ЕС има по-строги ограничения от САЩ върху събирането, използването и продажбата на данни от онлайн компаниите, но изисква доставчиците на интернет да събират лични данни, в случай че правителството поиска да разследва определен потребител. Европейският парламент е в процес на обсъждане на директива, наречена "Усмивка 29", според която "Гугъл" - търсачка, в която месечно се осъществява милиарди запитвания от Стария континент - ще трябва също да пази данни за потребителите.

Властите в ЕС са поредните, които правят опит за старателно събиране на повече информация за онлайн поведението на гражданите. Според критиците законите на ЕС са равнозначни на заграбване на територия, която ще бъде поставена под наблюдение и това създаде мъртво вълнение сред опозицията в Европа. Организация от Ирландия, която оспорва новите правила, поиска разрешение от съдилищата в страната да може да заведе дело в Европейския съд с искане за отмяна на нови ирландски закони, чиято цел е да приведат страната към по-високите европейски стандарти. Ако организацията "Дигитални права - Ирландия", според която законите нарушават Европейската конвенция за правата на човека, спечели, то ще създаде условия за успешно възпрепятстване на правилата, налагани в Европа. "Основното нещо, което искаме да видим, е, че ирландският закон за запазване на данни е анулиран", казва Ти Джей Макинтайър, преподавател по право в университета в Дъблин и ръководител на организацията. Той казва, че законите превръщат обикновените хора в престъпници.



Онлайн тайната стана повод за спорове



около основните човешки права и свободи. "Фейсбук" и "Гугъл" събират огромни количества данни, свързани с мислите и желанията на потребителите, а бизнесът има нужда от тях и плаща щедро. В Европа обаче нараства съпротивата срещу съхраняването на лични данни. Граждански организации, като Европейската федерация на журналистите, критикуват събирането на лични данни, а в Германия почти 35 000 души, сред които и министърът на правосъдието Сабине Лойтхойсер-Шнаренбергер, заведоха дело срещу собственото си правителство заради това. "В Европа съществува истински проблем. Това е нарушаването на Европейската конвенция за правата на човека, според която всеки има право на личен живот. Това основно право трябва да обхваща и дигиталния живот", казва Кристиян Енгстрьом, който е евродепутат от шведската Партия на пиратите, която спечели с програма за опазване на дигиталните права на гражданите.

В Ирландия данните от телефонните разговори могат да се съхраняват в продължение на 3 години, но в момента няма изисквания интернет доставчиците да съхраняват данни - нещо, което както ЕС, така и правителството на Ирландия искат да променят. Според Макинтайър правителството вече има надмощие. "През 2002 г. ирландските власти тайно предложиха съхраняването на данни. Това стана чрез министерско нареждане, но до ден днешен правосъдното министерство не потвърждава това." Макинтайър очаква казусът да бъде разрешен от Европейския съд.



В ЕС изглежда има две мнения,



когато става въпрос за интернет тайната. Възможностите за наблюдение и следене доста да се увеличили, но институцията в ЕС, наблюдаваща събирането на данни от търсачките на базата на "Усмивка 29", се оплаква в доклад, че страните членки вече събират повече данни за гражданите, отколкото имат право и "трудно предоставят статистика за използването на съхраняваната информация според директивата, която ограничава възможностите за проверка на събраната информация, която няма да бъде полезна".

Организацията настоява за големи промени в закона, сред които намаляване на максимално допустимия период за съхраняване на данните; ЕК да преразгледа сигурността на трафика на данните; изясняване на понятието "тежко престъпление" в страните членки и "представяне на лицата, които са упълномощени да имат достъп до информацията". Според Енгстрьом от Пиратската партия проблемът с ЕС е липса на демокрация: "Голямата власт е в ръцете на еврокомисарите и (други) служителите, които не са избрани директно от гражданите".

Енгстрьом също така посочва като проблем бюрократите в ЕС, които често са скарани един с друг. "Важно е да приемат, че това не е "зло"; няма тъмни сили, които да дърпат конците, но в ЕС има много интереси и заедно с непряко избраните администратори са много обезпокоителни". Енгстрьом смята, че ведомствата, които прилагат закона, търсят достъп до данните просто, защото имат възможност за това: "Тези работи нямат нищо общо с реалната полицейска работа. Те могат да бъдат използвани за залавянето на глупави бандити, които се мотаят като мухи без глави, а истинските престъпници ще знаят как да заобиколят правилата". Енгстрьом също така набляга и на опасността от погрешни обвинения.

В Ирландия пък Макинтайър казва, че ще продължи да се бори само по една причина: "Не може да има автоматично разкриване на престъпление. Само защото идеята, че потенциален извършител на престъпление трябва да бъде спрян предварително, е любима на правораздавателните органи. Ровенето из данни създава прекалено много погрешни мнения. Изобщо не зависи от комерсиалната гледна точка - кой го интересува, че имаш неподходяща реклама на страницата си във "Фейсбук"? Но с тероризма се занимават изключително малко хора, така че не можеш да имаш доказателствена база, от която да си създадеш мнение за хората".