Разследването е продължило почти две години. То се основава на документи и на стотици интервюта с действащи и бивши служители на разузнаването, на въоръжените сили и на частните компании. Повечето от тях са поискали да останат анонимни заради наложени забрани да правят публични изявления или заради страх от възмездие на работното място, тъй като са споделили опасенията си.

---------------------------



Никой не знае на каква стойност възлиза този таен свят, колко човека работят там, колко програми съществуват и колко ведомства изпълняват едни и същи дейности. 1271 държавни ведомства и организации и 1931 частни компании например работят по програмата, която се занимава с антитерористични дейности, национална сигурност и разузнаване; около 854 хил. души имат достъп до свръхсекретна информация; във Вашингтон и в околността от септември 2001 г. се строят и вече са издигнати 33 комплекса със сгради за супертайни разузнавателни дейности, като общата площ, която заемат е 1580 кв. км. 51 американски федерални организации и Пентагонът проследяват финансовите потоци на терористичните организации в САЩ. Анализаторите проучват стотици хиляди документи и прихващат разговори, пишат по 50 хил. отчета годишно, поради което на много сведения не се обръща внимание. Липсата на внимание - въпреки че ресурсите са достатъчни - стана причина да не бъде предотвратена касапницата във военната база "Форт Худ", където загинаха 13 души. А взрив на борда на пътнически самолет миналата Коледа не бе предотвратен от хилядите анализатори, а от бдителни пътници, които забелязват, че на един от пасажерите се е запалила дрехата.

"Един-единствен човек, бил той директорът на ЦРУ или министърът на отбраната, трудно може да контролира цялата тази система", заяви наскоро в интервю шефът на Пентагона Робърт Гейтс. В Министерството на отбраната на САЩ, което отговаря за осъществяването на над 2/3 от разузнавателните програми, много малко високопоставени служители имат право на достъп до цялата информация във ведомството. Те имат т.нар. свръхправомощия. Един от тях казва в интервю, че за първия разговор са го завели в тъмна стаичка, поставили го на малка масичка и го предупредили, че не трябва да си води записки. На монитор започнали да се появяват програма след програма, докато той не изкрещял: "Стига!". Естествено нищо не успял да запомни.

О.р. генерал-лейтенант Джон Р. Вайнс, който миналата година бил помолен да анализира метода за проследяване на свърхсекретните програми на Пентагона, установил, че не съществува нито едно ведомство, което да има пълномощия или отговорност да координира дейностите на всички специални служби. Да се оцени ефективността на разходите също е невъзможно.



За ядро на системата от американски ведомства и частни фирми,



които се занимават с националната сигурност, може да се приеме "Либърти Кросинг" - това е неофициалното наименование на комплекса, в който се намира канцеларията на директора на националното разузнаване и ръководения от него Национален антитерористичен център. "Либърти-Кросинг" е бетонна гора с прозорци, която е с размерите на пет супермаркета "Уол Март", подредени един върху друг. Това обаче съвсем не е най-големият, най-скъпият и дори най-тайнственият елемент в системата. Голяма част от информацията за системата е засекретена и затова е трудно да се преценят нейните успехи и да се открият проблеми. Бюджетните разходи на американското разузнаване за 2009 г. възлизат на 75 млрд. долара - с 21,5 пъти повече в сравнение със средствата, отпускани до 10 септември 2001 г. В тази сума обаче не влизат много проекти на въоръжените сили или антитерористичните програми, прилагани на територията на САЩ.

За да не се размиват отговорностите, през 2004 г. администрацията на президента Джордж Буш и Конгресът създадоха служба с много големи правомощия, която е подчинена на директора на националното разузнаване. Идеята обаче бе опорочена. Първо, директорът на националното разузнаване не разполага с ясно дефинирани правни и финансово-бюджетни пълномощия върху разузнаването, а това означава, че той няма власт върху определени ведомства, които теоретично е длъжен да ръководи. Второ, дори и преди назначаването му, започва война за влияние. Според разказите на бивши разузнавачи "ЦРУ увеличи степента на секретност на някои от най-важните документи, за да не могат служителите на Националния антитерористичен център да имат достъп до тях". Трето, службата на директора на националното разузнаване бързо се разрасна.

Днес много от служителите на разузнавателните служби казват, че все още не им е ясно какво прави новата организация. Нарастващият обем на разузнавателни данни надвишава възможностите те да бъде анализирани и да се използват. Всеки ден системите на Министерството на националната сигурност



прихващат и съхраняват 1.7 млрд. електронни писма,



телефонни разговори и други видове комуникация.

Важна роля играят нископлатените служители. Тези анализатори са на възраст между 20 г. и 30 г., получават годишно между 41 хил. и 65 хил. долара. Опирайки се на познанията си за културата на една или друга нация, те търсят улики срещу враговете на САЩ от откъслечни разговори, закодирани писма, анонимни сигнали и дори в боклука. Когато постъпва на работа, типичният анализатор знае много малко за приоритетните държави - Ирак, Иран, Афганистан, Пакистан, и не говори езиците им свободно. Въпреки това един анализатор изготвя много доклади. Когато от службата на директора на националното разузнаване се опитали да разберат колко точно, открили, че в интернет има 60 засекретени сайта с анализи. В много доклади се съдържат вече известни факти, казват служителите, които ги четат.

Обемистите доклади само пречат на работата: политици и високопоставени служители в администрацията на САЩ нямат време да четат натрупалите се съобщения, а разчитат на специално назначени хора, които им съобщават какво се случва. Те пък са от определени ведомства и обикновено разчитат само на техните анализи. По този начин отново възниква проблемът, който се смята за основната причина да не бъдат предотвратени атентатите от 11 септември - недостатъчният обмен на информация. За да се реши този проблем, службата на шефа на националното разузнаване създава още един източник на информация - електронен ежедневник Intelligence Today, който подбира най-важните неща от докладите на повече от две дузини ведомства и от 63 уебсайта.

Анализите обаче не са единствената сфера, в която дублиращите се функции пречат на работата.



Само под ръководството на Пентагона има 18 служби и агенции,



които осъществяват информационни операции, предназначени да контролират начина, по който чуждестранната аудитория възприема политиката и военни операции на САЩ.

В Пентагона съществува свръхсекретна група от програми, където достъпът до информация е крайно ограничен. Те се казват Програми със специален достъп (SAPs), а списъкът с кодираните им имена е на 300 страници. В разузнавателните служби има стотици други подобни програми, а към тях има хиляди подпрограми, а до всяка от тях имат достъп ограничен брой хора. "В цялата вселена има само едно същество, което има видимост върху всички SAPs - това е Бог", казва Джеймс Клапер, който наскоро бе избран за директор на националното разузнаване. Понякога тайната се използва, за да се навреди на съперници или да се запазят неефективните проекти.

Инцидентът от миналата година с опита за взрив на самолет на Коледа най-ясно показва добрите, и лошите страни на "системата след 11 септември". През есента на 2009 г. постъпват данни, че в Йемен назрява проблем, но информацията попада в общия обем данни. Там е информацията и за нигерийския радикален ислямист Умар Фарук Абдулмуталаб, който накрая се качва на полета от Амстердам до Детройт и се опитва да взриви самолета. След тази скандална история ръководството на спецслужбите отново поиска да се увеличи финансирането и това очевидно ще бъде направено.

За да се гарантира, че най-секретните задължения в страната се изпълняват само от хора, които са лоялни преди всичко на интересите на страната, федералните закони забранят на служители на частни компании, наети като подизпълнители, да изпълняват "безпрекословно правителствени функции". Това обаче се нарушава непрекъснато във всички разузнавателни и антитерористични ведомства. От 854 хил. души с разрешение до най-секретните данни,



256 хил. са служители на частни компании-подизпълнители.



Конкуренцията между фирмите за сътрудници с разрешение за достъп до секретни данни е огромна, корпорациите понякога предлагат бонуси като БМВ или поощрителна премия при постъпване на работа в размер на 15 хил. долара. В момент, когато повечето опитни служители преминават в частния сектор, във федералните служби остават само младите служители на разузнаването. "Идеята, че правителството пести пари чрез служители, е погрешна", казва Марк Лоуентал, бивш високопоставен служител на ЦРУ и в момента президент на собствена академия, в която се обучават разузнавачи.

В ЦРУ, единствената федерална агенция, упълномощена да изпълнява международни мисии, около 1/3 от трудовия ресурс са служители на 114 частни фирми (около 10 000 работни места). Всички федерални агенции ползват такива фирми-подизпълнители навсякъде и за всичко. Техни служители убиват вражески бойци, шпионират чужди правителства и подслушват разговори на терористи, участват в разработването на планове за военни действия, противовъздушна отбрана и бойно оборудване. Частните подизпълнители, работещи за ЦРУ, вербуват шпиони в Ирак, разпитват затворници в тайни затвори в чужбина, ръководят избягалите от чужбина, настанени в предградия на Вашингтон. В щабквартирата в Ленгли те анализират дейностите на терористичните мрежи, а в учебната база на ЦРУ във Вирджиния



подготвят новото поколение американски шпиони.



В търсенето на кандидати с достъп до секретна дейност са специализирани повече от 300 компании, като често възнаграждението за кандидатите е близо 50 000 долара.

Неотдавна в интервю министърът на отбраната на САЩ Робърт Гейтс отбеляза: "Това е ужасно признание. Не мога да разбера точния брой на подизпълнителите, които работят в апарата на Министерството на отбраната". Според няколко високопоставени служители на разузнаването 265 000 наемници от 1931 компании се занимават със свръхсекретна работа. Над 1/4 от компаниите - 533, са създадени след 2001 г., а вече съществуващите към онзи момент фирми доста са разширили дейността и обема си. Тези частни структури извършват разнообразна дейност, но най-многобройни - 800, са фирмите за услуги в областта на информационните технологии.

Голяма част от подизпълнителите вършат работа, която има фундаментална роля за ключовите мисии на агенциите. В резултат на това правителството е изпаднало в такава зависимост от тях, която малцина могат да си представят - временните сътрудници от военновременния период се превръщат в постоянни кадри. Така например Националният военен команден център на 7 м под сградата на Пентагона, където се осъществява контакт в реално време с всички дислокации на въоръжените сили на САЩ по света, със спътникови данни и със залата за оперативни съвещания в Белия дом, се обслужва от частната компания SRA International. Нейни служители обучават високопоставени офицери да ползват Web 2.0. Компанията General Dynamics, специализирана в спътникови технологии, геопространствено наблюдение и разпознаване, работи с всичките 16 агенции и нейни служители пълнят залите на Агенцията за национална сигурност и Министерството за вътрешна сигурност.

Частните фирми



са проникнали толкова дълбоко в най-секретната дейност



на федералните агенции, че без тях важните военни или разузнавателни мисии би трябвало да бъдат прекратени или изпълнението им би било изложено на риск. В Министерството на вътрешната сигурност броят на частните служители е равен на федералните. Министерството е наело като подизпълнители 318 компании, а в разузнавателния отдел 6 от всеки 10 служители са представители на частния бизнес. Агенцията за национална сигурност, която осъществява електронно наблюдение в целия свят, дължи повечето от технологичните си успехи на частни фирми. Агенцията работи най-малко с 484 частни компании. Националното управление на военно-космическото разузнаване на САЩ не е в състояние да произведе, приведе в действие и да поддържа технически крупните си системи за спътниково наблюдение, които следят Китай, Северна Корея и Иран без помощта на 4 големи компании, които работят като подизпълнители.

Всички разузнавателни и военни организации зависят от наети лингвисти за комуникации с чужбина, превод на документация и разшифроване на прехванати разговори. Търсенето е толкова голямо, че в този бизнес се конкурират 56 фирми. Всички 16 разузнавателни агенции зависят от частни корпорации за инсталиране на компютърни мрежи, за комуникация с мрежите на други ведомства и за получаване и консолидиране на елементи информация, които могат да са сигнал за терористичен заговор. Подобни услуги предлагат 400 компании.





-----------------------------------------------

Добре дошли във "Форд Мийд"

------------------------------------------------



На главната улица в градчетата могат да се видят залепени обяви за набиране на служители с достъп до свръхсекретна информация. Офисите са в сгради от типа на хотел, където фирмите наемат помещения, защитени от подслушване. Дори канализационната шахта между две невисоки здания не е обикновена, тя е укрепена с бетонен цилиндър и се явява точка за достъп до правителствените кабелни връзки.

Всичко това може да се види в околностите на Вашингтон, в т.нар. клъстър на Форт Мийд. Този е най-големият подобен клъстър в САЩ - нервен възел с 854 000 служители. Това са аналози на традиционните военни градчета, чиято икономика зависи от федералния бюджет, а атмосферата се предопределя от особената дейност на обитателите. Такива градчета са още Дълес-Шантили, Денвър-Аврора и Тампа.

Повечето американци не се досещат, че приближават до епицентъра на клъстъра, дори и когато GPS навигаторът започва да се обърква заради заглушаването на сигнала. По това може да се познае, че Министерството за вътрешна сигурност е някъде наблизо. Но къде точно е трудно да се установи. Села, гори и хълмове закриват присъствието на Агенцията за национална сигурност, а бетонни бариери, укрепени охранителни постове и предупредителни знаци не позволяват да се озовеш на територията на най-голямата разузнавателна служба на САЩ. Във ведомството работят около 30 000 души, подслушването и анализът на прихванатите разговори се провежда по 24 часа на денонощие без прекъсване.

Фирмите, които работят по договор с разузнавателните служби, заемат цели квартали или обширни бизнес паркове, свързани с АНС със специални пътища, които са забранени за простосмъртни. Служителите са длъжни да следват строги правила, които нарушават правото им на личен живот. Редовно ги проверяват с детектор на лъжата, подписват клетвени декларация за неогласяване на информация, длъжни са да пишат пространни отчети за всички свои задгранични пътувания. Учат ги да странят от любопитни съседи и приятели, някои от тях дори са с фалшиви имена. Ако пият много, вземат много пари назаем или общуват с граждани от определени страни, могат да бъдат лишени от достъп до секретна информация. А този достъп е гаранция за пожизнена заетост в АНС и подобни разузнавателни служби.

В АНС работят повече математици, отколкото в което и да е друго ведомство или фирма на света, както и лингвисти, експерти по технически науки и шифровчици. "Това са едни от най-блестящите умове на света. Те търсят високо качество на училищното образование и високо качество на живот", казва Кен Улмън от администрацията на община Ховард, която попада в географската сфера на влияние на АНС.

Училищата в клъстерите наистина са сред най-добрите в страната, а в някои от тях от тази есен се въвеждат нови предмети. В уроците на деца от 10 г. нагоре ще се преподава какво поведение трябва да имат, за да получат и запазят достъп до секретна информация.

И още един признак, че "Свръхсекретна Америка" е заможна. По официални статистически данни в клъстърите на разузнаването са 6 от 10-те най-богати области на страната. В Лъдън и Феърфакс - първа и втора в списъка на най-богатите райони, живеят служители на управлението, което извежда в орбита и контролира шпионските сателити. Във Феърфакс живеят също служители на ЦРУ и на офиса на директора на националното разузнаване, а в Ховард - трета по богатство - 8000 служители на АНС. На 9-о и 10-о място в класацията са Арлингтън, където са Пентагона и големите разузнавателни агенции, и Монтгомъри, където е Националната агенция за наблюдение.