзоновци на виртуални островчета, самотни удавници в океана на социалното (и сексуално) хищничество. Рехавостта на връзките между тези деца и връстниците им или между тях и родителите им често е такава, че през нея прозира не точно материална нищета, а нещо по-друго,



пустош някаква емоционална и родова.



Моя колежка ми разказа следната случка, станала с нея наскоро. Тя и нейна приятелка вървели към метрото на краен софийски квартал. Приятелката й обърнала внимание на дете, подгонено от улични кучета. Първо мислела, че става дума за игра, но когато приближила, видяла, че детето, десетинагодишно момче, е силно уплашено, а кучетата - агресивни. С помощта на случайни минувачи отпъдила псетата, и забелязала, че заекващото от ужас дете куца. Оказало се ухапано. Колежката завела детето в поликлиника, там му били инжекция срещу бяс. По мобилния телефон се обадила на майка му, на баща му.

Сега внимание! И двамата - нормални млади хора, категорично отказали да дойдат и да се заемат с пострадалия си син. Позовали се, всеки поотделно, на спешни служебни задължения, на неотложни бизнес ангажименти. Не пропуснали да благодарят по телефона за грижата. Изтъкнали, че това, което тя прави за детето, "е мило". Помолили я (по телефона) да отведе детето вкъщи. Така свършило общуването й с тези напълно непознати майка и татко. Тя отвела детето.

Първи вариант - то пак ще излезе, ако е от смелия тип. И бързо ще стане жертва или хищник в големия мол на утрето. Втори вариант - ще се заключи и ще си седи самичко пред компютъра - той поне не хапе в прекия смисъл на думата.

И в двата случая трябва да го познаваме, то е нашето бъдеще.
33
7315
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
33
 Видими 
19 Юли 2010 19:51
Симпатична статия
19 Юли 2010 19:54
Дано не излезе, че противопоставям пионерчетата и комсомолчетата на днешните тийнейджъри.
А дано, ама надали!

_______________________
Покажи неуважение към георги първанов (гоцэ), пиши името му с малка буква!
Блогът на Манрико
19 Юли 2010 19:58
Е**ти добитъка са тия родители

Редактирано от - sybil на 19/7/2010 г/ 20:13:11

19 Юли 2010 20:52
Да, съвсем друго си е ако двете банди се изпозастрелват перманентно и феерично..... накрая винаги ще дойде един мускулест чичко Рамбо и ще въдвори, въпреки съпротивата на някои случайно-корумпирани ченгета, след хиляди убити и стотина ранени, всепобеждаващия PAX AMERICANA!!! Алилуя!!!
19 Юли 2010 21:12
Авторе, !
......................................... ..........
п.с. Беше ми изключително приятно да разменяме по някоя дума в НДК.
Там долу...
19 Юли 2010 21:50
Стига с тия менти! Аз прочетох статията, защото мислех, че е за историческата роля на ДКМС, а вътре се говори за полски галеристки, като че ли ние си нямаме Патрашкова.
20 Юли 2010 00:10
Проблемът на българските писатели е, че живеят на Марс, а когато паднат на Земята, се оказва, че не говорят езика, не познават бита и душевността на местните, та в резултат, дори да се опитат да кажат нещо смислено, предизвикват смях.

(снимка: натиснете тук)
20 Юли 2010 06:09
И двамата - нормални млади хора, категорично отказали да дойдат и да се заемат с пострадалия си син. Позовали се, всеки поотделно, на спешни служебни задължения, на неотложни бизнес ангажименти. Не пропуснали да благодарят по

Явно свидетлката има някакви по-специални отношения със семейството и авторът и' симпатизира...Иначе просто няма смисъл...
20 Юли 2010 06:26
Положението е трагично. Хич не ме притеснява пенсионерската дидактика. Немаше празно място навремето в училищните дворове-футболните игрища, баскетболните.Насекаде пълно. Дойдат големите изгонат малките, те па отидат импровизират врати с камъни, некоя ханела . Сега нема братче - тук таме ги гледам едни нефелни несръчно подхвърят, подритват нещо. Вяло, едни криви такива .в рап пози хем изгърбени, че на една страна , че и краката на хикс. Момичетата едни такива трътлести от дюнерите и макдоналдса. На зле отива работа. Колективната репресия я нема а ма и личното усилие ептен. Който има късмет и ген че се крепи крево-ляво, другите че са на програмиране и мас репресия от еМТиВи.
20 Юли 2010 07:12
Да се пресилват нещата е нормално. И изгодно...Преди много години "садехме" топчета и играехме на "фунийки". Отделно футбола и баскетбола.А и ханбалът беше много навлезнал. Какви между- училищни битки бяха...Тези момчета и момичета които бяха засадени със спортни необходимости продължиха със заниманията.За останалите останаха неделните мачлета. Същото е и сега.Само че вместо топчета и фунийки има виртуални игри.Он лайн.С по 20 и повече участници.Които се познават един друг толкова, колкото ние тук във форума.Което пък в един момент надхвъря смисълът на "виртуланото" и го превръща в основното "лице в лице" познаване.И то само от контакти чрез постове...В словото е истината и то е началото и всичко.

Редактирано от - ivo kunchev на 20/7/2010 г/ 07:17:25

20 Юли 2010 08:19
Бойко Ламбовски .
20 Юли 2010 08:57
И сега к, во ще правим, пак ще викнем где е държавата, даскалите, училището, ама бат ББ и това ще оправи дайте му време бе хора...А инък навремето родителите ходеха на работа, сега правят бизнес, вадят парички за да ходят после те и децата им по молове, к, во виждат децата...те са попивателни...Пфу-у-у.
20 Юли 2010 09:18
Нещо много се увлякал в обобщенията автора.
Нима е сляп за децата, които се образоват, четейки книги, които отделят време за спорт - плуване, футбол, баскетбол. Които се формират като едни възпитани, образовани, и най-вече здрави във физическо и моралто отношение личности - основа за бъдещи млади професионалисти, на които поколението на автора ще разчита, за да има достойни старини.
20 Юли 2010 09:51
Е, хайде, хайде! Всяко поколение с неговия си начин на живот. Децата не могат да си представят как е живяло нашето поколение, както и ние не можем да си представим поколението на нашите родители.
Сигурно човек е вече остарял когато започне с едни констатации от рода: "Е, какво знаете вие сега? А ние едно време..."
20 Юли 2010 10:17
Сигурно човек е вече остарял когато започне с едни констатации от рода: "Е, какво знаете вие сега? А ние едно време...

Сигурно е така, Cruella, но трябва да отчетем и безспорния факт, че никога в човешката история не е имало такова бурно развитие и такава промяна на начина на живот в рамките на едно поколение. Аз съм ритал топка на същото място, където го е правил баща ми, но синът ми просто няма как да го направи.

Безпрецедентният, пвтарям, прогрес в рамките само на две-три десетилетия, може да доведе до всякакви - добри и лоши - последствия. И не можем с лека ръка да отмахнем промените, да ги причислим към традиционните конфликти между поколенията. Аз лично съм черноглед (заради небивалите досега възможности за манипулация, предоставяни от глобалните медии и комуникации), но дано греша.
20 Юли 2010 12:22
Въй, въй, въй, тюх, тюх, тюх, че на лошо върви тоя свят...
Няма как моловете да не са виновни.
А галеристки у комсомола ептен нямаше. Тогава, по думите на др. Денков, имаше само общество на производството и труда.
20 Юли 2010 13:30
..Безпрецедентният, пвтарям, прогрес в рамките само на две-три десетилетия..


И в какво се изразява, по-точно, този безпрецедентен прогрес? В джаджите, окачени на задника? Във все по-големите телевизори, на които могат да се гледат все по-затъпяващи простотии? В лъскавите супермаркети, в които ти продават с ентусиазъм боядисани пластмаси? Прогрес, да, ама леко маймунски.
20 Юли 2010 13:37
Пионерската организация си имаше и минуси - формалност и показност - и плюсове: лагерите (въпреки всичките им кусури), градските лагери (днес бихме ги нарекли игротеки), екскурзиите и походите.
Но тя далеч не е играла онази лидерска роля, за която говори авторът. Истинската, неформалната роля играеше нещото, наречено "махала" - свободната улична общност на децата.
Уви, подобна общност днес просто е невъзможна. Когато си мисля за нещо подобно, винаги си припомням думите на една американска общественичка: "На какво учим децата си? Да не вярват на непознати хора. На какво учим учителите? Да не прегръщат децата, защото..."

Редактирано от - Сократ-май на 20/7/2010 г/ 13:38:17

20 Юли 2010 14:01
И в какво се изразява, по-точно, този безпрецедентен прогрес? В джаджите, окачени на задника? Във все по-големите телевизори, на които могат да се гледат все по-затъпяващи простотии?

Какъв ти е проблемът? Живей си и без тях.
20 Юли 2010 14:19
А, аз нямам проблем. Преживявам спокойно без телевизия от десетилетия. Към айфончета и подобни ай-дивотии съм равнодушен. Рекламите предизвикват в мен обратен на желания ефект. Не проповядвам никому да живее като мен, щото е безсмислено. Учудвам се просто на юнашкия ентусиазъм с който тоталната комерсиализация се приема за прогрес.
20 Юли 2010 14:57
Вяло, едни криви такива .в рап пози хем изгърбени, че на една страна , че и краката на хикс. Момичетата едни такива трътлести от дюнерите и макдоналдса.

Бе не е точно така. Поне в Бургас. Верно е че не се играе толкова мачлета и баскетбол както преди, ама пък напоследък се навъдиха едни "джъмпър"-чета. Гледат в ютубата клипове по паркур и после правят салта, прескоци и други пинизи по цял ден. Доста тупанджии се навъдиха също - боксьорчета, кикбоксьорчета, борчета, даже на две-три места има "школи" по ММА. Културистчетата и тея къде висят по лостовете също са доста. Просто май спортните занимания еволюираха от групови към по индивидуални.
20 Юли 2010 15:32
Какво още липсва на днешните деца?
Ленинските съботници със събиране на отвратителни боклуци, досадните сини и червени връзки, без които не можеш да влезнеш в клас, безсмислените физзарядки, чистенето на класната стая с паркетол (паркетин), шкуренето на чиновете, проверките за гниди, вечното събиране на помощи за Никарагуа или Армения, мъкненето на вторични суровини, задължителните посещения на "Ешелоните на смъртта", умопомрачителните тренировки за манифестации и като кулминация - задължително колективно гледане на погребението на съветски лидер (нашият собствен лидер беше от род на столетници).

Редактирано от - Васик на 20/7/2010 г/ 15:39:58

20 Юли 2010 16:08
Само примера с детето и кучетата е достатъчно ярък, и дава частичен (50%)отговор на въпроса: защо днешните деца са такива....
20 Юли 2010 16:27
Само примера с детето и кучетата е достатъчно ярък, и дава частичен (50%)отговор на въпроса: защо днешните деца са такива....

дааа... ено време такава случка беше невъобразима... шото секи 9-10 годишен хлапак си ходеше с прашката в джоба... и немаше помияр който да посмее да му се нахвърли... а днешните кво... дори и не знаят как да си направят прашка... а дали има инструкции некъде из нета...

пп. и немам предвид задна прашка... за нея със сигурнос ше се намерат инструкции... става въпрос за онаа джаджа... с ластиците... дет изстрелва камичета...

Редактирано от - Bai Car на 20/7/2010 г/ 16:30:39

20 Юли 2010 16:38
Всичко съобразно времето и джаджите на времето...не е станало апокалипсис, к, во сега, всички да бъдат, Айнщайновци, Стоичковци, Месита, Мадонни...или демек "велики" като нас...Погледнете себе си, спомнете си к, во сте правили като малки...и тогава всичко си идва на място...И сегашните деца ще сложат цилиндри...Няма да пропадне България...даже ми се струва, че с нашите деца ще бъде по-просперираща...Мечти може би, не надежда...
20 Юли 2010 17:02
Бай Царю честити, едно време нямаше и толкоз помияри...Нямаше и толкоз много еко, меко и прочие "защитници на животните". Само сега дето няма защитници на хората, най-паче на децата...
20 Юли 2010 17:29
епа немаше... шот си ги отстрелвахме... с прашките...
20 Юли 2010 18:04
Хареса ми писанието. Въпреки, че обобщенията му са валидни за големият град. На други места все още се намират квартални банди с подобни на детството ми занимания. Макар и доста по-постни и неизобретателни...
Тенденцията, обаче, е вярно уловена.
20 Юли 2010 18:41
Като чета коментарите , то и доброто и лошото , сме си забравили . Баф , светлия повод , за историческа снадка в на подхода ни , че и чудо историческо , в дето се оказваме ...
20 Юли 2010 20:07
Бай Кар, по наше време нямаше скитащи псета, поне във Варна. И в нашата махала имаше само 2 семейства с кучета. Едното си го разхождаха с намордник, другото беше пухкава топка козина, готова да се просне по гръб пред всяко хлапе, клекнало да я погали. И махалата беше, както го е написал Сократ-май. Закрилник, приятел, коректив...Къде е детето, абе тук някъде, из махалата. И всичко е наред, защото чуваш, когато майка ти те вика през балкона, дори и да не я виждаш. Няма да кажа - горките ни деца - но понякога ми е жал за тях.
20 Юли 2010 20:29
Абе бездомните глутници и мола са по-малка болка за днешния комсомол. Наркотиците са по-голяма. Нема прашки срещу тях.
21 Юли 2010 11:27
Авторе, много добре!
Примерът за детето подгонено от глутницата и безотговорните родители си е направо едно модерно продължение на "Куче в чекмедже".
Мисълта ми е, че не бива да се идеализира нашето детство, и то има своите тъмни и светли страни.
И днешните деца са "таралежи", но по един по-различен начин, ние ги виждаме изкривени през призмата на времето, както нас са ни гледали нашите родители.
Но Калки е много прав, движението на обществото се влияе от толкова много странични фактори, интернет е един от тях и решаващ. Голяма част от нашия живот и този на децата днес протича онлайн.
24 Юли 2010 12:42
Времето и нас е променило към по-лошо... Иначе щяхме вместо да си пишем тук, да си пием питието в махенските кафенета и там да бистрим проблема tet-a-tet или да грабнем прашките и да решим проблемите с уличните псета... Май остаряваме , а, бивши пионерчета
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД