ГЕРБ дойдоха на власт с обещанието за радикална промяна. Но в събитията около едно от най-важните ведомства в държавата - Комисията за финансов надзор (КФН) - трудно ще открием радикално по-добри съвест и морал. Управляващите разиграха едногодишно театро, а кулминацията бе сцената, в която депутатът Стоян Мавродиев оглави комисията, за която написа закон.

Драмата във финансовия надзор започна месец и половина преди парламентарните избори миналата година. Малко преди 24 май 2009 г. за 60 минути тройната коалиция успя да се окопае в КФН за 6 години напред. Ръководството на ведомството беше изцяло подменено с кадри, разпределени поравно между БСП, ДПС и НДСВ. Мандатът на някои от членовете на КФН беше изтекъл още през 2006-2007 г., но в тройната коалиция явно с мъчително наддаване и надцакване за постовете, та всичко се случи в "12 без 5".



Част от назначенията бяха скандални



За член на КФН беше избран например Недим Генджев-младши. Той и баща му, който наскоро беше възстановен от съда като главен мюфтия, бяха замесени в скандалите отпреди 4 години за източване на близо 1 млн. лв. от сметка на Главното мюфтийство. Инвестиционната общност протестираше и срещу влизането в надзора на бившата депутатка от НДСВ Мариана Костадинова. Около сделките на нейния съпруг Огнян Костадинов за два веца и за завода "Битова електроника" във Велико Търново дълги години се вихреха скандали. През май 2009 г. в ръководството на КФН влязоха още макроикономистът Петър Чобанов, дългогодишната зам.-шефка на звеното Ралица Агайн от НДСВ, неизвестният дотогава Емил Атанасов, свързан с ДПС, професорът по социално осигуряване Нено Павлов и бившият зам.-министър на финансите от БСП Кирил Желев.

Въпреки че част от новите комисари, например Чобанов, се опитваха да си вършат работата, за последната година КФН не може да се похвали със сериозни постижения. Причината е, че след изборите, решени да овладеят ключовото ведомство, което отговаря за капиталовия пазар, частните пенсионни фондове и застрахователите, новите управляващи от ГЕРБ непрекъснато търсеха кусури и спъваха работата му.

Първия камък хвърли финансовият министър Симеон Дянков, който заяви, че Комисията за финансов надзор трябва да се закрие и да се влее в "Банков надзор" в БНБ. Мотивът му бе, че една от причините за избухването на глобалната финансова криза е било тъкмо разделението на контрола над банките и над останалата част от финансовите институции. Дянков така и не обясни какво общо имат проблемите с надзора в САЩ и Европа с тези в България, при положение че тук нямаше нито един фалит на банка, застраховател или пенсионен фонд.

После парламентът пое паса на Дянков и безпрецедентно отказа да одобри отчета на КФН за 2008 г.



Решението бе аргументирано с общи приказки



- комисията не работи добре и не е предугадила връхлитането на световната финансова криза. Заговори се и за оставка на Петър Чобанов, независимо че разкритите "грехове" би трябвало да се пишат на сметката на предния председател Апостол Апостолов, който бе начело на комисията през 2008 г.

Борбата за превземането на КФН продължи при приемането на бюджета за 2010 г. Средствата за ведомството бяха орязани с рекордните 45% - от 12 млн. лв. през 2009 г. на 6.5 млн. лв. за 2010 г. Кирил Желев предупреди, че тези драстични икономии поставят на изпитание работата на комисията. Тогава обаче всички се направиха, че не го чуват.

Вместо да проси пари от министър Дянков, в началото на т. г. комисията обяви безпрецедентен план за съкращения. Договори с 30% по-нисък наем на сградата, в която се помещава, съкрати 20% от персонала, включително висококвалифицирани финансисти, закри колцентъра, който правеше справки и консултации на граждани и фирми.

Следващият епизод от сагата започна през април т. г., когато на сцената изненадващо се появи депутатът от ГЕРБ Стоян Мавродиев, който внесе проект за промени в Закона за КФН.



Обществото чу името на Мавродиев за пръв път през есента на 2007 г.,



когато се разбра, че той е основният автор на икономическа програма на ГЕРБ, тогава партия в опозиция. Именно Мавродиев обеща до 2013 г. доходите да скочат двойно, средната заплата да стане 1500-2000 лв., икономиката да расте с по 10-12% годишно, плоският данък да падне на 7%, да има необлагаем минимум от 1000 лв. и т. н. Бъдещият премиер Бойко Борисов още тогава схвана, че идеите на Мавродиев са фантасмагории, и в резултат юристът, нарочен за икономист, временно бе разжалван. Изолацията обаче не продължи дълго, защото в крайна сметка Мавродиев стана депутат. Преди това той се е занимавал с данъчни и търговски консултации, включително с регистрация на фирми в офшорни зони. В парламента Мавродиев оглави комисията "Анти-Станишев", която се прочу с това, че компилира вестникарски публикации в доклад за управлението на тройната коалиция, който бе изпратен за сведение в прокуратурата.

Та през пролетта т. г. Мавродиев стана основен автор на Закона за КФН. Проектът обаче се оказа толкова недодялан, че се наложи лично управителят на БНБ Иван Искров да ходи в парламента, за да обяснява, че някои от текстовете са недомислици. Например клаузата синдикати, работодатели и "други лица" да участват в заседанията на Съвета за финансова стабилност. Искров тревожно подчерта, че подобна публичност е неуместна и недопустима в съвет, занимаващ се с изключително деликатни въпроси, засягащи националната сигурност.



Мотивите към законопроекта "Мавродиев" изумиха с непрофесионализма



и агресивния си тон. В тях, вместо да поднесе аргументи, депутатът директно нападна ръководството на КФН: "Настоящият ръководен състав даде редица тревожни сигнали за недостатъчен и неадекватен надзор и доказа неспособност за решаването на проблемни ситуации", изтъкна юристът. От това ясно пролича, че основната цел на промените не е загриженост за финансовия сектор, а тежнения сред новите управляващи за смяна на шефовете на КФН - една уж политически независима комисия.

Най-съществената промяна в закона бе намаляването на ръководството на комисията от 7 на 5 души, като изрично се подчертава, че старите комисари в двуседмичен срок трябва да бъдат сменени с нови. С вълнение на 16 юни обществото научи, че Народното събрание е избрало новия ръководител на надзора - самия Стоян Мавродиев. Другите членове са бившият зам.-председател Димана Ранкова, брокерът Борислав Богоев, Антония Гинева и Ангел Джалъзов.

А напористият законотворец не спря дотук. Само няколко седмици след избора депутатите одобриха актуализацията на бюджет 2010. На фона на масовите съкращения за почти всички ведомства парите на КФН изненадващо бяха увеличени с рекордните 45% - от 6.5 млн. лв. на 9.4 млн. лв. Същите депутати, които в края на 2009 г. одобриха орязването на бюджета на КФН, през юли 2010 г. направиха точно обратното. При това арогантно обясняваха как съкращенията м. г. всъщност били несправедливи, защото с намалените пари комисията не можела да изпълнява функциите си. Нима? "Тогава не сме имали поглед върху комисията, пък и Министерството на финансите беше предложило този бюджет", оправда се пред "Сега" един от вносителите - депутатът Делян Добрев. Така благодарение на промените КФН, която през първата половина на 2010 г. се вмести в бюджет около 3 млн. лв., от юли до декември ще харчи двойно повече - 6 млн. лв. Това би трябвало да е доказателството за новото лице на политиката в България и за твърдата финансова дисциплина на Симеон Дянков. Интересно как ще погледне на подобни бюджетни фокуси Сметната палата. Или може би ГЕРБ ще превземе и нея по отработената вече схема.