Десет работници, натъпкани от работодателите им в товарен асансьор, седят там полузадушени два часа, за да не бъдат открити от влезлите на проверка в шивашки цех в Благоевград трудови инспектори. Оказват се без трудови договори. Историята се превърна в мрачния символ на започналите на 16 юни масови проверки за работа на черно.

Проверката е по сигнал, пуснат до инспекцията по труда. Не е проблем, че е анонимен - повечето сигнали са такива и винаги се проверяват. В този обаче не е посочена дори фирмата. Пишело, че цехът се намира в търговски комплекс "Търговия на едро" и че е добре проверката да е през обедната почивка, защото после цехът се заключва, а охраната следи с камери кога пристигат инспекторите и крият работниците. Когато проверяващите се появяват в шивашкия цех, работниците, подали сигнала, които пушат навън, изчезват. Бягайки, един от тях прошепва на шофьора: "Добре, че дойдохте!"

В цеха са останали няколко шивачки, явно непушачки, които гневно скачат срещу инспектори:



Какво искате, без хляб ли да ни оставите!



"Толкова грубо отношение и нежелание да се съдейства при проверките никога не е имало. Работниците влизат в комбина с работодателите си и се опитват да ни гонят. Преди поне тези, които имат договори, си мълчат. Сега и те викат: Ще останем без заплати, без работа", разказва изпълнителният директор на Главна инспекция по труда Румяна Михайлова. А шефката на дирекция "Контролна дейности и анализи" Виолета Добрева допълва: "Преди 10 години ходех сама на проверки и нямаше никакви проблеми. Сега не знаеш с какво ще те посрещнат. Веднъж отиваме и собственикът на обекта излиза с две големи кучета..."

Охранителните фирми явно също имат инструкции да пречат на трудовите инспектори, защото често ги бавят, дори заключват предприятията. Нищо че глобата за възпрепятстване на контрола е 20 000 лв. и винаги се потвърждава от съда. Работниците също отказват да дават документите си за самоличност с обяснението, че може да се проверяват само от полиция. "Не е така. По Кодекса на труда ние също имаме право да ги искаме, но малко хора го знаят", обяснява Виолета Добрева. Доста по-често се случва работниците да са груби или да не съдействат, отколкото самите работодатели.

Обяснение на поведението на наетите обаче има - шефовете обикновено си изкарват яда на служителите. В заведение във Варна управител се опита пред очите на инспекторите да набие непълнолетно момиче, задето е изпълнило разпорежданията им и чинно е написало, че няма договор. Трудовата инспекция в Бургас получава сигнал, че при проверка в затворен почивен комплекс е имало заключени в хладилно помещение работници без договори. Следва втора проверка, но хладилниците са празни. Според източника на инспекторите хората били преместени в мазе на съседен търговски обект.

Затова е обяснимо донякъде, че хората масово отказват да попълнят декларацията с данните за трудовото си правоотношение, възнаграждението и работното време, с което започва всяка проверка.



Често дават измислени имена и ЕГН-та



Не са склонни дори да подписват постановленията, с които трудовите инспектори имат право на място да обявят трудови правоотношения. Това ще рече, че от този момент работниците ще имат трудови договори. Често твърдят, че имат контракти, но справка в НАП показва, че нямат. "Твърде е възможно в голяма част от случаите наистина да мислят, че имат трудови договори, но те да не са регистрирани от работодателите", признава Виолета Добрева.

Има обаче случаи, в които хората декларират липса на договори, а след време се оказва, че има такива, макар и неподписани от тях. Най-логичното обяснение е, че са регистрирани със задна дата в НАП. Това също е популярен начин да се бяга от наказателна отговорност - инспекторите установяват липса на договор, после работодателят идва и носи такъв с дата от деня на проверката или предишния. Такива случаи са засечени в Стара Загора, Видин, Ловеч.

По принцип договорът трябва да се регистрира до 3 дни след сключването и на работника да се предостави копие от регистрацията. При нарушение санкцията за работа без договор досега беше 15 000 лв., вече може да варира от 1500 лв. до 15 000 лв. Мисли се обаче и върху промени, които да забранят напълно регистрацията със задна дата. "Това сега е възможно, защото се допуска сключване на такива чрез код корекции", обяснява шефката на контролната дейност в ГИТ Виолета Добрева.

Заради тези вратички в законите пострада и НОИ. Оттам бяха източени милиони под формата на болнични, след създаване на кухи фирми. В тях се назначаваха бедняци на максималния осигурителен доход от 2000 лв., чиито договори се регистрираха с половин или година назад. После се пращаха в болнични. И понеже обезщетения се плащат и при начислени, но неизплатени заплати, съответно осигуровки, тарторите на схемата си прибират парите на "болните", в същото време нямат никаква собственост на свое име и дълговете им стават несъбираеми.



Договор с един работодател, заплата от друг



също е популярно кризисно нарушение на КТ. "При проверка на автомивка, в която аз участвах, едно момче, два метра високо, се оказва без трудов договор. Справката в НАП показва, че е професионален волейболист. Има трудов договор с клуба, но казва: "Аз от там един лев не съм получил. Тук поне ми плащат процент от оборота", разказва Виолета Добрева. Той обаче не губи социалноосигурителни права, защото не е виновен, че работодателят не плаща вноски, така че ако му се наложи да вземе болнични или да излезе на борсата, ще му плащат обезщетения по договора с волейболния клуб.

За двата месеца, през които върви проверката срещу сивата икономика, са проверени над 4300 предприятия. Хванати са близо 900 души да работят на черно. Най-фрапиращ е случаят с цех за консервиране на риба в Любимец (Хасковско), където всичките работещи - 41 души, се оказват без договори. Инспекторите са изчислили, че е около 15% от общо проверените работници работят на черно. За цялата 2009 г. са хванати 1063.

Над 90% от работодателите, при които са констатирани нарушения, после носят сключени договори, но масово на половин работен ден от 4 часа. За Кодекса на труда това не е нарушение. Инспекторите трябва да докажат категорично, че наетите са принуждавани да работят повече от тези четири часа. Затова им се налага да се връщат втори и трети път в рамките на един ден, за да видят дали лицето е останало на работа след 4-те часа. А в някои случаи е очевидно, че няма как да се спази 4-часовото работно време. Например в хотелски комплекс и двете сервитьорки, и двамата спасители се оказват на 4 часа. А всъщност няма кой да ги замести. Те не само работят по цял ден, но и в събота и в неделя. Подобен случай имало на друг хотел с басейн в планински град, където пък имало само един спасител на непълен работен ден. "Пише, че почивал. Кога да почива?", чуди се Добрева. Извънредният труд в шивашката промишленост е също голям проблем.

С новите промени в КТ, които влязоха буквално преди дни, инспекторите вече ще могат да глобяват, дори ако работодателят не е изпълнил задължението да подготви точен график с работното време. Това ще рече, че ако някой с договор на 4 часа по този график не трябва да е на работа, а е там, обяснението "току-що дойдох" няма да минава.

С последващите проверки на едно и също място и влизане след работното време се установяват и нарушенията на разпоредбите за извънредния труд и почивките. Затова инспекторите са минали на денонощен режим на работа. Така успяват да засекат и новите тенденции за бягане от проверките -



труд през нощта



в производства, където не е необходимо това и без да е уговорено в трудовия договор. Подобно нарушение е засечено в шивашки и дървообработващи цехове в Благоевград и в Сливен.

Прикриване на трудовите правоотношения с граждански договори е друг начин за измъкване от санкции. "Например в селското стопанство на един обект имаше 13 с трудови договори и толкова с граждански. Питам: Каква е разликата в естеството на работата? Няма. И обявихме трудови правоотношения", обяснява Добрева. Тя е успяла да издейства трудов договор дори на продавач на сергия със сладолед. Щом работникът е декларирал работно място и работно време, това е достатъчно за обявяване на трудов договор, обясняват експертите.



Бавенето на заплатите



е също съществен проблем на кризата. Затова още през август 2009 г. започнаха масови проверки и срещу това явление. След наложени предписания от трудовите инспектори са изплатени досега над 65 млн. лв., а в хазната под формата на осигуровки са влезли към 7.5 млн. лв. върху тях. "Често работодателите споделят, че вземат заеми, но се разплащат в срока, който сме им дали, или по одобрен със синдикатите график. После обаче отново спират да плащат и чакат нова проверка, защото няма откъде да вземат пари", споделя наблюденията си Виолета Добрева.