За последните пет години не е ясно кое бе повече - водата, която се изля от небето, или празните приказки за наводненията. Оттече се и Емел Етем, но на нейно място не се появи нищо по-добро в предотвратяването на бедствията.

Пак има нерегламентирано изпускане на вода от язовирите, отново "Напоителни системи", които стопанисват едни от най-големите водоеми, са ни лук яли, ни лук мирисали, когато приливни вълни заливат селища и реколта по поречието на реките. И няма кой да каже спазени ли са свободните санитарни обеми.

В същото време речните корита и деретата са пак непочистени от бедстващите заради кризата кметове. И по традиция никой не се вълнува от съдбата на истински бедстващите избиратели. Освен медиите - колкото една телевизионна емисия време или една вестникарска страница сълзлив репортаж.

Погрешно е да се смята, че кризата е оправдание да не се предприема нищо за изграждане на диги и поддържане на отводнителни съоръжения. А с безпаричието да се прикрива безотговорността на местната и държавна власт.



Пари, поне на книга, има



Фондът за бедствия към МС беше захранен с 81 млн. лв. и няма данни да е бил отклонен от финансовия министър за запушване на пробойни в бюджета.

Но вече преполовихме годината и не дава информация какво се случва с този фонд и дали вече има правилник за работата му. Преди около два месеца още нямаше. Тогава председателстващият го вицепремиер Цветан Цветанов увери депутатите, че много бързо ще го рестартира. От него се очакваше дори повече - да извади на светло виновниците за изтичане на милиони от фонда за бедствия към фирми на ексуправляващите. И да върне част от парите в бюджета. Но акция "Потоп" така и не се случи.



И до днес работата на комисията за бедствия тъне в мъгла



Никой в държавата не знае заседава ли и какви решения взема. Емел Етем поне публикуваше решенията и протоколите на сайта на Министерския съвет. Така разбрахме, че предизборното обещание на Ахмед Доган да построи път от Рибново до Осеново е осребрено с 11,4 млн. лв. от фонда за бедствия, а други 9 млн. лв. глътна отсечката между Девин и Фотиново. Имаше посочени дати за бури, когато метеорологичната прогноза сочеше слънчеви дни. Освен това лъсна феномен, при който порой потрошава керемидите на джамията, но остават сухи и читави съседните училище, детска градина и читалище.

Продължава ли тази традиция, така добре отработена от кадрите на "Гражданска защита" по места, които на практика изготвят протоколите за бедствията? И това не знаем. В интерес на МВР е, към което премина борбата с бедствията, да хвърли повече светлина. На сайта на МС от миналата година не се публикуват решенията на комисията, а от пресцентъра на МВР обясниха, че могат да се получат по закона за достъп до информацията, след като лично Цветанов разреши.

Зад цялата тази бюрократична машина се крие нещо много тревожно - бедствията отново са превърнати в арсенал за политически битки. Идват местни избори и драмата на останалите без дом от потопа хора може успешно да се използва за бял или черен PR. Обикновено най-потърпевши са в ромските махали, където при всеки проливен дъжд рухва по някоя къща. Там няма канализация, а боклуците задръстват каналите за оттичане на речната вода. Кметовете първи се притичват при бедстващите, но обикновено сочат като виновник държавата. Тази картинка с тюхкащи се и заканващи се кметове я гледаме вече пет години. Някои от тях ги преизбраха през 2007 г. с обещания да вземат мерки срещу бъдещите наводнения. И на това ниво си останаха.



По закон кметовете трябва да имат заделени пари в общинския бюджет за бедствия



В Пловдив например, който често се превръща във Венеция, не е ясно защо все още не се ремонтира подлезът при Централната гара и не се поправи дъждовната канализация. Евгений Маринчешки, кметът на Съединение, в което тези дни бяха наводнени 500 къщи, безпомощно обясни, че това се случва за пети път в резултат на изпускане на вода от водоеми. Това е престъпление, но кметът още не е решил да даде ли виновните на прокурор.

Наводненията са доходоносен бизнес у нас и никой в държавата няма интерес да удари този "сектор". Кметове успяват да се доредят до апетитни хапки от фонда за бедствия, които разпределят на свои фирми, заобикаляйки елегантно изискванията на закона за обществените поръчки. Освен това откриването на всеки ремонтиран обект е потенциално предизборно мероприятие. Държавата пък печели предимство, като изобличава некадърните и корумпирани кметове или най-малкото ги държи в "ръцете си". Застрахователите също се облажват от всеки потоп, защото тогава се засилва притокът на клиенти. Това, че въпросът със застраховките остана висящ толкова години, също е показателен. От една страна, хората не застраховат имотите си заради ниските доходи и още по-ниска култура на безопасност. От друга - застрахователите се измъкват с всевъзможни трикове, за да не покрият изцяло щетите. От трета страна, държавата уж покрива някакви щети, но всъщност проявява двоен стандарт към пострадалите, защото няма ясно разписани критерии кога дава пари за възстановяване на пострадал имот. А и фургоните на Емел Етем ръждясаха и вече не стават за употреба. И скоро ще трябва да се купуват нови.

Ако продължава така, скоро политиците ни ще управляват две Българии - едната под вода, а другата - над. И без това избирателите търпеливо мълчат като риби вече пет години. Може би пак се чака Брюксел да попита на висок глас - защо се захванахте със световните бедствия, като номинирахте ресорен еврокомисар, преди да изплувате от собствената си тиня?