Колкото повече са парите в обращение, толкова повече са и "мръсните сделки". Такава би трябвало да е обикновената логика. Точно обратното - твърди обаче холандски микробиолог. Неговата теза е: колкото по-богата е една страна, толкова по-чисти са нейните банкноти. Естествено, ученият има предвид хигиенната страна на въпроса. Рийкелт Боймер от университета Вагенинген е изследвал 1280 банкноти от Австралия, Китай, Нигерия, Великобритания, Ирландия, Нова Зеландия, Холандия, Мексико, Буркина Фасо и САЩ. Напълно според очакванията върху всички той е открил бактерии. Дотук нищо ново. И децата знаят, че предаваните от ръка на ръка банкноти гъмжат от бактерии.

Холандският учен прави обаче и едно изненадващо откритие - той установява взаимозависимост между количеството микроорганизми на квадратен сантиметър банкнота и мястото, което съответната държава заема в Индекса за икономическата свобода. Това е класация, която подрежда 183 държави в света в зависимост от оценките по 10 различни икономически критерия. "Колкото по-назад в тази класация е дадена държава, толкова по-стари банкноти поддържа тя в обращение", казва Боймер. Звучи логично - колкото по-често дадена банкнота се предава от ръка на ръка, толкова повече микроорганизми получават шанс да си намерят местенце върху нея. Особено уютно се чувстват бактериите в свивките на банкнотата. В много от тях холандският микробиолог е установил дори наличието на причинители на различни болести.

Ето и някои от конкретните резултати от това изследване.

Холандските банкноти съдържат сравнително малко бактерии. Микробиологът обяснява това така: в Холандия банкнотите се подменят сравнително често - след като са направили 6-7 пълни обороти в страната. Това се прави с цел банкнотите да не станат негодни за банкоматите.

На другия полюс по този показател са нигерийските банкноти. Както посочва Боймер, който в Нигерия се разплаща с пари в брой, той задължително след това трябва да си мие ръцете. Казано иначе - концентрацията на бактерии върху паричните знаци на тази африканска страна отговаря на заеманото от нея 106-о място в горецитирания Индекс за икономическата свобода. Решаващ за благоденствието на бактериите върху банкнотите обаче е материалът, от който те са направени. Купюрите евро и доларовите банкноти са изработени от памук, върху който микроорганизмите се закрепват по-трудно. Още по-трудно е на гадинките при банкноти от пластмаса. Поради тази причина австралийците използват за изработването на своите банкноти именно изкуствени материи. И резултатът е налице - сред всички изследвани банкноти



австралийските долари се оказали най-чистите



В страни като Румъния, Нова Зеландия и Бразилия банкнотите съдържат и порядъчна доза пластмаса. Това ги прави доста по-скъпи за производство, но пък и по-дълготрайни. И още нещо: фалшифицирането им е почти невъзможно.

Когато говорим за пари, имаме предвид монети и книжни пари. Само че "книжните пари" не винаги са от хартия. В страните от еврозоната банкнотите се изработват от памучна материя. В други държави обаче отдават предпочитание на пластмасите, които имат ясни предимства. Макар и по-скъпи, подобни банкноти остават по-дълго в паричното обращение, защото не се късат така лесно. Такава практика има в редица тропически страни като Малайзия и Виетнам. Пионер в използването на полимерните купюри е Австралия, която ги въведе през 1988 г. Всъщност, историята им обаче е значително по-дълга. През 1966 г. страната изостави австралийския паунд и прие австралийския долар за своя парична единица. Макар новите банкноти да бяха считани за най-осигурените срещу фалшифициране в цял свят, доста скоро се появиха първите ментета. Централната банка тогава реши да въведе пластмасовите банкноти в обращение, което и стана през 1988 г. Един експерт от онези времена пояснява: "Онова, което се вижда, може и да се фотокопира". Това значи, че цветовете на хартиените банкноти могат да се анализират, да се разложат на основните им тонове, а след това да се отпечатат на нова хартия - т.е. да бъдат подправяни. Като решение на проблема химиците от университета в Мелбърн разработват трипластови прозрачни полимери, състоящи се от полиетилен и полипропилен. Те не могат да бъдат фотографирани и се влагат в производството на банкнотите. Допълнителен елемент на сигурност е една малка снимка във фолиото, която при раздвижване променя цветовете и образа си. Най-накрая банкнотите получават специално лаково покритие от полиуретан, което ги предпазва от износване и ги прави лесно броими. Новите пластмасови пари на Австралия се оказаха търговски хит - тази практика беше възприета и от други страни. След въвеждането им в Румъния, Нова Зеландия и Бразилия



процентът на подправените банкноти намаля с близо 90%



Парите по света не винаги са изглеждали така, както сме свикнали да си ги представяме. В тяхната история има и някои доста куриозни моменти. Дълго време населението на остров Яп в Микронезия се разплаща при покупко-продажбите си с каменни плочки. Необходимият суров материал за този вид банкноти се транспортира от една кариера от друг остров, отдалечен на 400 километра от Яп. Продупчените каменни плочки имат размери от 10 сантиметра до цели 4 метра. Много по-разпространено е било обаче едно друго разплащателно средство - животните. В някои езици това е оставило своите следи. Името на индийската валута рупия произхожда от "рупа" - санскритското название за стадо. А латинската дума за пари - Pecunia - има за основа думата Pecus, която означава добитък. Откакто съществуват парите, те биват и фалшифицирани. Първите познати фалшиви пари са били произведени от кости и камъни, които бивали издокарвани като миди още преди 4000 години в Китай, където по това време мидите са били основно разплащателно средство. Ацтеките пък използвали за разплащане какаови зърна. Съгласно един ценоразпис от 1545 г. един домат струва едно какаово зърно, а цял заек можел да се купи срещу 100 какаови зърна. И още куриози около историята на парите: На банкнотите на Канадската централна банка от 1954 г. структурата на косата на портрета на британската кралица Елизабет II наподобявала дяволско лице. Матрицата трябвало да бъде сменена, а вече отпечатаните банкноти били кръстени "дяволският лик".

През 1945-1946 г. Унгария преживява невиждана хиперинфлация с месечно поскъпване до 41.9 билиарда процента. Когато валутата "пенджо" бива заменена от унгарския "форинт" на 1 август 1946 г., един форинт се разменя за 400 квадрилиона пенджьо - или една четворка с 29 нули отзад. Първите монети са били създадени най-вероятно през VII век преди Христа, а първите книжни пари са излезли в Китай през 1024 г. Поводът: просто сечените монети били на свършване поради финансирането с тях на бойни операции.