Помните ли Сегела? Станал бил консултант на НДСВ.

- Не може да бъде. Жак?

- Същият.

Жак Сегела измисли "Времето е наше" и т. н., а ние се чудехме как да наречем новите послания. Лозунги? Звучеше ни тоталитарно. Девизи? Валутите са девизи. Мото? Едно мото, две мота? Саундбайт? Ех, тези имиджмейкъри, спиндоктори и консултанти по политически маркетинг.

- Какво е вашето мото? - питаше Кеворкян в края на разговора и събеседникът се разкриваше дори когато лъжеше, понеже проличаваше за какъв иска да се представи.

Преди да излъчим "Всяка неделя" от Париж, отидох при Морис Дрюон в Академията, после на площадчето със скулптурата на Сезар и кадърът не ставаше, понеже Сезар беше нисък, ще си настъпи дългия шал, ако разговаряме, вървейки. После се сетихме: той на бордюра, аз на платното. След това влязохме във фоайето на "Лутес", където беше изложбата от кутийки на Сегела. От малък си събирал кутийки - от чай, от вафли, всякакви. Беше 1990 и вече бе направил политическия маркетинг за президентската кампания на д-р Желев. В "Лутес" бе навалица, шампанското се лее, подозрителен брой ефектни млади жени и никой не гледа витрините с кутийки на Сегела, нито плакатите му за президентските кампании на Франсоа Митеран през 1981 и 1988.

- Да, продават! - пристъпи към мен Сегела, а аз отстъпих. - Моите послания продават идеи. Какво виждате? - посочи ми той с палец зад гърба си.

Там беше предизборният плакат на Митеран - слънчева поляна, крава. Сегела искаше да схвана посланието за пасторална идилия.

- Какво ви казва тази крава? - настъпваше Сегела.

Мууу! - мина ми през ум. Той пак пристъпи, аз пак отстъпих, бутнах гърбом витрината с кутийките и тя дрънна.

- Внимавай! - предупреди ме операторът.

- Какво е това? - настоя Сегела.

- Крава.

- Но вие не разбирате. Това е една представа. Едно послание за нещата.



Rebus sic stantibus



Така стоят нещата - REBUS SIC STANTIBUS - бе мотото на държавния секретар Джон Фостър Дълес пред задалия се през 50-те атомен сблъсък. Хрушчов успокои поляка Гомулка с друго мото: С блокадата на Берлин НИЕ ГИ ДЪРЖИМ ЗА ТОПКИТЕ. Генерал Дьо Гол казваше L'INTENDANCE SUIVRA (обозът ще последва войската - т. е. политиката е водеща, икономиката я следва). REALPOLITIK на Хенри Кисинджър бе обосновка за преврата в Чили, за който сега искат да го съдят, но и за завой пред атомната опасност.

От 1962 до 1981 Уолтър Кронкайт завършваше вечерните новини на CBS с мото: ТОВА Е ПОЛОЖЕНИЕТО (That's the way it is). Той не беше просто анкър (телевизионен водещ) с рекорден рейтинг. Той бе човекът, на когото Америка вярва най-много. И шведите - като нас - нямаха дума за анкър; нарекоха тв водещите кронкайтери.

Никой кронкайтер не достигна Уолтър, нито ще го достигне. Де да е само заради мотото. Или заради това, че златното време на телевизията мина. Разковничето е другаде. Кронкайт направи завой. Не - както глупаво казват - на 360 градуса (тогава ще застанеш, както си бил преди завъртането). Той се завъртя - да речем - на 45 градуса.

Говореше за виетнамската война обективно, не като Джейми Шей за бомбардировките над Югославия през 1999. Когато започна офанзивата на Виетконг през пролетта на 1968, Кронкайт отново отиде във Виетнам, върна се и каза:

- В безизходица сме. Рационалното е да преговаряме. Не като победители, а като една достойна нация, която е поела ангажимент, спазила го е и е направила, каквото е могла.

Тогава Линдън Джонсън, без да откъсва поглед от екрана, каза:

- Загубих. That's the way it is. Това е положението.



Мирът е война



А сега какво е то? Онзи ден Уилям Пфаф написа в "Интърнешънъл хералд трибюн", че е по Оруел: "Мирът е война."

Оси на злото, намирисва на атом... Я без параноични мисли! "Без паника!" - пише в пътеводителя на космическия стопаджия. "Мисленето е вредно за организма", пише на бюрото на моя колега Григор.

Разправят, в мрежата имало вредни за организма послания. Сублиминални - неуловими за окото - те проникват в подсъзнанието. Офталмолог ми каза, че хора, стоящи дълго пред монитор, имат оплаквания. Най-напред главоболие. Не зная дали има сайтове с лошо излъчване. Но зная, че през 80-те години имаше опити със сублиминални телевизионни реклами. В Брънсуик* станаха странни работи. Мъже, жени влизат в супермаркета, купуват непотребни неща, после се чудят защо. Божем забраниха сублиминалните послания.

Колко по-жизнерадостно е посланието на балканеца Пашич**!

----

* Не Брунсвик в Германия, а университетското градче в щата Мейн, където учили Хоторн и Лонгфелоу (който после преподавал там).

** Никола Пашич (съвременник на Фердинанд и Стамболов, фен на Бакунин, премиер на Сърбия през ХIХ век и на сърбо-хърватско-словенското кралство през ХХ) казвал: "Политика се ради со пари и со дупе. Пари немаме."