Умее ли Симеон Сакскобургготски да изненадва? Умее и още как. Но най-хубавото е, че го бива да сащисва най-вече собствения си контингент. Ошашави го на 26 януари, когато отсече, че той партиен лидер няма да става. И направо го зашемети в понеделник вечерта, когато обяви, че лично ще оглави партията НДСВ.

Какви са причините за тази смяна на позицията? Какво се случи от 26 януари насам?

Вариантите за размисъл са два. Единият е, че Симеон Сакскобургготски нарочно е заявил при предишното провалено учредяване, че няма да се кандидатира за лидер. Искал е да види какво ще последва, какви битки за постове ще се развихрят, как ще се търсят процедурни хватки чрез устава за елиминиране на един и избутване напред на друг кандидат за шефския стол. Казано просто,



чрез провокация да извади на светло хората, които ламтят



за постове. Наистина през изминалите 60 дни изплаваха доста неща.

Видя се, че за лидерския стол има стълпотворение от министри и депутати. Заприказва се дори за хора, за които възкачването на партиен пост сега е абсолютно нелогично - например за вицепремиера Николай Василев, финансовия министър Милен Велчев, вътрешния министър Георги Петканов.

Видя се, че извън свободните електрони, които работят за собственото си партийно издигане, царските хора са разцепени на две - едните лобират за Пламен Панайотов, другите - за Емил Кошлуков.

Видя се и как юридическото лоби е готово да задуши инакомислещите и да не ги допусне до състезанието. Пример са действията на шефа на работната група по изготвяне на устава Даниел Вълчев, който не само че не взе предвид нито едно от предложенията на Кошлуков, ами направо ги скри - заяви публично, че идеи, различни от неговия проект, не са постъпвали.

Само че не е в стила на Симеон да казва нещо пред толкова много хора и после да се отмята само с цел да пробва реакции. Такива работи той прави в тесен кръг. Вероятно когато заяви на 26 януари, че не иска да се кандидатира за лидер, наистина си е вярвал. А разигралите се междувременно интриги, макар и не съзнателно провокирани, са продиктували последното му решение.

През отчетния период имаше и други немаловажни събития.



Излипсва бившият съветник



и по съвместителство шеф на премиерската канцелария Стоян Ганев. В случая не става въпрос да се търси във всяко действие на Симеон II сянката на ганевизма, а за действително обстоятелство. Публични истини са, че именно тази персона лобираше да се бави до последно учредяването на партията и Симеон да не се ангажира с пост. Че до февруари премиерът заради огромната си ангажираност в голяма степен виждаше света през очи на Ганев. Явно след отстраняването на бившия шеф на кабинета си министър-председателят е погледнал на реалността по-иначе. И тя му се е сторила много мрачна. Толкова мрачна, че да се реши той лично да поеме партията. (Не трябва да се забравя какво означава това за него. Ставайки партиен водач, той още повече се отдалечава от мечтата си и призванието, за което смята, че е роден - да е обединител на цялата нация.)

Безспорно част от тъжната реалност е състоянието на царските депутати. "Имаше прекалено много интриги, също да си го кажем в прав текст", призна самият Сакскобургготски. Така си беше.

Не че интригите почнаха в тези 2 месеца. Царят май беше единственият недоразбрал за битките за постове и взаимно топене на подопечните му депутати, за скандалите из медиите и раздорите на заседания на групата, за яростните разправии в комисиите покрай прокарването на едни или други интереси в законите. Само че около партийното лидерство нещата съвсем загрубяха, защото то означава влияние. В тази връзка не бива да пропускаме и ударите по правителството, осъществени не без лекото рамо пак на жълти труженици. Как например гръмна скандалът със секретното заседание на кабинета за "Краун ейджънтс"? Дали покрай тая съмнително проточила се проверка кой е подбудителят у Сакскобургготски е останало съмнението, че са замесени негови хора?

Защото решението му да стане лидер означава и че вече няма никому достатъчно доверие. Доверие, че ще отстоява идеалите, които той е прокламирал, че ще работи самоотвержено само за благото на народа, както царят обича да казва.

Едва ли случайно Симеон II споменава, че като поеме той партията,



"известни работи може да се предотвратят"



Това, което може да предотврати той, разполагайки с реална партийна власт, е да парира различните лични и групови интереси.

Дали ще успее, остава да видим.