|
И нашата оправия за 800 дни е като Зенонска безизходица (апория ще рече безизходно положение) - или все не започва, или никога няма да свърши. Което предварително си беше съвсем логично ясно. Защото всичко, което стана и продължава да става у нас, е напълно парадоксално. А доколкото парадоксите са подопечни на науката логика, положението ни - това поне за утешение! - е все пак закономерно.
Царят-лъжец и
истинските 800 дни
Народът имаше нужда от чудо и си го получи на 17 юни миналата година. Царят - и той имаше нужда, и си получи народа, харизвайки му едно "Вервайте ми!". На световния демократичен изборен пазар скоро не бяха виждани толкова високи котировки на илюзии. Но за това предостатъчно се изприказва, че то даже вече не изглежда толкова парадоксално.
По-пресен парадокс е, че царят не само започва да признава собствената си парадоксалност, ами взе и сам да я разнася из София, Виена и испанската преса като оправдание за разочарованията от управлението му. Не бил гений, а само мениджър и администратор. Не знаел да има страни по света, където да стават чудеса. Това да го разправяш на кандидат-европеец като нашего брата, дето иска чудо - иди дойди. Ама да обясняваш на баш-европеец - е невъзпитано. Както премиерът ни отговори на въпроса на журналист от австрийската телевизия ORF, какво става с 800-те дни. Българоевропеецът Simeon Sachsen-Coburg-Gotha поучително заяви, че няма страни, в които да стават чудеса. Да, но и в Австрия са чували за чудното незабавно и несимволично увеличение на доходите, и за другите благини от програмата "800 дни". Та като питат Мистър Европеец, за какъвто провъзгласи нашия премиер канцлерът Шусел, за 800-те дни в града, в който са канили дядо му да управлява България, го питат не защо не си изпълнява обещанията, а защо е излъгал.
Но ако все пак повярваме, че тези обещания са писани от царя - дори не от юпитата, станали по-късно икономически министри, ами от преподобния Стоян Ганев и вдъхновени от ближния Ганеву проф. Квинт - тогава царят е невинен и също толкова излъган, колкото и народът му. Или може би поне не е смятал, че ще обърнат чак такова внимание на красивите обещания, а ще се захласнат главно по аристократичното му теме, към което, естествено, няма как да се предявяват следизборни претенции? (Времената на Френската революция и гражданина Гилотен, слава Богу, отдавна са отминали.) И двата случая са достойни за съжаление, а няма нищо по-недостойно от това за един чистокръвен цар.
Затова да допуснем - съвсем логически,- че царят е чистокръвен лъжец и ни е излъгал съвсем съзнателно на 17 юни. Да допуснем - пак само логически, - че сега той съвсем искрено говори, че не вярва в Уондерленд и ни казва: излъгах ви за 800-те дни. Според известния от логиката парадокс за лъжеца твърдението "Аз лъжа" ще бъде истинно, само ако се предположи неговата неистинност, от което пък следва, че то е неистинно. Значи, ако царят-лъжец заяви, че е излъгал за 800-те дни, това ще е вярно, само ако предположим, че той не ни е лъгал, като ни ги е обещавал. И, следователно, той ни лъже в момента, че ни е лъгал тогава. Ако пък сегашното му твърдение "Аз ви излъгах" е невярно, то явно ни лъже сега, че ни е лъгал тогава. И в двата случая едно е сигурно - царят си остава (по условие, де) лъжец. (Ама, все пак, защо ли и сега да ни лъже, че ни е лъгал тогава?)
Царят бръсне всички,
но не и себе си
Има и друг, още по-парадоксален момент. Той се вижда чрез парадокса за бръснаря. Според него бръснарят в едно село е задължен да бръсне всички, които не се бръснат сами. Пита се, трябва ли бръснарят да бръсне и себе си. Т. е. ако царят е успял да убеди в 800-те дни всички, които са гласували за него, то трябвало ли е да убеди и себе си? Както при всички парадокси, отговорът е противоречив - хем трябва, хем - не. (Юристите биха намерили изход - например бръснарят като юридическо лице бръсне бръснаря като физическо лице). Така и при краха на 800-те дни - за царя може и тако, и вако, а за няколко милиона физически лица - все бръснене.
Кое е първо - кокошката на
Надка или яйцето на Станишев
Неизпълнението на предизборните обещания обаче не винаги е нещо лошо. Ако програмата "800 дни" е лъжлива, както казва опозицията, значи е най-добре нищо от нея да не се изпълнява. Даже излиза, че царят е много по-добър управленец сега, като не си изпълнява обещанията - понеже е вредно да го прави,- отколкото когато ги е давал. Но тогава е повече от лицемерно опозицията да препитва управляващите кое от обещаното не са изпълнили и да ги подтиква да го правят. Защото така тя също изпада в парадокса на лъжеца, показвайки се загрижена за неизпълнените царски обещания. Ако пък е наистина искрено загрижена за програмата, опозицията трябва не само да повярва в царския гений, ами и да започне сама да помага за изпълнението й.
Опозицията обаче - и синята, и червената, все още не ще да бута кабинета, защото не е готова за властта. Даже БСП засега ще се задоволи само с кабинет в сянка и дори няма да си изтегля министрите от правителството. Призивите на сините пък "Царят да си ходи" са толкова искрени, колкото загрижеността им за неизпълнените му обещания. На всичкото отгоре тече и съперничество кое е първично - кокошката на Надка или яйцето на Станишев. Едните казват за другите, че се били окопали в средния ешелон, т.е. били на власт, а не в опозиция. Другите пък си били директно на власт с двама министри в кабинета. Надпреварата кой е по- по- най-опозиция явно ще се усилва с приближаването на голямото бръснене при окончателната рекапитулация на царските обещания.
Агентите на короната и
коронният номер на агентите
Като започне да се клати една власт, цивилизационните пластове също се разместват. На припек из дълбините изскачат рояци цивилни главни редактори, цивилни социолози и съвсем редови други цивилисти. И докато опозицията страни от бръснаро-фризьорския салон заради чакана ноемврийска доставка на натовски афтършейв и заради още ненаточения си за власт бръснач, черетошовото топче, дето салютираше царската власт (както салютираше и Костовата в началото), взе да бълва картеч срещу й. При това с подобаващия трудовашки плам в позата на непоколебим борец за морал и законност.
Но не това е странното - черетошовото топче отдавна си играе играта по един и същи начин. Не е толкова учудваща и - за това правителство - тоталната му неспособност да отиграе положението, което не е чак толкова трудно за отиграване. Напротив, кабинетът дори можеше да обърне гафа в своя полза. Истински парадоксалното е, че при цели 2 опита, каквито никога не е имало досега - с Ревизоро и с "Краун ейджънтс", да се спре далаверата в митниците, "най-авторитетната" от години насам професия у нас - митничар, е на път да бъде реабилитирана като честен и евтин на хазната държавен служител. А агентите за пореден път ще се изявят като първи защитници на националния интерес и законността.
От противоречието
следва всичко
Още средновековният философ Дънс Скот е открил, че от противоречието следва всичко - и истина, и лъжа. Така неизпълнението на програмата "800 дни", с която царят дойде на власт, може да е хем за добро, хем за зло. От управленските парадокси досега и занапред също могат да се родят всякакви неща за народонаселението.
Неговото положение обаче, подобно на опозицията и кандидат-опозицията, е също доволно парадоксално. От една страна, то е излъгано заради неизпълнените обещания. От друга, за негово добро е, че те не се изпълняват (било защото няма как да се изпълняват, било защото ако се направят сериозни опити в тази посока, може да стане страшно). Така обаче става още по-заплетено. Излиза, че гражданството-народ трябва дори да е доволно, че царят-премиер не изпълнява обещанията си. Нещо повече, то трябва да продължи да го дарява с висок рейтинг както в началото на управлението му, само че сега точно за обратното на това, за което му е вярвало допреди месеци.
При това положение не остава нищо друго на избирателите на Н.В., освен да признаят, че на 17 юни са се лъгали. За царя също е най-добре, вместо да брои колко дни му остават до 800-те, да признае, че освен всички и сам се е излъгал. И понеже лъжа по лъжа дава истина, ще се окаже, че сега имаме едно напълно истинско управление, добро и за Него, и за Тях.
Пък нямало било Уондерленд.
|