Неотдавна президентът Георги Първанов изрази недоволство от сътрудничеството си с правителството по определянето на бъдещите посланици. Факт е, че откакто той встъпи в длъжност, между президентството и правителството не са обсъждани нови имена на посланици. Хората, които междувременно заминаха - Елена Поптодорова за Вашингтон, Ярослав Голев за Братислава, Николай Калудов за Рим, Лъчезар Петков за Варшава, Димитър Цанчев за постоянното представителство в ООН - Женева, Стефан Стоянов за Атина, - бяха съгласувани с Петър Стоянов след президентските избори, а Първанов просто трябваше да им подпише указите.
През последните си седмици на "Дондуков" 2 Стоянов попрекали. Сигурно затова Първанов все още не е подписал указите на Василий Такев за Мадрид и на Иванка Петкова за Берн - нито кандидатурите изглеждат толкова убедителни, нито назначенията са били толкова спешни, че да бъде поставен той пред свършен факт. Във всеки случай в средите на левицата намират, че президентът в стремежа си да се покаже като надпартиен е твърде отстъпчив за посланиците. Но така или иначе сега топката е при Паси.
Премиерът демонстрира аристократично пренебрежение
към темата за посланическите назначения, а откакто Стоян Ганев слезе от сцената, външният министър получи голяма свобода да предлага дипломати. Работа на президента е да ги утвърждава. Оттам и нуждата за съгласуване. Засега такова нямаше. Имаше само случаи, в които Паси лансира имена за проба. Например Димитър Василев, дългогодишен ръководител на представителството на германската икономика в България, за посланик в Берлин и Стефан Попов, политолог и председател на управителния съвет на фондация "Отворено общество", за посланик в Брюксел.
Така Паси остава целият в бяло. Той се кълне на всевъзможните мераклии, че настойчиво предлага техните кандидатури, обаче президентът не иска и да чуе. Полезно за тях е да знаят, че в действителност освен за Василев и за Попов Паси не се е застъпвал за никого. А тези две кандидатури не са се харесали на президента, защото в първия случай става въпрос да се изпрати в Германия човек, който от много години е на германска заплата, а във втория -
да се изпрати за наш посланик в Брюксел посланикът на Сорос в България
Следващия път външният министър трябва да се подготви и да отиде при Първанов с ясна концепция и с разумни предложения. Защото картината на посланиците ни в съвсем не е розова.
В Брюксел има две посланически места - към ЕС, където неотдавна отиде Станислав Даскалов, и двустранен посланик, акредитиран също и в НАТО. След президентските избори титулярят Константин Димитров си подаде оставката по политически причини. Той продължава да обитава резиденцията, да се вози на мерцедеса и да получава посланическа заплата. Грамаден куриоз е, че при толкова важна тема като кандидатурата ни за НАТО на практика нямаме посланик там. И дори по-лошо - имаме човек, който де факто е неконтролируем, след като си е подал оставката.
Говори се, че Паси ще предложи за посланик в Брюксел сегашния титуляр в друга европейска столица. Министърът бил останал с особено добри впечатления от него при посещението си там. Няма да е лошо обаче да побърза.
В Лондон мандатът на Валентин Добрев фактически е изтекъл - той е там от март 1998 г.
В Париж е Марин Райков, измъкнал се от горещия стол на зам.-министър на Надежда Михайлова, след като проспа първата година от задържането на медиците ни в Либия. Той вече успя да вбеси видна депутатка от управляващата сила у нас, като не й обърна подобаващо внимание. Успя и да обиди французите, защото си прави приемите, без да кани представители на страната домакин. Засега от
НДСВ молят БСП да постави въпроса за смяната му,
а от БСП отговарят - вие сте на власт, сваляйте си го.
Понеже няма ясен кандидат за Берлин, там отново се върна Николай Апостолов, станал известен като "Йошката" заради интимното си обръщение към външния министър на Германия. За неговото славно дипломатстване се разказваха легенди още по времето на синия кабинет. Твърдеше се, че успял даже да вбеси премиера Костов при посещението му в Германия, но оцелял, понеже е близък на Стефан Софиянски.
В Хелзинки посланическият стол е празен от юни 2001 г., след като Елена Кирчева бе преместена във Виена по системата "музикални столове" - видиш ли свободен стол, сядаш на него. Тази система бе въведена през годините на прехода, когато се оказа, че много наши посланици не могат да си представят да се завърнат в България.
Време за смяна е дошло и в постоянното ни представителство към ОССЕ във Виена, където Иван Найденов пребивава от септември 1998 г.
В Стокхолм Жасмин Попова трябва да стяга куфарите, след като е там от април 1998 г.
Подобно е положението на Балканите. Нормално е Стоян Сталев да сдаде поста в Анкара, който пое през 1997 г. Велизар Енчев се спотайва също от 1997 г. в Загреб. Посланикът ни в Тирана Боби Бобев навърши 3 години, ако се приеме, че това е нормалният срок за смяна. В Любляна самото Външно бързо узря за идеята да смени Тодор Дражев, бивш депутат от СДС, макар че е там само от март 2001 г.
Като се изключат Райков и Дражев, време е за нормална "ротация", както се казва във Външно, която засяга доста столици. Не става дума за обсъждане на личностните качества на посланиците, нито за броене на политическите назначения от сорта на бившите депутати Александър Йорданов в Скопие или Яни Милчаков в Белград.
И така как ще се процедира? Има идея
да се даде предимство на "професионалистите"
Първанов точно върху това акцентира само преди седмица. Паси разбира под това понятие служителите на Външно. Съветниците на президента обаче са на мнение, че сред уволнените през последните години дипломати има по-добри професионалисти, отколкото сред новоназначените. И противоречията остават.
Не става ясно и как да се засили ролята на Народното събрание. В по-далечното минало новите посланици преминаваха през нещо като изслушване в комисията по външната политика. Не че беше кой знае какво препятствие - преди няколко години бившият ни посланик в Кипър Алексей Подлесни се показа ужасно неподготвен пред народните представители, а накрая им каза: "Вижте какво, не можете да ме спрете да замина." Но все пак това дисциплинираше бъдещите дипломати да прочетат някоя друга справка за държавата, за която заминават, за да не се изложат поне пред депутатите. Сега такава практика няма.
Парадоксално е, че в парламентарната Република България парламентът няма де факто никаква роля около посланическите назначения - за разлика от президентската държава САЩ например. Там отдават голямо значение на изслушването на посланиците в Сената, а президентът подписва назначението им след тази процедура.
И понеже Народното събрание е пас, въпросите ще се решат между Първанов и Паси. Тези дни, когато министърът се задържи за цял един ден в България, ще трябва да предложи своя пасианс на президента.
|
|