Изглежда, че при нас, европейците, засега всичко е спокойно. Да, живеем в икономическа рецесия, но и преди ни се е случвало и сме се справяли. Разпадат се лични и търговски връзки, но и това ще преодолеем. Ако се обърнем към историята, можем да видим подобни събития. Римската империя е разцъфтявала, за да я погълне кризата, и в крайна сметка се е разпаднала. Но ако античната империя е гаснела столетия наред, в настояща Европа този процес, подпомогнат от стремителния технически и социален прогрес, може да приключи за доста по-кратко време.

Какво е общото в зараждането и падението на великите империи?



1. Войни срещу търговия



Сходствата между Европейския съюз и Римската империя личат от самото начало. Обединението на Стария континент преди няколко години стана с помощта на икономиката. Това обаче не стана изведнъж. За икономическо обединение или най-малкото за митнически съюз говорят още преди столетие индустриалците и банкерите на Германската империя.

Но всичко се случва едва след двете световни войни. Когато движещи сили стават предприемачите от двата бряга на Рейн, които искат да обединят мините с въглища и желязна руда, металургичните и машиностроителните заводи.

Зараждането на Римската империя също е предизвикано от стопански причини. 100 г. преди възникването й търговци свързват цялото Средиземноморие чрез мрежа от морски пътища.

За легионерските походи и присъединяване на нови провинции се обявяват не толкова истинските управници на Рим - сенаторите-аристократи, колкото най-дейните представители на търговските кръгове, които са ниво по-долу в йерархията на властта. За тях територията на днешна Италия била тясна. "Златният век" на Рим продължава 2 столетия, до 200 г. след раждането на Христос.



2. Огромни данъци



Европа линее в икономическа депресия, съчетание от бавен икономически растеж, стандарт не според възможностите, задлъжнялост, инфлация и безработица. Преди 10 г. всичко това изглеждаше преодолимо, но след неочаквано разразилата се световна криза всички се съмняват в това.

Първопричината не е ясна, но икономиката явно страда.

Над същия ребус умуват и преди 2 хилядолетия. Римската империя също е сложен организъм със 100 млн. жители (днес в Европа живеят пет пъти повече хора), има земевладелци, финансисти, корабособственици, занаятчийски обединения. Но и всички те не могли да обяснят защо внезапно ситуацията се влошава чувствително в сравнение с предходните години.

От III век инфлацията започва да нараства. По пазарите търговците отказват да приемат обезценяващите се монети и се връщат към натуралната размяна. Градове започват да западат, селата се превръщат в огромно запуснато пространство.

Управляващите постепенно губят контрол над велможите и не могат да ги накарат да си плащат редовно данъците. Ето защо се налага останалите да плащат повече. Непосилните налози задушават западащите търговия и занаяти.

Сходството е чисто случайно. И днес Европа решава въпроса какви трябва да са данъците, за да може хората да ги плащат, а държавата да функционира нормално с приходите от тях.



3. Неуправляема територия



Европейският съюз възниква като ексклузивен клуб на най-развитите западноевропейски страни. После се разраства, дори безконтролно. За 10 г. ЕС се придвижи на хиляда километра на изток.

Огромният организъм става тромав и неуправляем. Още повече че в Съюза влизат държави с различна степен на икономическо развитие и с различни култури.

Така било и в Рим. Първоначално завладяването на нови територии било приветствано с триумфални походи и строителството на монументални паметници.

Заповедите на императора пътували от двореца до границата със седмици, армиите се придвижвали с месеци. Намиращите се далеч от центъра управници и генерали постоянно въставали срещу централната власт. Днес те просто не използват по предназначение дотациите от Брюксел.



4. Абсолютно морално разложение



През XIX в. съвременна Европа просперира, защото елитите и простосмъртните са искали или пък са били принудени да работят много. Но този елит, готов да пожертва себе си, когато се налагало, се размива в ерата на потреблението. Тежкият труд е заменен от култа към свободното време - попмузика, футбол и съблазнителния отглас на сексуалната революция - от модата до порнографията.

Рим процъфтява именно тогава, когато аристократите, селяните и занаятчиите искали да вземат решения, да воюват и да работят. Когато богатствата започнали да се изсипват от всички страни, те стават лениви. Буйните оргии и празненства в столицата продължавали през половината дни в годината, но това подкопавало морала.

Най-ярките капризи се балансирали с насилие. Император Калигула назначава коня си за сенатор. Обществото изтърпяло това. Но съдбоносна за императора се оказва нетрадиционната му загриженост за бюджета. Хрумнало му да напълни хазната, като превърне двореца в разкошен публичен дом, в който да предлага съпругите и дъщерите на аристократите. Планът му е посечен от мечовете на въстаналите военни.



5. Нежелание да се раждат деца



Необвързващият начин на живот разрушавал традиционното семейство, върху което стотици години се основава държавата. Хората губели интерес към децата. За римските матрони раждането на дете било обременително задължение, от което се опитвали всячески да се измъкнат. Бременността разваляла фигурите им. Пък и тогава хората живеели по-малко, отколкото сега, тъй че не им стигало времето за флиртове и търсене на любовници.

Достатъчно красноречиво за мъжкия свят в онова време говори, че философът Плутарх чувства потребност да сподели, че любовта към девойките може да бъде така приятна, както и любовта към юношите.

Във философското си произведение "Към себе си" Марк Аврелий, смятан за мъдрец на престола, предупреждава читателите, че не си струва да разчитат на децата си, защото те така или иначе няма да оправдаят надеждите.

Археолозите, разкопаващи човешки останки, засипани от вулканична пепел, имат теория, която обяснява ниската потентност с хронично отравяне. Римляните се увличали по тежки вина. Но само това не е достатъчно като обяснение за упадъка на империята.



6. Преселение на народите



При господството на декадентски възгледи, които постепенно обхващат и най-низшите слоеве на обществото, не е чудно, че в империята не достигали данъкоплатци.

Това е проблем и в съвременна Европа. Континентът неумолимо запустява. Преди 100 г. всеки пети жител на планетата бил от Стария континент, днес европеец е всеки десети. На освобождаващите се места пристигат хора от Африка и Близкия Изток, от Югоизточна Азия или от славянския изток. Преди 80 г. бе тъкмо обратното. Говореше се за пренаселеност, "излишните" британци, французи и холандци отплаваха към колониите. От една страна, днес Европа приветства имигрантите, които осигуряват изплащането на бъдещите пенсии. Наивно ли е това решение - времето ще покаже. Но присъствието им вече предизвиква напрежение и ръст на ксенофобския популизъм.

В Рим се справяли с прилива на нови хора до момента, в който чужденците не се сдобили с власт. Когато стават мнозинство в армията, настъпва преломният момент. Войската се германизира и новите командващи - груби племенни вождове, получават огромни правомощия. На последния етап те вземат властта напълно и превръщат последните императори в свои марионетки.

Армията без задължително обучение и дисциплина не успява да опази границите. От 300 г. римляните не нападат, само се защитават. Войнствени монголски хуни и германски готи, вандали и франки разделят империята и въвеждат свои порядки на завоюваните територии. Овладели напълно Запада, но Изтокът успял да се отдели. Но тук съществена роля започнали да играят гърците.

Разбира се, може да се възрази, че в Европа такова нещо не може да се случи, защото тук армията е с доста ограничена роля. Но какво ще се случи, ако в бъдеще повече чужденци стават депутати, министри, градоначалници?



7. Нежелани наследници



По мнението на някои историци Римската империя не е паднала, тя просто се е трансформирала. Но дори те допускат, че това прераждане е съпроводено със значителен упадък. Белгиецът Анри Пирен дори развива тезата, че окончателният крах на античния свят е предизвикан от ислямската експанзия. Консервативните защитници на европейските ценности песимистично допълват, че за жалост това твърдение е вярно и за днешния ден.

Последната аналогия е обнадеждаваща.

Римската империя не си отива от този свят, без да остави наследници. Заменят я няколко държави. В жестоката конкуренция не успява да победи преобладаващо най-голямата и най-процъфтяваща част от старата империя - Византия. Както показва времето, по-умни се оказват онези, които живеят в покрайнините на империята. В примитивните области по северните граници, на Рейн и Дунав, а не по бреговете на Средиземно море.