При извършената наскоро актуализация на бюджета бяха дадени допълнително 62.5 млн. лв. за доизграждането на автомагистрала "Люлин". Или иначе казано, Народното събрание фактически подписа анекс, с който се дават още много милиони. Все неща, за които сегашното управление твърдеше, че е нещо много лошо и престъпно дори.
Сега обаче не само цялата тази работа продължава, но и големите суми вече се пускат да минават и да се "изпират" през парламента, за да не би след време премиерът и неговите министри да започнат да ходят в прокуратурата като обвиняеми. "Ще поискам дебат и гласуване в парламента, защото не поемам риска сам да давам толкова пари, за да не ни заключат прокурорите нас заради бившето правителство", обяви преди актуализацията в Народното събрание премиерът. В парламента обаче дискусия нямаше. Изгласува се нещо и бе свалена отговорността от премиера.
Подобно поведение е скандално, защото министрите не поемат никаква отговорност, правителството не поема никаква отговорност и премиерът не поема никаква отговорност. По министерствата и Министерския съвет никой не подписва нищо задължаващо. Карат се само чиновници да го правят - под страх от уволнение.
Примерът с магистрала "Люлин" може да бъде използван като
христоматиен. При него строителният министър проведе преговори с турската фирма, от която искаха определена сума, за да довършат магистралата в срок до края на годината. После той твърдеше, че успял да я намали и че по този начин щял да спаси 100-200 млн. евро от фондовете на ЕС, които иначе нямало да бъдат дадени. Но не поемал отговорността да подпише допълнителното споразумение. После препрати историята в правителството. Оттам поогледаха нещата и обявиха, че не могат да поемат тази отговорност и с това трябва да се занимава парламентът. И затова ще заложат сумата от 62.5 млн. лв. допълнителни пари за турската фирма, която изгражда автомагистралата, в актуализацията на бюджета. Така щели да се спасят вече не колко да е, а вече цели 300 млн. евро. И накрая депутатите от управляващото мнозинство изгласуваха отпускането на сумата.
И какво ще стане, ако автомагистралата не бъде завършена до края на годината и при сегашното увеличение на сумата за фирмата? Ами ако пак бъдат загубени парите от Европейския съюз? Кой ще отговаря тогава?
Кой ще носи отговорност? Парламентът ли?
Такъв тип нагласа и схващане у изпълнителната власт за какво служи законодателната са скандални. Но очевидно Народното събрание в този си вид си заслужава съдбата. Затова може би ще е добре прокуратурата да покаже кой кой е в държавата и да започне да вика на разпити всеки от народните представители, които са дали толкова много милиони като анекс.
Да, не е лесно да се управлява и най-важното - отговорно е. Втората част очевидно стряска премиерът. Например, когато отидеш да откриваш Околовръстното и при първия дъжд асфалтът се нагъва, независимо че има 10 години гаранция, трябва някой да носи отговорност. Фирмата бърза да рапортува, че ще го поправи, но кой е този, който е приел обекта? Кой я е контролирал?
Идеята за трите независими власти в държавното управление не включва една да си мие ръцете с другата - защото е още по-колективен орган например, а колективните органи не носят наказателна отговорност.
Такъв подход води до извращения, нямащи нищо общо с демокрацията.
Затова нека и отделните власти да си имат своите правомощия и своите екстри по закон и конституция, но и да имат своите отговорности и достойно поведение. Иначе се превръщат в обикновени мушмороци.