Димо Гяуров е роден през 1963 г. По времето на правителството на Иван Костов беше шеф на Националната разузнавателна служба. В момента е депутат от "Синята коалиция" и председател на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика.

--------



- Г-н Гяуров, Корнелия Нинова от БСП отправи критики към дейността на комисията за корупцията и я упрекна, че не работи ефективно. Как ще коментирате?

- Не бих желал да коментирам думите на г-жа Нинова, защото те са обидни за парламентаризма, за нея самата и за партията, която представлява. Обаче се налага. Това, което тя каза, е една голяма лъжа. Тя се опита да вземе повод от доклада на Еврокомисията, където се препоръчва създаването на независим орган, който да се занимава с конфликта на интереси. Към настоящия момент такъв ангажимент освен нашата комисия имат инспекторатите на министерствата, различни комисии в местната власт. За съжаление и ние многократно сме констатирали, че те не вършат работа. Г-жа Нинова си позволи да заяви, че нашата комисия е зависим орган. Тя ни обвини в чадър над администрацията, което също е лъжа. Не мога да не отбележа, че в комисията работим изключително добре, включително с представителя на БСП г-н Бойко Великов. Работим принципно и решенията ни се базират единствено на закона и стремежа за консенсус. От г-н Великов не съм чувал критики.

- За разлика от предишните парламенти обаче сега заседанията на комисията по корупцията са закрити. Не смятате ли, че публичността е едно от най-важните оръжия на вашата комисия за въздействие над изпълнителната власт?

- В предишните парламенти такава комисия не е имало. Настоящата комисия обхваща дейността на три комисии от предишното НС - комисията за борба с корупцията, за конфликт на интереси и по парламентарна етика. Вярно е, че голяма част от нашите заседания не са публични. Но мотивът е, че следва да осигурим тайна по отношение на част от разследваните материали, за да не накърним доброто име на един или друг гражданин. Трябва да се знае, че голяма част от сигналите са анонимни и след разследване се оказват клеветнически. Само в около 10-15% от тях фактите се потвърждават напълно и намират реализация в предварителни производства или други административни преписки.

- Споделяте ли мнението, че този парламент е един от най-лобистките. Подкрепяте ли идеята за закон за лобизма?

- Напълно приемам твърдението, че в рамките на този парламент някои колеги се опитват да лобират неправомерно и да пробутват индивидуални или корпоративни интереси чрез отделни законопроекти. Настоящото законодателство обаче не ни дава лостове за въздействие и начини да се преборим с това явление. Лобизмът в този му вид най-често не е престъпление. Може би не е лоша идеята да се създаде закон за лобизма, който да регламентира нещата. Тези дейности и интереси трябва да бъдат извадени на светло. В една част от лобистките скандали в този парламент обаче би могло да става дума и за престъпление. Тогава не е необходим закон за лобизма. В НК има текстове, които могат да бъдат приложени. Ако няма политическа воля явлението да бъде преборено, нищо няма да се получи. Дори и със закон за лобизма.

- Бихте ли дали пример за случай, в който би могло да става дума за престъпление?

- Директно бих ви насочил към закона за наркотичните вещества, във връзка с който произтече скандалът с публикуваната в "Държавен вестник" поправка. Аз не знам кой е виновен и кой не, но такъв тип действия за мен са престъпление. Нямаше нужда да правим анкетна комисия в парламента, защото казусът е за прокуратурата.

- Как върви работата по етичния кодекс на депутатите?

- Наскоро създадохме работна група, съставена от представители на всички ПГ. В нея стигнахме до извода, че е най-добре да изберем временна комисия, която да доработи и внесе окончателния проект. Вероятно съвсем скоро в пленарна зала ще влезе такова предложение, подписано от ръководствата на всички ПГ. Мандатът на комисията, която ще изработи кодекса, ще е 2 месеца. Идеята е да бъде готов в късната есен на тази година. Кодексът няма да дописва правилника. Но би могъл в чисто морален аспект да постави определени изисквания и рамка, в която е препоръчително всеки депутат да вмества поведението си.

- Опити за създаване на етичен кодекс имаше и в предишни парламент, но те бяха неуспешни. Защо да вярваме, че сега това ще се случи?

- Аз мисля, че ще се случи. Ние в комисията затова оповестихме нашия проект, за да създадем интерес по темата, и това постигна ефекта си.

- Вие казахте, че този кодекс ще има по-скоро морални норми. Не е ли твърде наивно да се смята, че някой ще се притесни от подобни текстове?

- Няма как да бъде по друг начин. Ако искаме норми, които да бъдат задължителни, ние трябва да ги вкараме или в закон, или в правилника на НС. Етичният кодекс би могъл да бъде единствено етична рамка, препоръка за поведение, не може да бъде категорично задължение.

- В началния проект обаче имаше наказания.

- Бяхме предложили това с идеята да има и промяна в правилника. Ако временната комисия продължи работата в тази посока, тя би могла да предложи и промяна в правилника.

- "Синята коалиция" все още е партньор на ГЕРБ и принципно подкрепя правителството. Не станаха ли обаче вашите противоречия твърде много и докога ще продължава това партньорство?

- Тъй като искрено желаем промяна и свързваме това с успеха на правителството, ние обещахме партньорско поведение веднага след изборите през миналата година. До настоящия момент не сме променили нито намеренията си, нито действията си и възнамеряваме това да продължи и занапред. Още преди година обаче заявихме, че няма да подкрепяме на всяка цена и въпреки всичко. Няма нищо лошо да критикуваме правителството по отделни политики, където то не се справя. Докога то няма да се съобразява с нас и ще започне да възприема част от препоръките ни, е друг въпрос. Но ние не сме част от коалиция с ГЕРБ, не сме поели политически ангажимент за работата на правителството и не носим отговорност за работата му. Не виждам никакво противоречие в действията ни.

- Но да подкрепяш едно правителство, а да не подкрепяш най-важния за него акт - бюджета му, не е ли противоречие?

- Ние подкрепяме правителството, защото искаме то да успее. Защото искаме България да излезе от тази тежка икономическа ситуация, в която се намира. Защото искаме България да стане най-сетне член на ЕС, който с нищо не се различава от останалите държави членки. Когато обаче не виждаме ясни действия за излизане от кризата, когато няма антикризисна програма, а наблюдаваме известна хаотичност в мерките, няма как да си премълчим. Аз смятам, че именно това е партньорското поведение. Ако си партньор с някого, ти си длъжен да му посочиш всички грешки и да се опиташ да го предпазиш от бъдещи такива.

- Смятате ли, че правителството има ресурс да се справи с кризата, включително кадрови?

- Аз лично ставам все по-голям песимист. Но мисля, че е необходимо да дадем някаква времева рамка на икономическия екип да предприеме всички мерки, за които настояваме. Още повече че миналия четвъртък получихме официално обещание за това от г-жа Менда Стоянова. Есента е един достатъчно дълъг срок.

- Споделяте ли умерения оптимизъм, обхванал политиците след последния доклад на еврокомисията?

- Този доклад наистина е най-добрият, което обаче в никакъв случай не го прави много добър. Просто на фона на предишните убийствени доклади, този звучи много добре. Но в него се изказват доста критики за липсата на конкретни резултати. Тези критики не са само за съдебната система. Да не забравяме, че резултатите във вид на присъди са ефект от комплексното действие на полиция, прокуратура и съд. А само политическата воля съвсем не е достатъчна.