Бузлуджа ще е вятър работа тая година. Не само заради ветрогенераторите, които швейцарци се канят да инсталират около легендарната Летяща чиния на БКП, но и заради въздухарската патетика на левицата, изчерпана напълно от съдържание. Знакови фигури вече заявиха, че няма да уважат събитието. Дежурното конферансие Стефан Данаилов отказа да е аниматор на апатичната и обезверена соцмасовка. Бузлуджанските поклонници са оставени на произвола на лидерската харизма. Посланията на Станишев ще са до болка познати - ГЕРБ върви сигурно към провал и "Бойковата зима" вече чука на вратата. Със сигурност ще бъде завъртяна плочата за безсрамния лобизъм в парламента, но деликатно ще бъде подминат вътрешнопартийният сюжет "Георги Гергов - областен лидер на БСП в Пловдив".

БСП не разполага с по-окуражителна стратегия от изпитания рефрен "Падни да стана". Всеки път, щом паднат от власт, социалистите застиват в изчаквателна поза край политическата въртележка. От опит знаят, че е достатъчно да изтраят търпеливо един оборот и тяхното конче отново ще ги вкара във властта. Сега не правят нищо по-различно. Колкото и ГЕРБ с издънките си да работи за прослава на Станишевото правителството, то си остава емблема на корупцията и управленската немощ. И тази дамга продължава да краси челата на най-активните соцпарламентаристи и да обезсмисля сълзливите им речи в защита на бедните и онеправданите. Провалът следваше да бъде анализиран, дълбоко осмислен и от него да последва промяна. Нищо подобно. След електоралния разгром



лидерът се възкачи върху партийните руини като на пиедестал



и до ден днешен отказва да помръдне. Преоценка на политиката не се състоя, а пък и кой ли да я направи - същите тези министри, които довчера безчинстваха? И така на "Позитаник" продължиха да тананикат фалшиво старите шлагери и след сблъсъка с айсберга. Опозиционните стойки на червените в НС са лишени от автентичност. Нещо повече, справка в парламентарните дневници показва, че някои скандални законопроекти е можело да бъдат спрени, ако червените депутати си бяха на работните места - като този за платеното висше образование например. Да не говорим за празната лява част на пленарната зала и проспания дебат при първото четене на закона за тазгодишния бюджет.



Дори и паднала, БСП пак остава права.



Тази перифраза на историческата максима за съжаление продължава да е валидна и днес. Въпреки провалите в управлението, несъществуващия лидер, вътрешните раздори сред партийните ООД, столетницата остава втора политическа сила в страната и основен приемник на властта при крушение на ГЕРБ. Макар и неспособна да спечели самостоятелно изборна битка, соцпартията е незаобиколим опозиционен фактор при сформиране на властова алтернатива. Тъкмо на това залагат носителите на статуквото в БСП - да изцедят докрай остатъчния си твърд електорат и на следващите избори, без разкаяние и без прошка. По комунистически непоколебимо. В името на тази най-висша цел най-немирните хайверени левичари се кротнаха, оставиха лидера да бездейства и се заослушваха за приближаващия президентски влак, който да изтегли на буксир столетницата от тресавището на политическата й немощ. При първите звуци на свирката тия първи ще запълнят телевизионните екрани с критики срещу настоящото управление срещу билет за първа класа. А дотогава -



снишаване, както гласеше повелята на Тато ди тутти тати.



Още повече че днешните спонсори на властта утре ще са техни. Защо им е да си развалят достлука?

Засега отливът на доверие от ГЕРБ не води до приливна вълна към БСП, отчитат социолозите. По-скоро се пълни банката на апатичните, огорчените, негласуващите. Какво може да обещае соцпартията на тези хора след три години? Че няма да работи за олигарсите? Та нали те са в редовете на партийното ръководство! Че ще си я кара постарому след оценката за "успешното управление"? Досега поне друго не сме чули. Че няма да раздава обществени поръчки на разни "Батковци"? Та нали Станишев лично им изказа благодарност! Че ще разпределя честно парите от еврофондове? Стига да й ги дадат!

На Бузлуджа отново ще се веят червени знамена и възторжени баби ще приветстват лидера, както е било от сто години насам. Стотина "внучета" ще получат демонстративно партийните си книжки, за да се види, че има приемственост и подмладяване. Червените феодали ще се смесят великодушно с тълпата, за да покажат, че пак са с народа. А Станишев ще цепи въздуха с позитанска метафорика за "Бойковата зима" и "неизбежния провал". Дали пък Костов не постъпи по-мъдро, като млъкна за дълго след своето историческо поражение?