|
- Във всички случаи ще има някакъв механизъм, който да ограничава както размера на таксите, така и броя на магистрите, които ще учат извън субсидираните от държавата места. Не знам какъв точно ще бъде той, защото това го решават народните представители. Доколкото разбирам, идеята е приемът да се ограничи не механично с фиксиран брой или процент от местата, а с успех. Последното предложение е минималният успех за продължаване в магистърска степен да е 4,50 - независимо дали се класираш за местата, субсидирани от държавата или си приет извън тях срещу заплащане.
- Вече се появиха информации, че част от университетите започват да приемат платени магистри, още преди да е гласуван законът, и то срещу изключително ниски такси - до 200 лв.
-----------
- Има университети, които приемат платени бакалаври и магистри в продължение вече на години. Това няма да продължи вечно. Ще говорим за това септември месец, със Съвета на ректорите сме го обсъждали многократно. Аз предполагам, че след около 2 месеца ще се вземат сериозни мерки това да не се случи и следващата година.
------------
- Какви ще бъдат тези мерки - санкции ли ще налагате или какво?
- Това е труден въпрос. Това е причината да не правим нищо през цялото време, защото в закона за висше образование няма административно-наказателни разпоредби. Но има и други механизми, които могат да накарат ректорите да постъпят в съответствие със закона. Ще търсим всякакви начини, включително спиране или намаляване на субсидията за тези, които не изпълняват закона и предписанията на националната агенция по оценяване и акредитация.
- Какви ще са тазгодишните такси в университетите?
- Както винаги, ректорите искат по-високи такси. Студентите искат да се запазят старите. Ще има някакъв компромис между тях. Няма да има - от една година повтарям, че няма да има сериозно увеличаване на таксите.
- А каква е логиката изобщо да се увеличават таксите?
- Най-малкото заради тези няколко процента инфлация.
- Ако таксите се увеличат с 4,8%, колкото е и инфлацията, добре. Но аз подозирам, че няма да се увеличат само с 4%.
-----------------
- Така е. Ректорите искат по-голямо увеличение всяка година, защото имат финансови нужди, които държавната субсидия не може да покрие. Студентите пък казват, че освен инфлацията, няма друга причина за увеличение. Тъй че ще има някакъв компромис между исканията на студентите и на ректорите.
------------------
- Как ще коментирате предложението на Софийския университет да има три групи студенти в рамките на бакалавърските програми. 20% от тях да не плащат нищо, 40% да плащат държавната такса, а останалите 40 - по 713 лв., каквато според СУ е издръжката им?
- При сегашното положение не виждам как ще стане.
- Има ли въобще логика в това предложение?
- Логиката е една - университетите да са в достатъчна степен автономни, за да могат да правят каквото решат. Това ще стане тогава, когато има начин да се контролира най-вече финансовото им поведение и, естествено, качеството. В момента качеството не се оценява добре, процедурата е твърде бавна, а финансова прозрачност изобщо няма. На мен не ми е известно някой университет да си публикува финансовия отчет, така че да го видят всички. Вижда се само в министерство на образованието, където с интерес установяваме, че има университети, които всяка година получават едни и същи наказания за едно и също нещо от Сметната палата. Глобите са ниски, те си ги плащат и продължават да правят същото.
- Кога според вас ще приключи това?
- Надявам се още от следващата година.
-------------
До края на септември искаме да подготвим един нов закон за висше образование, който да включва и двете - и разширяване на автономията, и увеличаване на финансовата прозрачност, и на контрола върху отчетността.
--------------
- И как ще стане това?
- Финансовата прозрачност и отчетност може да се постигне сравнително лесно. По скоро проблемът е кои са лостовете за контрол над качеството. Сегашната система за акредитация е голямо постижение, но не е достатъчна. В момента в закона има описани определени параметри и те имат съвсем цифов израз затова колко хабилитирани преподаватели трябва да има в един факултет и т.н. А на въпроса защо цифрите са такива, а не някакви други - с двама души повече или по-малко, никой не може да отговори. В същото време, ако цифрите в момента ги няма, ще се нароят вместо 12 - 40 места, в които се преподава право.
Въпреки това подходът да контролираме качеството чрез подобни цифрови параметри е лош. Ние трябва да контролираме самото качество като такова, а не да предполагаме, че то ще бъде добро, ако осигурим достатъчно брой хабилитирани преподаватели. Ние трябва да оставим университета да решава кое довежда до добро качество, вместо да му предписваме отгоре механизми, но след това да го оценим и да кажем - вие не го постигнахте, или, дай боже, постигнахте го и ние сме много доволни от резултата.
- Какво друго трябва да обхване университетската автомония според вас?
- Става въпрос най-общо за академична и финансова независимост. Има начини университетите сами да управляват субсидията, която получават от държавата, има начини те да се конкурират за нея, така че тези, при които нещата вървят по-добре - не само като качество, но и като управление на финансовите ресурси, да получават повече.
--------------
Колкото и да е умен един чиновник, той не е по-умен от академичната общност, така че би трябвало тя да определя и начина на прием, специалностите, които иска да открива, начина, по който иска да преподава. Това донякъде се прави още сега с измененията и допълненията в действащия закон с това, че няма да има регистър на специалностите и университетите сами ще решават какви специалности да предлагат. Това, което пречи да се осъществи истински автономията е, че всички сме наясно, че в момента няма никакъв контрол.
--------------
- Как се вписва тук идеята за въвеждане на образователни ваучери, при които кандидат-студентът първо печели държавна субсидия и после решава в кой университет и специалност да я инвестира?
- Идеята за ваучерите е свъзрана именно с необходимостта от стимулиране на конкуренцията между висшите училища. В момента държавата дава субсидията директно на университетите, а не на отделния студент. За да я получава вече приетият кандидат-студент и тогава да избира университет, трябва да има някаква форма на общ изпит. Става дума за общ изпит по професионални направления, а не някакъв тест за обща култура. Затова се говори толкова дали матурата може да се използва като такъв общ изпит. Това един ден ще стане и го има на много места в света.