Прокуратурата също се включи в летните археологически скандали. След новината, че в Канада са заловени 21 000 български антични предмета, пренесени от неизвестен контрабандист, прокурорът от ВКП Николай Соларов обясни: "Известни български археолози работят "на двата фронта" и подпомагат иманярството и трафика на антики". И добави, че има немалко археолози, засечени чрез специални разузнавателни средства в разговори с трафиканти на културни ценности. Запитан обаче за имена, прокурорът каза само, че са известни. И заплаши, че в тази малка държава имената винаги излизат, благодарение на добрата работа на полицията. "Въпрос е на доказване и на време", обеща Соларов.

Разкритието на прокурора за археолозите престъпници не е изненадващо. Но прозвуча досущ като атаките на вътрешния министър Цветан Цветанов срещу корумпираната съдебна система, който обяснява неудобните за МВР съдебни решения с нечитави съдии. Обвиненията обаче увисват, когато се види, че въпреки всички възможности, с които МВР разполага, срещу съдии почти няма повдигнати обвинения, още по-малко пък има присъди. Затова както Съюзът на съдиите, така и Асоциацията на българските археолози призоваха разследващите органи да си свършат работата и да уличат заподозрените. А не да хвърлят сянката на съмнението върху всички. Още повече, че и Наказателният кодекс, и Законът за културното наследство бяха променени така, че държавното обвинение да може по-лесно да си свърши работата.



Може да се почне например от прекупвачите,



дилърите и хората на по-високо ниво, които имат досег с големите колекционери у нас и в чужбина. Последните промени в НПК позволяват стари специални разузнавателни средства да бъдат приети за доказателство по новообразувани дела - например данни от подслушване за лице, което не е било обект на съответното разрешение и разработка. При предишните разпоредби на закона това лице не можеше да бъде пипнато. Но сега може. И ако някога някой трафикант се е договарял с учен, чиято вина е нямало как да се докаже, днес спокойно би могло да тръгне разследване и срещу археолога.

Има достатъчно законови възможности да се провери и произходът на печалбите на дилърите и на колекциите. Полицията вече атакува шумно рекламиран търг за произведения на изкуството. Досега от тази акция не излезе нито фалшификат, нито крадена картина, но очевидно практиката може да бъде променена, ако съществува желание.

Прокуратурата може да направи още нещо - да протестира, когато



съдията очевидно се предоверява на оценките на вещите лица,



че задържани антики не представляват културна ценност или са фалшиви. Прокуратурата твърди, че има десетки случаи от последните години, при които съдилища неправомерно са връщали на преносителите им антики, задържани при опити за контрабанда. Но защо обвинителите, които заедно с МВР имат ресурс да разобличат съдии, влезли в схемата, не го правят?

Подобен случай имаше във Видин - експерти бяха осъдени за умишлено снижаване на стойността на 5000 антични предмета, заловени на границата. Две исторички - едната от видинския музей, а друга - от Националния археологически институт с музей при БАН, пресметнали, че пратката струва около 2000 лв. И прокурорът подписал постановление пратката да се върне на приносителя, който твърдял, че някой му дал пакет да го занесе в Мюнхен. Петорна експертиза обаче доказа, че цената на десетките монети, императорски глави и солници е многократно по-висока - 1 144 000 лв. Случаят приключи с условни присъди за вещите лица. Но не е известно да има поне наказан съдия, затворил очи пред такива вещи лица. При положение че схемата е ясна за държавното обвинение.

И още едно припомняне - през 2006 г. главният прокурор



Борис Велчев нареди ревизия на иманярските дела,



тръгнаха и ревизии по музеите из страната. Тогава от прокуратурата твърдяха, че имат СРС-ата, по които протичат хора на високи нива в музейното дело. Не се е чуло обаче да има осъден шеф на музей, дори само за безстопанственост, а не за участие в организирана престъпна група.

Но за ефекта от всички ревизии и закани красноречиво говори фактът, че все още не е посочен дори прокурорът, виновен за изчезналото дело срещу брата на бившия обвинител №1 Никола Филчев - Ангел Борисов. Той е бил разследван заради пратка от над 3000 сребърни, медни и бронзови римски монети, апликации, фрагменти, накити в самолета от София за Ню Йорк. Делото е за контрабанда в особено големи размери и за неразрешен износ на паметници на културата. Разследващите стигат до Ангел Борисов и на 22 декември 1997 г. му повдигат задочно обвинение, защото по това време той е в САЩ. Има постановление за неговото задържане, което е изпълнено през 1998 г. на ГКПП-Калотина. Но по-късно друг прокурор прекратява делото, защото не били събрани достатъчно доказателства. И Борисов напуска страната, а после изчезва и делото срещу него. До днес нито преписката е открита, нито е известно да има наказан за потулването й.

Очевидно от ревизията и заканите на прокуратурата да сложи край на иманярските набези още няма резултат. За това говорят постоянните съобщения на МВР за конфискувани старини. Обичайно сред задържаните винаги има някой с висящо дело за антики.

Ако всички тези мерки се претворят в дела, ще има присъди и без да се налага да се създава специализиран съд, за да се пребори иманярската мафия. Въпросът е има ли политическа воля за това?