Броят на имигрантите в Европа намалява. Една от причините за това е икономическата криза. В Германия този процес показа отново, че страната има нужда от имигранти, за да има спокойно бъдеще. Имиграцията е чудесно нещо, ако имаме предвид въодушевлението на германските футболни фенове от техните герои. Мюлер и Йозил, Швайнщайгер и Боатенг, Кедира и Фридрих - всички те, представители на мнозинството и деца на имигранти, бяха в един общ национален отбор. Какво по-хубаво от това на фона на ксенофобските нападки в този толкова емоционален спорт.

Животът на повечето имигранти в Германия е далеч от еуфорията и благополучието. Истинските герои са на касите в супермаркетите. Те гледат болни, грижат се за стари хора, чистят частни домакинства и работят в ресторанти. Повечето чужденци продължават да вършат "черната работа" в обществото, но пък все в сфери, от които зависи функционирането му. Положителното е, че през последните години шансовете им за работа дори са нараснали на фона на увеличаващата се безработица в страната.

Жените-имигрантки са тайното оръжие, което се мобилизира в случай на нужда. Често им се налага да приемат по-ниско заплащане и да се съгласяват с по-лоши условия на труд, надявайки се на по-добър живот. Перспективите на децата им обаче изобщо не изглеждат добре: една четвърт от младите имигранти в Европа между 15 и 24 години са без работа. Те се оказаха най-лесната жертва на кризата. Германия обаче има нужда от имигрантите. Без тях тя не може да поддържа благосъстоянието си в дългосрочен план. За това предупреди наскоро еврокомисарката по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом.



Имигрантите обръщат гръб на Германия



Нека все пак да си отговорим на въпроса доколко привлекателна е имиграцията в Германия за висококвалифицираните специалисти, например? За тях по правило се намира място само в сектора на ниското заплащане. Това не е перспектива, заради която си заслужава да напуснеш родината. Чудно ли е тогава, че тези хора търсят късмета си не толкова в Германия или в други европейски страни, а в Австралия, Канада и Съединените щати?

Германия ги отблъсква и с това, че липсва концепция, на базата на която да се инвестира системно в обучението на децата от имигрантски произход. А те имат нужда от насърчаване на способностите и възможностите им.

Дотогава, докато политиците и обществеността в Европа виждат в имигрантите по-скоро проблем, отколкото шанс, ще бъде трудно да се разработят ефективни, насочени към бъдещето концепции, които да бъдат успешно приложени. Германия определено е имигрантска държава. Повечето германци обаче трудно могат да осъзнаят това на фона на рестриктивната политика, която се води спрямо имигрантите. Промяната в нея е по-голямо предизвикателство, отколкото сформирането на добър германски национален отбор със значителен брой имигранти в него.



Умните да заповядат!



Един германски политик пледира за въвеждането на тестове за интелигентност за мигранти. Това възвести на заглавната си страница таблоидът "Билд". Една иронична реакция на публициста от "Франкфуртер Рундшау" Фолкер Шмид: Това се нарича летен театър! Петер Трап, от християндемократическата фракция в градския парламент на Берлин, т.е. един политик от задните партийни редици запълва лятната информационна дупка с предложения, които никога не могат да бъдат реализирани. В този конкретен случай това е толкова ясно, че в политическия резонанс от предложението се прокрадва и известна доза възмущение. При това вестник "Билд" включва в "инициативата" и още един второразреден политик - председателя на окръжна секция на Християнсоциалния съюз и евродепутат Маркус Фербер.

Той дава за пример Канада, заявявайки, че в това отношение страната била много по-напред, тъй като изисквала от децата на мигрантите по-висок коефициент на интелигентност, отколкото от местните деца. Тези експерти по "интелигентностния" въпрос не казват обаче за какъв вид интелигентност става дума и какви точно тестове имат предвид.

Дали говорят за теста на Бине-Симон или за прогресивните матрици на Рейвънс? Психолозите разработиха тестовете за интелигентност като средство за диагностика. Проучват се съвсем определени сфери на мисленето, които обаче допускат само ограничени изводи за това как хората се справят в ежедневието или трудовия свят. Влизащият в ролята на модератор вестник "Билд" се увлича с израза: "Политици от Християндемократическия и Християнсоциалния съюз изискват..." Друго булевардно издание, берлинският B.Z., се изсилва още повече в градацията, излизайки със заглавието "Християндемократическият съюз настоява за тестове за интелигентност за мигранти". Със сигурност германският Християндемократически съюз не повдига такова искане. Пълномощничката на федералното правителство по въпросите на интеграцията - християндемократката Мария Бьомер, се противопостави с една необичайна категоричност, заявявайки следното: "Искането за тестове за интелигентност е сбъркано искане, от което не прозира особена интелигентност..."